03-10-2004

Колчо, насам-натам

По повод възгледите на д-р Хинков.

Аз съм на 52 години. Когато комунизмът се срина, се радвах неимоверно. Нужно ми беше обаче доста време, за да се поотърся от начина на мислене (комунистически), който ми бе натрапван през целия ми живот. Убеден съм, че голяма част от хората, възпитани и обучени през комунизма, трудно схващат некомунистически идеи. Да, тези хора са антикомунисти, но мисленето им все още не е освободено.

Иван, София

Колчо, застоях се пред страницата на форума повече. Има хора, познавам и други освен себе си, които през целия социализъм са мислили и действали индивидуалистично и капиталистически със собствените си ресурси, без да грабят материални средства от другите. Това, мисля, е въпрос на вътрешно устройство.

В здравната реформа можеше да има и частно, и държавно, и баланс, и отчитане на интереси, и най-важното - пълно спокойствие. В такива случаи ми иде да изкрещя срещу всеки, който прахосва ресурс, за да се доказва, и после го замазва с времето, политиката, колектива, етапа, реформата, лошия народ, неразбраните управляващи и куп други скудоумия.

Колчо, насам-натам

Иване, съгласен съм с теб, че това е въпрос на вътрешно устройство, може би някакво предразположение или нещо такова. Аз лично като малък (до преди 15-тата си година) възприемах комунизма като най-хубавото нещо (така ме бяха учили, а родителите ми нищо не ми казваха). След това от собствен опит, наблюдения и разсъждения започнах да променям мнението си.

Иван, София

Моите възпитатели се разделяха на две, nay!, на три - баба, татко и мама. Не си противоречеха в нищо, но в различни области. Знам за Коледа, а на Нова година беше купон (баба), знам за Кафка, но просто се налагаше да пробутам нещо за Караславов (татко), знам за софистиката и презрението, но се налагаше да мина някак пред главния секретар на някое ведомство, от което искам пари (мама). Не ми е коствало много труд. Всички глупости съм направил сам и ако обстоятелствата не ме бяха оттървавали на моменти, щеше да е по-зле.

Аз поне си въобразявам, че знам и двете страни. Но едната не вдява. Това вбесява.

"Теряем время!" Аз почти се наядох със случки и преживявания. Поради вродената си лакомия към тези неща. Но другите? Чувството да се мисли за другите също не се възпитава (?). Или ако да - много малко е от това.

Чиновници с лека ръка тъпчат по хората, за да изградят евтиното си и малко по размер, на голямо по физически размер и парични суми дребно щастие.

Не съм склонен да оправдавам уклончиви опипвания, неподплатени с мисъл и обковани със сигурност от власт.

Карету мне! Карету!

Моите баби бяха много особени хора. Нищо не може ше да им повлияе. Изкушавам се да кажа: дори аз, за когото биха направили всичко каквото им е по възможностите. Не знаеха какво е суетност, не знаеха какво е мързел, не знаеха какво е да си поспиш сутрин. Едната-  защото има животни, за които е отговорна, а другата - защото е болна, но има да бърше прах.

В момента се сещам за първата. Беше от средно богато земеделско семейство. Тя знаеше какво е да имаш в мазето един тон ракия от собственинте ти сливи (не джанки, а сливи, гражданите и неграмотните ги бъркат), но да не си виждал през живота си нито един пиян и да казваш на внук си: внимавай, лошо е!

Толкова. Нищо повече.

Никакъв акъл, никакво настояване да приема нещо, до което не съм стигнал сам. Нищо! И пълна защита срещу другите. Опитай се да кажеш нещо срещу мен на баба ми. Ако ти стиска.

Другата. Имах по-малко възможност да я разглеждам, беше болна и умря рано (за мен, а иначе на 71). Спомням си един ужас в къщи, на килима. Седя и си играя на средата с една игла за вратовръзка с един аквамарин. Спомням си и разговора: спорехме, че зеленото не може да бъде хем слабо, хем меко, защото зеленото не предполага особена мекота. И тя ме опроверга по този начин: разгледай го хубаво и тогава да приказваме. Друг път ми каза: "Толкова я гледаш тая картина, подарявам ти я."

Аз нямах късмет с моите възпитатели. Имах съдба с тях. Това не е късмет. Това е разпореждане, от което никога не съм искал да се измъкна.

Бяло вино. Много. Колкото мое вино понесе момичето ми.

Карету!

Н.А., по света

На здравни теми: Иване, за бяло вино няма точки, но за червено, до две чаши на ден, имаш 5 точки като негов принос за удължаване на живота ти. Сменяй цвета на виното, докато е време.

Колчо, насам-натам

Бих казал, Иване, че си имал известен късмет с възпитателите си. Аз трябваше да се добирам до повечето истини сам. Моята баба бе човек отпреди комунизма, отпреди съвременността, така да се каже. Тя така и не можа да схване, например, идеята, че земята е кълбовидна, и смяташе, че космонавтите правят някакви кръгчета над (плоската) земя. Но беше горда (никога през живота си не бе "ходила на работа" - което за нея беше унизително - все едно "да слугува - да работи на чужди хора" - навремето са имали воденица и тя е работила там като вол, но това бе за нея в реда на нещата - не е работила "на чуждо"), не обичаше комунистите и поповете (смяташе последните за мошеници, а от първите се страхуваше).

Има още много неща за казване, но сега ще се запозная отблизо с една бутилка хубаво червено вино, така че приятна вечер!

plamak, Варна

Не знам колко голяма да правя тортата. Казвам само, че ще е шоколадова. И още, че ще има орехи и лек аромат на коняк. Кой ли иска най-голямото парче?

Иван, София

Аз! За да имаш вдъхновение и да я направиш. Иначе ще взема най-малкото. И без това пия вино и няма да ям много. Нищо, ще ми остане за закуска.

Прозорец. Отворен. 7:30. Отвън разсеяни коли минават през локвите. Плясъците почти не се чуват. Събуждаш се. Над главата ти има някаква чаша, о, твойта, която неволно буташ с прозореца, Тя се удря в пода с "тряс" и те кара да я търсиш на парчета под кревата. Тъкмо се надигаш и я виждаш до теб, чаршафите разбъркани, косата й напосоки, лицето й неугледо, защото си е затиснала бузата с някакъв ръб. За теб не е неугледна, защото си я виждал много пъти как се смее, как се мръщи, как повръща даже веднъж, как си купува поничка, как... Когато вече си се върнал в леглото, тя тъкмо иска да разбере дали си ставал. Усмихва се. Кафето почва да кипва. Трябва да станеш пак. Ставаш. Пренебрегваш секундата, защото ще се върнеш пак. Само секунда.

Чаршафи. Неделя.

19-90, от където си искам

Пламък и за мен - парченце. В момента съм на джин с тоник, но специално заради теб, по повод тортата, ще си сипя малко коняк.

Наздраве. Да ти е сладко и на теб.

Н.А., по света

Каза ви се вече, точки в плюс има само за червено вино. Другото е за ваша сметка. Минус пет точки за моя съгражданин.

19-90, от където си искам

Наталия, Аз съм грешен и само човек. Позволи ми моля те, по някой и друг грях, от време на време. Плюс пет, минус пет - колкото толкова!

Иван, Бесен, че няма любов

Още ме е срам от онзи телевизионен репортаж. Кой репораж ли? Ми този, където самият президент е на гости на иранския такъв. Сега, има някои коментари.

Не може да сте нямали някой приятел, който за нищо не става. Който ви имитира, който иска да ви угоди, но вие не го искате. Еми това е Петър Стоянов. Питате ме защо съм се хванал за него? Защото за това се сетих. Няма друга причина. Но СДС го избра, не ни е виновен никой.

А, тук ми е останало едно писмо, обаче не съм натиснал Enter. Уж божем пояснително. Нищо, то беше за момента, сега няма смисъл. "Публикувай". Бутон. Да бе, то всичко е публикация, така като погледнеш...

Какво съм се хванал с Петър Стоянов. Вили, офиси, дрънкане, пози. Некадърност. И сега цял живот ще яде богато, защото ние един път имахме неблагоразумието да се хванем на позите му, за "Битълс"... или "Бийтълз". После иди, че не се хващай за поезията. Ми тя е абсолютно практически безполезна, но като ти става по-добре, се оказва, че е практически полезна.

