29-09-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

29 септември 2004, 17:55

Щели сме да печелим от културен туризъм?

Старините от тракийско и предтракийско време у нас

Паралелни репортажи, паралелни светове >>

От Любо Цонев до Белчо Дончев

 

Напоследък в България медиите усилено подхванаха темата за т.н. културен туризъм. С него се свързват големи надежди за икономическото съвземане и евентуалното бъдещо проспериране на страната. Особено в комбининацията с морски и ски отдих, с екологичен, етнографски и други видове туризъм.

Заинтересуваните обществени кръгове са единодушни, че за развитието на такъв туризъм у нас е най-важно да се започне с подходяща реклама. В много райони на страната с пари от разнообразни фондове се издават богато илюстрирани и качествено отпечатани рекламни брошури и дипляни, които имат за цел да убедят чуждите и българските туристи колко много и ценни паметници от древните епохи са запазени и експонирани за посещаване в страната ни.

Миналото на българските земи условно можем да разделим на няколко цивилизационни слоя: (1) Българско Възраждане – иконопис, манастири и селища с етнографски музеен характер [ХVІІ-ХІХ век]; (2) Създаване на българската държава, Първо и Второ българско царство [VІІ-ХІV век]; (3) Раннохристиянски паметници от времето на римското владичество и на гръцката колонизация по черноморското крайбрежие [ІІ век преди Хр. ІV век след Хр.]; (4) Строежи от разцвета на тракийската държавност – зидани подмогилни гробници и храмове с архитектурна украса и стенописи [V-І век. пр. Хр.]; (5) Златни и сребърни тракийски съкровища от ковано злато и сребро [ХІІІ-ІІ век. пр.Хр.]; (6) Мегалитни тракийски мапетници [ХІІ-VІ век пр.Хр.]; (7) Предтракийски и праисторически паметници [6-1,5 хилядолетия пр.Хр.].

Публикациите с рекламен характер имат редица особености, които ме тревожат, понеже могат да провалят всичките добри намерения и надежди.

- І -

Ще започна с обхвата на паметниците. Когато се пропагандират археологичните находки от тракийско време, се акцентира главно върху златните съкровища - очевидно авторите на рекламните материали предполагат, че именно златото като скъпоценен метал има основна притегателна сила за туристите, които се интересуват от старините. Когато се описват строителните паметници, оставени ни от траките, се набляга най-често на обектите от разцвета на тракийската държавност V-І век пр.Хр. – зиданите от каменни блокчета или от тухли подмогилни гробници и храмове с куполни покрития.

Искам да обърна внимание на четящата публика, че ценността на старините не се мери с количеството на златото и с майсторската обработка на камъка, нито пък с количеството обработен камък. Керамиката от тракийски произход заслужава нашето внимание не по-малко от златокованите луксозни съдове. Грубоватите на вид, но много по-древни мегалитни съоръжения са не по-малко постижение за своето време [ХІІ-VІ век пр.Хр.], отколкото зиданите гробници от по-късния тракийски разцвет [V-ІІІ век пр.Хр]. За нашето проникване в дълбочините на историята, запознаването ни с мисленето и с естетическите представи на древните хора всичките споменати паметници имат еднаква сила и ценност!

С две думи, когато говорим за историческите паметници (не само по нашите земи) ще е добре навреме да нормализираме ценностната си система. Не е нужно да степенуваме находките – всяка от тях е белег за духовно и физическо усилие на нашите предци и ни помага по-добре да се доближим до техния отдавна отминал свят, който е дал началото на нашия днешен свят. Керамиката свидетелства за тракийския дух не по-малко отколкото златните и сребърните украшения. Долмените са градени с не по-малко майсторство отколкото зиданите куполни гробници. По-старите находки не са по-примитивни в онзи пренебрежителен смисъл, който обикновено се влага в това понятие в всекидневния език. Детството на човека и на човечеството като цяло не е по-примитивно от младежката и зрялата възраст. Всичките епохи имат своя незаменим принос в нашето познание за историята и за самите нас. Златната маска на тракийски цар, открита съвсем наскоро от г-н Георги Китов е безспорно чудесна находка. Но изобщо не може да замести или затъмни другите тракийски златни, сребърни или мраморни релефи или която и да е тракийска гробница, била тя с или без стенописи.

