|
|
Дискусията
по
проблемите на здравното осигуряване се
води
по страниците на "Още инфо" от вече
близо два месеца. Темата е от особена важност не само в общия
политически контекст,
тъй като
присъства с плюсовете и минусите на здравната система в
ежедневието на всеки. С това се обяснява както оживеният интерес
към нея, така и разгорещилите се страсти.
Положителното в равносметката е, че изобщо се постави въпросът за
философията на здравноосигурителния модел, за неговите предимства
и недостатъци. Тъжното е, че дискусията завърши не така, както се
полага. Завърши несериозно и безславно. Поне според мен.
Неведнъж имаше размяна на остри реплики на висок тон, подмятания и
лични обиди.
Без да ги
приветствам, продължих
обаче да търся сериозното.
Но
когато г-н Семерджиев постави условия за по-нататъшното си
участие, се намесих, защото определям дебата като важен - не само
като средство за програмно и политическо профилиране, а и защото
има съвсем реална, практическа полза - да се видят кривиците, за
да се изправят.
Като избягвах се
от словесен екстремизъм, съвсем доброжелателно изложих тезите си.
Следях с внимание и
участвах и във
виртуалната дискусия,
и в “Клуба” по
обичаен за формата начин - с фиктивно име. В едно от
следващите
си включвания г-н
Семерджиев
изрази недоволство от “анонимността”
и я изтъкна като причина за отказ от диспут.
Който познава добре
неписаните правила за
общуване в
интернет (така наречения
нетикет),
знае,
че не
може да говори за
анонимност в
конвенционалния
смисъл на думата. По мое дълбоко убеждение обаче в един сериозен
разговор централно място заемат аргументите и поднесеното
съдържание, най-важното е какво се казва, а не как е
подписан материалът.
Така влязох в
открит диалог с него. Упреци в ниска квалификация и
некомпетентност от г-н Семерджиев също не получих, точно
обратното. Въпреки че изпълних всичките му условия, и това не
предотврати прекъсването на тази важна дискусия.
Г-н
Семерджиев,
Благодаря Ви за обръщенията
до мен, публикувани в "Още инфо",
но отговорите
на зададените въпроси
бяха по-важни. Може би има тъп отговор, но тъп въпрос няма!
Тъй като отдавах
значение на
Вашето участие, уважих Вашето условие и в електронно писмо Ви се
представих лично, като
потвърдих за пореден път, че не се отказвам от тезите си,
независимо как съм ги подписала.
Вие
бяхте любезен да ми отговорите и установих, че също като мен
оценявате необходимостта от обществено обсъждане на постигнатото и
пропуснатото
в здравеопазването. Но защо тогава се отказвате?! Надявах се, че с
отпадането на анонимността
всички
Ваши условия са
вече
удовлетворени и с
това ще
отпаднат
и последните пречки пред по-нататъшното Ви
участие.
Въпреки това за съжаление получих Вашия категоричен отказ, който
обосновахте с фактори извън мен - със стила и начина на
дискутиране от „трети”, както сам казвате. Но за тях не нося
отговорност, нито мога да им повлияя!
Освен
организатор на
модерната ни
здравна система, Вие сте и водещият специалист на
ОДС/ДСБ
по социална и в частност здравна политика - Вашето присъствие и
активно участие беше
повече от необходимо и задължително.
Дори човек да не споделя всичко казано, когато млъкне, съвсем няма
как да се чуят доводите му, смислени, полезни или не - какво
остава пък да печели съмишленици.
Не само че сам
ограничавате представянето на позицията си и тази на ОДС пред
обществеността, но и наказахте интересуващите се и лично мен, без
да съм заслужила това с нищо!
Макар и да
проявявам нужния респект към правото Ви да решавате за себе си, не
мога да скрия разочарованието и огорчението си!
Надявам се на
реципрочен респект от Ваша страна към правото ми публично да
защитя достойнството си. |
