|
|
Посвещавам тези редове на деня на застрахователя и
деня на възрастния човек
Напоследък
намерих малко време и си дадох труд да прочета всичките материали
от преди повече от месец, когато започна тази дискусия за
здравната реформа. От това, което прочетох, ми настръхна косата.
Не толкова от безумията, написани от основния опонент на И.
Семерджиев – г-н Б. Маринов, колкото от злобата, с която бяха
пропити тези писания. Познавам Семерджиев и знам, че съчетанието
на упоритост с компетентност ще му изиграе лоша шега и ще зацикли
в този безсмислен спор. Това беше и мотивът ми да напиша онези
редове, озаглавени “Да спрем дотук”. Сега обаче си давам сметка,
че това е било голяма заблуда от моя страна.
Първо, по
отношение на активното участие на Семерджиев – сигурно не е било
напразно за тези, които са наистина добронамерени или поне
неутрални. Аргументите с които си служи той, сигурно са намерили
място в тяхната собствена представа за ставащото, както във
форума, така и в реалното здравеопазване.
Второ,
защото след всичко казано дотук по адрес на Семерджиев, “здравната
клика” и моя милост ми стана ясно, че въобще не сме от една и съща
страна на барикадата. Защото ако това беше така, някой щеше да си
даде сметка за простата истина, че този така настървено оплюван
модел на здравна реформа е разглеждан и обсъждан многократно в
различни формати от времето на управлението на ОДС. Тези решения
не са вземани еднолично нито от Семерджиев, нито от някой друг от
“здравната клика”. Това са решения на правителството на ОДС и
неговото парламентарно мнозинство. Тези решения бяха дискутирани
многократно и подкрепени от представители на Световна банка и
редица други международни институции.
Когато споделих
трудностите при въвеждането на модела, имах предвид медиите, които
тогава бяха абсолютно негативно настроени към тази реформа. Имах
предвид неистовата съпротива при въвеждането на потребителската
такса от 1% от минималната работна заплата. Имах предвид
журналистката Бранислава Бобанац, например, която тогава се
подвизаваше в „168 часа” и пишеше на едро срещу тази реформа, а
сега оглавява пресцентъра на МЗ, след като работи известно време и
в касата. Имах предвид лъжите, които се изсипаха за компютрите с
плоски екрани, за бидетата, за колите, офисите, външните асансьори
и пр.
И сега искам да
попитам къде беше г-н Маринов тогава? Защо не извиси глас срещу
този сбъркан модел? Защо никога не написа нещо срещу модела на
НОИ, който съществува далеч преди 1997? Много пъти съм питал
журналисти защо не пишат срещу НОИ? Защо не проверят какви имоти
притежава НОИ, какъв е автомобилния парк и сградния фонд, колко
чиновници работят там, какви пари са изхарчени за информационната
им система и пр.
Тук искам да
предпазя някои читатели от лесното заключение, че съм застанал на
тясно ведомствени позиции. Искам да кажа, че аз и цялата “здравна
клика” напусна НЗОК още през 2001 (дефинитивно, "здравна клика"
е групата чиновници, които управляват монополната здравна каса,
която събира принудително пари от гражданите, като в определен
момент нейният състав мандатно се променя, естествено - бел. ред.)
и оттогава няма пряко отношение към ставащото там. А там стават
чудовищни неща, за които никой не говори. Никой не казва защо
лекарствата поскъпнаха именно по време на това управление. Никой
не говори за новозакупени коли, за ремонти или за нещо друго.
Заминаха си няколко директора и никой не им потърси отговорност за
нищо, макар одитите на Сметната палата да бяха скандални.
Защо, защо,
защо... Отговор – защото Костов е виновен. Заменете най-често
повтаряните думички и изрази в текстовете на Маринов: Семерджиев,
здравна клика, здравна каса и здравна реформа със съответните:
Костов, правителството на ОДС, институциите, създадени по време на
това управление и тоталното преустройство на страната...
И пъзелът ще се
намести.
Защото, както ми
стана отведнъж ясно, г-н Маринов въобще не се интересува от
здравната реформа. Ако се интересуваше истински, щеше да си даде
сметка за ситуацията, в която бе провеждана тя, за истинската
смелост на едно парламентарно мнозинство да я подкрепи, както и за
опасностите, които биха настъпили, ако просто бяхме срутили
комунистическото здравеопазване. Щеше да си даде сметка, ако се
беше поразровил истински в литературата по въпроса, че дискусията
за видовете финансиране на здравеопазните системи тече в цял свят
и че в крайна сметка всяка страна избира своя малко или повече
уникален модел, просто защото те не могат да се унифицират. Ето
защо и няма
Acquis Communitaire
за здравеопазването, формулирани от ЕС. Нямам нищо против да
дискутираме наистина сериозно и аргументирано за възможностите да
се либерализира модела, още повече, че напоследък той наистина
търпи провал поради крайно некомпетентното и недобросъвестно
управление. Да се твърди обаче, че винаги, щом има чиновници,
нещата се опорочават, че не трябва да се плащат данъци и
осигуровки - това е просто анархистична теза.