- ІІ -

На второ място искам да се спра върху поразителното несъответствие между претенциозните и луксозно изработени реклами и действителното положение на археологичните обекти. През последните две години успях бързо да обиколя голям брой паметници и наблюденията ми са печални.

От една страна забелязах, че в рекламните дипляни се описват много по-малко забележителности, отколкото има на практика. Огромен брой паметници остават извън рекламните проспекти. От друга страна обектите се описват така, сякаш са добре стопанисвани и достъпни за всеки турист по всяко време – а това най-често не е вярно! Рекламите най-често направо заблуждават туриста за действителното състояние на забележителностите. Вместо чудесните паметници от цветните снимки, на терена виждате абсолютно негодни обекти, разграбени и разрушени от иманяри или от местното население, изоставени и от държава и от археолози, след като са били разкрити първоначално. Освен това почти никога няма подходяща и достатъчна маркировка към тях, няма свястна охрана и екскурзоводски услуги. За жалост мога да затрупам читателите на настоящия материал с многобройни примери. И нека не ми се сърдят археолозите. Уважавам труда им. Но резултатът от техните усилия плюс невежеството на местното население плюс агресивността на иманярите плюс държавната немарливост е едно чудовищно запустение и рушене. Ето някои поразителни примери.

Прочутата тракийска гробница до с. Мезек, Свиленградско. [ФИГ. 1] Преди откриването на грандиозния храм в Четиньова могила край с. Старосел е била най-голямата известна у нас. Не можете да я посетите, ако един ден предварително не се обадите на някакъв телефон, чийто номер научавате едва като застанете пред заключения с решетка вход на гробницата. Или ако не знаете отнякъде, че ключ има в съседната гранична застава!!! Освен това поддържащият я каменен зид (крепида) е бил неизвестно кога и от кого

 [ФИГ. 1]

изцяло разрушен под носа на граничната охрана – гробницата е само на 10 метра от пограничното телено заграждение! Изглежда в грабежа се е включило цялото местно население. Туристът, който не е предупреден, може цял ден безуспешно да търси крепидата в околната гора, понеже върху едно табло до входа на гробницата има снимка на зида!

Прочутата тракийска могила при с. Свирачи, Ивайловградско [ФИГ. 2]. Това е най-чудовищно разкопаната и разграбена могила, която съм виждал. Археолози (истински или не?) са копали с багери и дори не са информирали обществеността на селото и на Ивайловград какво са намерили, не са оставили дори снимка на находките, не са съобщили къде ги отнасят за съхранение (за съхранение ли са ги отнесли?).

[ФИГ. 2]

Пак край Ивайловград през 60-години е била разкрита чудесна римска вила с басейни – вила Армира. Мозайките и мраморните фризове са били изключително красиви. [ФИГ. 3] Така се твърди дори и в днешните реклами, че дори и в книги по археология. На практика цялата украса е отдавна окрадена и никой не ни казва кога и от кого. На място туристът не вижда нищо. Не вижда нищо и в малкия градски музей! Няма дори снимка от оригиналите.

Тракийската гробница при с. Долно

[ФИГ. 3]

Луково, южно от Ивайловград. Рекламира се, че е много красива и напомня староселския храм, но в по-малки размери. Дори се публикуват снимки от нея. Не се заблуждавайте да идете на място да я разгледате! Поради иманярски кражби и традиционната у нас липса на охрана, археолозите са били принудени да я затрупат отново с булдозери!