Оф, не мога да пия вече. Вместо да ми се дотича, ми се доспива. Де не би да се подмладявам...

Едва ли. Губя навик. И ме мързи да го придобивам наново.

Дали да не разведа жената на иранския шах...

19-90, от където си искам

Иване, да пиеш бяло вино НЕ Е "ГРЯХ". Значи може. Наталия за тази "работа" не дава точки, щото няма нарушение на "канона" (каквото и да значи канон в случая). Да пиеш червено вино обаче е БОГОУГОДНО дело. Затова ти се дават точки (5).

Зачи "делата ни" свързани с ВИНОПИЕНЕТО, се движат в диапазона от НЕГРЕХОВНИ (бяло) към БОГОУГОДНИ (червено) .

Аз снощи съм вършил ГРЕХОВНИ "дела"(според Наталия). Плюскал съм торта и съм поркал коняк, сбиаш ли. И Наталия ме наказа за този ОГРОМЕН грях с минус 5 точки. Днес обаче поисках прошка и след като минах през "митницата", пристъпвам към Богоугодни дела. Минавам на "червено с пържоли". Ами така де! Щом канонът така казва - ще я карам според канона.

Червено вино и пържоли. Ха сега - Наздраве!

Иван, София

Засрамих се от себе си, 19-90, че ме мързи и сега пия бяло вино с надеждата, че няма да ме домързи да се размърдам.

Аз просто обичам бяло вино, вместо водка (тя и чернела репутацията на всичкото отгоре, но да се освиниш с бяло вино не черни репутацията - странно).

Имах едно гадже. Някога. Всеки има по едно дълго гадже от ученически години и по-нататък. Е, и мен не ме подмина. Сега съпритежава това, в което преди лежеше. "Шейново". Тогава трябваше да разбера, че винаги ще ти е скучно, важното е с кого.

Не сега. А преди.

Та за виното. Тогава винаги купувахме 2 (словом две) бутилки бяло, тя винаги изпиваше две чаши, а на мен винаги ми се водеха две цели бутилки (доста недопити също). Помня, че в социалистическо време в един магазин почти до нас, на ул „Ангел Кънчев”, намерих една тамянка, явно забравена по складовете, с етикет отпреди пет години. Аз преживявах етикета (а и тамянката мирише по-специфично) и стояхме по нощите, докато баща й беснее у тях.

Не мога да минавам на червено тепърва. Това са десетилетия... Да, пия червено... Ако има нещо, което е останало от друг и не му се пие... След което мен ме виждат да изхвърлям бутилката.

Та въпросът ми е: парче месо с бяло вино и после да забравиш за парчето месо също ли е грях? Ми че аз тогава съм потънал в грехове до гушата, че и оттатък.

Н.А., по света

Моля те, Иване, като решиш да палиш Партийния дом, вземи ме със себе си. Моля!

Искам поне веднъж да го запаля както трябва, първият път не излезе много успешно, но нашите хора от ДС ми се обадиха късно по вътрешния телефон и други оперативни групи вече бяха грабнали инициативата от ръцете ми.

Тук съм заделила един кибрит, няма да го хабя. Ще чакам знак от теб по тъмна доба.

Иван, София

Та този, маниакалнодепресираният, ме попита нещо. Отговарям.

Двама по пижами. Обед. Парк. Бавно. Спокойно. Не отговаряш за нищо. (Нещо като 3-то действие, 4-та картина.) Просто си говорите.

Той: Смяташ ли, че може да се предаде материя с думи?

Аз: Да, даже го четох скоро как става. Кърт Вонигът. В един "Съвременник". Купих си го и го прочетох. Знам, ако си писател, така трябва да правиш. Да предаваш на хората, понеже не са там.

Леля ми ме накара да си купя този "Съвременник". Просто си ходех по улицата. Не съм го купил нарочно - само да се заяждам с хората. Леля ми е направила всичко добро, което се води на мен. Вероятно това е някакъв пиниз. Да правя само безобразия, които да излизат хубави. Това е най-силното доказателство, че имам такава леля.

Виждам я всеки ден по няколко пъти...