Тази теза
обслужва прекрасно мафиотизираните структури на ДС и БКП у нас,
които успяха да трансформират политическата си власт в
икономическа. Прочетете одиозния текст на Маринов за реформата от
30 дни (вместо 800) и ще видите всъщност за какво се касае. Да се
срути системата от данъци и осигуровки, да се изгорят данъчните
декларации на площада (въведени от Костов) да се премахне защитата
на държавният чиновник (за да може да се манипулира от
недържавните мафиоти) – все тези, които чувам от началото на този
нещастен български преход.
Те се обобщават
в едно изречение, което стои в ума на партията мастодонт – след
нас и потоп. Впрочем, там има един интересен абзац, който хвърля
светлина върху умосъстоянието и предпочитанията на Маринов. Той
мимоходом подхвърля, че само комплексарите наричат Симеон с
неговото паспортно име – Сакскобурготски, и че всъщност той трябва
да си се нарича Симеон Втори. Като се поразмислим малко върху тази
наглед незначителна забележка става доста интересно. Титулуването
на министър-председателя показва скрита симпатия към него в
качеството му на бивш монарх в което няма нищо лошо,
ако не беше правено от човек с либертариански възгледи.
Така постепенно
стигаме до развръзката на този ребус. Това започва да обяснява
вече иначе безпочвената омраза на този човек към здравната реформа
която, малко или повече, няма пряк политически профил. Тази
реформа е провеждана от правителството на Костов. Това
правителство проведе и други реформи, но, за да се спазва
конспиративността, ще атакуваме индиректно – чрез обявяването на
задължителното здравно осигуряване за здравен комунизъм и
предлагането на очевидно неизпълними алтернативи.
Правителството
на Костов постави страната на крака и я насочи към европейските и
евроатлантическите структури – това е вече банална истина. Това
обаче означаваше в някакъв смисъл – присъствие, дори създаване на
Държава – нещо, което всеки с ума си човек ще приеме. Само че на
мафиотизираните комунисти държава не им трябва. Тях ги устройва
либертарианството, защото притежават икономическите лостове.
Ето защо е тази
омраза към Костов.
Забележете, това
в пълна сила важи и за здравеопазването. През 1991 в доклада си за
състоянието на икономиката на България американските експерти Ран
и Ът направиха препоръката да не пипаме засега социалистическото
си здравеопазване. Ако лекарите поискат повече пари – да им се
дадат, но да се остави модела такъв какъвто е и да се съсредоточим
върху икономическите реформи. През 1998 във Вашингтон, на курс,
организиран от Икономическият институт към Световна банка в
сътрудничество с Харвардския университет, един от лекторите
подхвърли, че кубинският модел на здравеопазване е един от
най-добрите. Аз взех думата и направих забележката, че това е
възможно най-нелепото състояние на едно общество – да имаш
прекрасно здравеопазване при положение, че хората умират от глад и
живеят на купонна система. И че това може да се случи само в
тоталитарна държава, където е възможно по идеологически причини да
се насочват средства в определени сфери за сметка на останалите.
По-късно кубинското посолство в България реагира срещу подобно мое
изказване. Споделям всичко това не за да убеждавам някого, че не
съм комунист, това са смешни неща. Казвам го, защото най-големият
проблем на всички експерти в областта на общественото здраве,
здравни икономисти и политици е проблемът със социалната страна на
всяка здравна система и здравна реформа.
Няма да се
опитвам да убеждавам когото и да било в предимствата на един или
друг модел. Всеки модел може да бъде добър за дадена страна, ако е
съобразен с редица фактори – културни, исторически, икономически,
етнически, външно и вътрешно политически, географски и пр. Само
ще обърна внимание на един факт, който се подмина в дискусията.
Нито една страна в Европа няма чист здравно-застрахователен модел
и нито една страна не си позволява да изключи гражданите си от
задължително солидарно участие във финансирането на здравната
система – било чрез данъци, било чрез здравни вноски. Нито една
страна от новите демокрации не избра “американския” модел на
здравеопазване.
Полша въведе
осигурителни фондове във всяко воеводство, след което ги
централизира. Чехия също обедини няколкото първоначално създадени
фонда. Унгария пък почти национализира здравната си каса.
Вариантите са толкова, колкото са държавите, но едно е общо –
съществува социална ангажираност на държавата, исторически
наследена като европейска традиция, която Маринов нарича
социализъм или комунизъм, няма значение. Тази ангажираност има
различни форми и все повече се оценява като необходима поради
редица фактори, специфични за постиндустриалното общество в Европа
– застаряване, увеличаване на хроничните заболявания, увеличаване
на недъзите в зряла възраст, намаляване на раждаемостта,
емиграцията и недостиг на работна ръка. Това са проблеми, които
Европа едва ли би решила, ако ползва рецептите на Маринов.