Или да вземем мегалитните паметници – долмените. Те се срещат все още в Източните Родопи, Сакар и Странджа. Непосредствено след Освобождението в 1878 са наброявали около 600. Оттогава ги рушат варварски и днес едва ли са останали повече от 50-60. Един красив еднокамерен долмен на 10-тина км южно от Харманли, между връх и село Остър камък, е рухнал преди няколко години, подкопан от иманяри. [ФИГ. 4] Двойка двукамерни долмени са били добре

[ФИГ. 4]

почистени и експонирани край пътя Харманли-Тополовград, между селата Българска поляна и Хлябово в края на 2003. Покривната плоча на по-малкия е била пукната на две половини още при разкопките, които са били продевени от проф. Ал. Фол и проф. Ив. Венедиков в края на 70-те години на ХХ век.

Но през последните 4-5 години някой злосторник е съборил на земята задната половина на плочата. [ФИГ. 5] При скорошното почистване и експониране на обекта, погълнало немалко пари, никой не си е направил труда да сложи тази половин покривна плоча на мястото й! Така чудесен древен каменен обект се обрича на скорошна гибел от ерозията. Подобна двойка долмени е имало в Странджа, но в средата на ХХ век е била разрушена от местното население.

Един съвсем пресен пример. През 2003

[ФИГ. 5]

археологът Георги Китов открива под една могила при с. Старо Железаре, югоизточно от с. Старосел, чудесно запазен кромлех – забити в земята по

окръжност груби колоноподобни каменни късове (менхири) от тракийски или предтракийски произход. [ФИГ. 6] Дотук добре. Но при разкопаването на могилата е дълбано толкова дълбоко, че сега каменните блокове се оказват забити съвсем плитко в земята. Поддържа ги изправени единствено фактът, че части от могилата са оставени зад гърба им под формата на землен пръстен. С други думи – оставеният периферно неразкопан насип подпира камъните откъм гърба им. Тъй като насипът е предимно пясъчен, ерозията скоро ще го размие.

[ФИГ. 6]

Тогава колоните на кромлеха ще загубят опора и много лесно сами ще паднат на земята. Така този прекрасен архитектурен паметник ще загине. В случая сме изправени пред разкопки, в които отсъства не просто професионализъм, но и най-обикновена съобразителност. Направени набързо, наедро и изоставени в критично състояние. Един от 20-те менхира вече е рухнал на разкопаната площадка. Кой ще спаси този обект?

Последният пример е от много по-дълбока древност, от каменната епоха. Става дума за т.н. градище край врачанското село Градешница. Там е било разкопано селище, които води началото си от 6 хилядолетия пр.Хр.! Намерени са глинени съдове и човешки фигурки, а също плочки със знаци, напомнящи писменост! Учените описват поразителната находка като “култура Градешница”. Най-древните предмети са прибрани и спасени в музея на Враца. Но на терена обектът-градище е в отчайващо състояние и не може да бъде показан на никой турист! Половината землище е реституирано и

[ФИГ. 7]

разорано. Другата половина е потънала в бурени и иманярски изкопи. Тук-там можете да видите все още някоя тухла от по-новите гръко-римски времена. Практически всичките тухли и каменни блокове от зидовете на селището, създадени в по-късните епохи, са били използвани като инертен материал при строежа на близката язовирна стена. [ФИГ. 7]

Да обобщим.

Най-напред призовавам за нормализация на ценностите, на критериите при рекламирането на историческите паметници – да не се набляга само на блестящата външност, а да се разкрива вътрешният смисъл и на по-примитивно обработените предмети в археологичните находки. Паметник, който ни изглежда сега по-примитивен, но е с 10-15 века по-стар, не е по-малко ценен от друг, който има по-изискан вид, но е доста по-нов!

Второ, настоявам за истинност на рекламите - да не се представят за чудесни обекти такива археологични паметници, които са в окаяно състояние поради немара и разграбване. Със заблуди и лъжи по пътеводителите и дипляните не можем да печелим туристи! Така сами ще отблъснем завинаги любознателните посетители и за никакъв цивилизован туризъм не може да става дума!

Трето – пледирам за спасителни мерки и за едно цивилизовано поддържане, разчистване и маркиране на подходите към археологични обекти, които са извън музеите. Редно е да се даде на туристите възможност и сами да посещават обектите, да не бъдат изцяло зависими от благоволението на туристически агенции и специални водачи. Не бива да се блокира свободният интерес на свободните хора.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо