|
|
Готови ли сте да платите обяда на
някой непознат? А на 2 милиона непознати? Те ще ви кажат, че по
конституция имат право на обяд. Защото 4 години плащахме на тези,
които не плащат здравни вноски. Плащаха будалите, които внасят 6%
от доходите си, за да ходят на лекар и да лежат в болници, когато
им се наложи. В същите чакални и лаборатории, на съседните легла
са онези, които дължат здравноосигуровките вноски за повече от 3
месеца, макар заради това по закон трябва да бъдат лишени от
правото да се възползват от общата здравноосигурителна система.
Години политиците насърчават
безплатните обеди при лекарите. При всяко следващо гласуване в
Парламента, с което неплащащите здравните си вноски получава ново
разсрочване на задълженията си, тези които плащат, губеха смисъла
си да продължават да плащат. Аргументът, че властите не разполагат
с добра техническа система, за да следят задълженията, винаги се
оказва идеалното извинение, с което неплащащите хитреци със сълзи
на очи получават нова разсрочка. А състрадателното общество не
вижда истинската голяма заплаха в гражданите-мошеници, докато се
взира в немощните си управници. Другият аргумент, че бедните хора
са невинни, защото лошите работодатели не са платили вноските,
може единствено да ни накара да наречем лицата без здравни вноски,
вместо тарикати – безхаберници. Защото е необяснима как можеш да
работиш някъде, без да се интересуваш дали ти плащат. След като
навсякъде в нормалния свят осигурителните вноски си смятат като
част от трудовото възнаграждение (навсякъде? - недоумение на
редактора).
Няма обяснение защо хората с
неплатени здравни вноски се сърдят на държавата, че не е подгонила
работодателите им, след като те самите лично не са проявили
никакъв интерес към собствените си пари за здраве. Затова
решението всеки, който има задължения за три месеца неплатени
здравни вноски да трябва да си плаща прегледите при лекарите и
престоя в болниците, е единственото правилно решение. Дали не си е
платил нарочно или не е следил дали работодателят плаща - това
няма никакво значение за всички останали, които нямат дългове за
здраве и всъщност плащат за длъжниците. Разбира се, от здравна
помощ не трябва да бъдат лишени тези, които наистина не могат да
плащат здравни вноски. За инвалидите обществото ни се е съгласило,
че ще поеме солидарно цената за лекарската грижа. Но не за тях
става дума, когато трябва да се запитаме дали сме готови да
плащаме безплатните обеди на здрави и прави хора. Не става дума и
за спешните случаи и при които е очевидно несъстоятелно, докато
човек умира да се проверява дали си е плащал здравното вноска.
Това, което обаче почтените граждани
на Република България имат право да очакват от властимащите, е да
им създадат условия да си плащат задълженията за опазване на
здравето им. Системата за плащане и отчитане на здравните вноски и
за достъпа до данните за проверка дали всичко е наред с тях трябва
да бъда толкова проста, колкото получаването при плащането на
сметката за един обед.
Най-сетне, държавата трябва да даде
право на гражданите да избират между различни здравноосигурителни
каси къде да отива по-голямата част от вноските им, докато
останалата по-малка част да отива за покриване на разходите за
здравеопазване на истински нуждаещите се. Но забележките и
възможностите за подобряване на здравноосигурителната система в
момента не бива да ни отклоняват от актуалния въпрос към
българското общество и към всеки един от нас: “Готови ли сте да
плащате обедите на някой непознат? А на 2 милиона?” |