Тези проблеми са
сериозно обсъждани в САЩ, където възприетият модел на
здравеопазване далеч не се отчита като съвършен. Освен 40-те млн
неосигурени американски граждани съществува един сериозен
структурен проблем на частно осигурителния бизнес – това е така
наречения феномен
cream skimming –
т.е. “обиране на каймака” – ориентиране към младите
здрави и богати граждани и избягване на бедните и болните. Темата
за проблемите на американското здравеопазване и финансиране е
разработвана многократно и тук не е мястото да спорим за това. Но
тъй като експертният дискурс в тази дискусия се определя като
хоризонтален структурно институционален микс бих препоръчал
книгата на Дж. Гришам – “Ударът”.
В едно обаче
Маринов е абсолютно прав. Това е безобразното поведение на
здравната каса и здравните чиновници напоследък (впрочем, откакто
са завзели властта там). Поради абсолютно некадърно управление,
дълбока корупция и безхаберие, НЗОК се превръща в проблем за
гражданите и за държавата. Стигна се до абсурди, които бяха
немислими само преди една две години – да се обсъжда възможността
да се финансира пътека за оплождане ин витро, като това се
аргументира с безумието, че така ще се борим с намалената
раждаемост. Монополното положение винаги дава възможности за
злоупотреба – това е очевидно, но това не означава, че трябва да
закрием държавата след като тя сега се яха от хора, които
увеличават външния дълг.
В едно скорошно
писание на г-н Маринов – “За бога, братя, не плащайте” се
призовават хората да не си плащат здравните осигуровки, защото
предстои закриване на НЗОК. Не знам дали това ще се случи, обаче
е сигурно едно - че тези два милиона неплатили здравни осигуровки
сега ще изпитат на гърба си модела на Маринов и това е поредната
стъпка към дирижирания хаос.
Може да звучи
странно, но писания от подобен род наистина обслужват БСП в
нейното настъпление по всички фронтове. Овладяването на
икономическите лостове и почти всички медии от тази партия й даде
отново самочувствието, което беше загубила преди 5-6 години.
Сегашният разпад на държавата, която правителството на Костов
започна да изгражда, е прекрасна прелюдия към едно ляво
управление, когато ще може да се направи контраст между хаоса сега
(за чието задълбочаване призовава Маринов) и “здравото” управление
на БСП следващата година.
Със вземането на
политическата власт всичко ще си дойде на мястото. Тогава писания
от рода на тези на Маринов ще са изиграли своята роля. Защото
всичко, което всъщност ни казва той, е: това го направи
правителството на Костов, той е виновен за всичко (справка
последната статия на Маринов “(Не) поучително четиво за десни
политици”,в. “Про и Анти” от 23 септември, в която ясно се вижда,
че именно Костов е довел или ще доведе комунистите на власт).
Преди известно
време имаше две прекрасни статии на тема провокациите във форумите
- “Окото на големия брат”. Който е форумец (аз, за съжаление, не
съм) ще знае, че има истински и фалшив генерал Кобалт, че има
бригади от люде, които дебнат какво се пише и се намесват
манипулативно в дискусиите. Направи ми впечатление, че въпреки
трудолюбието на Семерджиев, неговите текстове са по-малко от тези
на Маринов. (Тук не включвам епизодично намесващите се в
дискусията, които са общо взето неутрални или малко пристрастни,
но в никакъв случай толкова злобни). Нещо повече – един текст се
пуска в 12:30 - само след час има готов отговор. Това ме изненада,
помислих си - този човек няма ли си друга работа? И си дадох
отговор: ами че това му е работата! (Текстовете в "Още инфо"
излизат тогава, когато единственият човек, който обслужва сайта, е
във физическо и техническо състояние да публикува изпратеното, а
кога е изпратено то и какво се е случвало междувременно чрез обмен
на писма по електронната поща - това е съвършено друго нещо -
уточнение на редактора)
Жалко е, че има
хора, които се поддават на тази манипулация. Трудно е перфидната
пропаганда да бъде разобличавана, трудно е експертният дискурс да
надвие над фалшиво демократичния. Така те си остават при тяхното
формирано становище за това как трябва да се организира
здравеопазването у нас, макар то на практика да повтаря една
светла мисъл, цитирана в рубриката “Дела и документи” на в. “Про и
Анти” от 23 септември:
“Здравеопазването на трудещите се е дело на самите
трудещи се”.
Цитатът не е на
Остап Бендер, нито на председателя на дружеството за индивидуална
свобода, а на Ленин. |
