|
Скъпи Белчо!
След като напоследък взе твърде
често да пресичаш границата между тая и оная България, сигурно си
заработил едно досие в новите стари служби. Питам се – що не взема
да поскитам и аз? Нали и без това съм пътешественик по душа?
У мен отдавна тлее един въпрос и
искам да го обсъдим. Заб(р)авен въпрос. Отнася се не до каменните
риби (вишапи) в арменските
планини, а до един каменен лъв в полите на Витоша, изваян от
великия Андрей Николов.
Да разгледаме два варианта за
неговото разположение при вечния огън до черквата Св. София: А и
Б. Вариант А показва как статуята е била разположена спрямо огъня
ПРЕДИ. Вариант Б показва как статуята е разположена СЕГА.
ПРЕДИ (Преди какво?!) лъвът
лежал успоредно на тротоара и улицата. Задницата му била обърната
към Ал. Невски. Главата му - тревожно вдигната - била извърната на
юг, сиреч към нас, които идваме да се поклоним пред паметника.
Лъвът е сепнат от нашето идване, погледът му ни предупреждава
строго да не смущаваме покоя на загиналите герои, изисква респект
към святото място.
СЕГА (Какво сега?!) лъвът е
завъртян на 900, перпендикулярно спрямо тротоара.
Задницата му е насочена към черквата-майка Св. София и към…
(прости ми, Господи!)… към самия вечен огън! Главата му е все тъй
тревожно вдигната и извърната, но вече на изток, към Ал. Невски.
Погледът му не забелязва посетителите, той е вторачен в Ал.
Невски, сякаш непрекъснато го пита: Как да се държа? Какво да
се прави?
Как се получи тази нежна революция*,
Белчо? Този достолепен лъв само с едно завъртане е бил превърнат
от лъв на оная България в лъв на тая България!
Минава ми през ума една щура идея:
Ако завъртим статуята обратно, може би тая България ще се превърне
пак в оная България? На нов исторически етап, разбира се,
ха-ха-ха-ха…
Това е толкоз просто и логично.
Това е толкова естествено.
Тук няма нищо лично.
Тук има само честност.
С поздрав най-сърдечен!
- - - - - -
* revolutio
(лат.) = обратно завъртане |
