09-10-2004

Картинките: Фиг.1-6 Фиг.7-12 Фиг.13-18 Кое какво е На 3 октомври 2004 Индиана Джоунс BG - Любомир Цонев, вече е знаел кой е скулптурът, който е изваял бронзовата глава, намерена от Хенрих Шлиман BG - доц. Георги Китов, в тракийската гробница Голяма Косматка край с. Шипка. Изпратил ми е този текст още тогава. Не съм го получил - незнайно защо (в БТК може и да знаят). Но пък получих на 4 октомври неговия римейк. Да, ама

Вторият и-мейл от Инди

точно по това време връзвахме първия брой на "Знание", така че го прочетох чак след това. Междувременно пловдивски нумизмати съобщиха на 6 октомври по "Хоризонт", че са стигнали до същия извод. Само че цели три дни СЛЕД Индиана Джоунс BG.

Любо Данчев

- І -

Начална преценка за статуята според съобщения и изявления в пресата

1)    “Труд”, бр. 264 / 23-09-2004

“ГЛАВАТА НЕ Е НА ЗЕВС, А НА ВЛАДЕТЕЛ” Н. Филипова

Г. Китов: Първото ни впечатление беше, че е изображение на гръмовержеца Зевс. Но след като главата беше изчистена, образът се оказа с много иднивидуални черти. …Това са много индивидуални черти, които не приличат на бог. По-скоро става дума за глава на тракийски владетел. Това е класическо произведение на изкуството, по първоначални данни датира от ІV век пр.н.е., но трябва да се направи по-прецизен стилов анализ.

2)    “Дума”, бр. 221 / 23-09-2004

“ЗЕВС ИЛИ ОРФЕЙ” В. Христова

Според него [Г. Китов] бронзовата фигура носи всички белези на изкуството на елинистичния период – средата на ІV – края на ІІІ век пр. Хр.

По художествените си достойнства намерената от Китов скулптура по нищо не отстъпва на произведенията от прочутия кръг на Агелат, чиято бронзова “Статуя на Посейдон”, намерена при нос Артемизиом, датира от V век пр. Хр. Намира се в Атинския национален музей. Открита е още една сходна бронзова скулптура от Делфи – нарича се “Колесничарят” и също е от V век пр. Хр.

3)    “Труд”, бр. 265 / 24-09-2004

“БРОНЗОВИЯТ ЦАР Е ВАЯН ОТ ФИДИЙ?” Н. Филипова

Уникалната бронзова глава… е дело на един от най-прочутите скулптори от древността Фидий или на майстор от неговия кръг. Това сензационно предположение направи вчера в Казанлък откривателят на ценната находка д-р Георги Китов. … Древногръцкият творец Фидий е живял през V век пр. Хр. Тогава горе-долу е датирана и бронзовата глава на тракиеца.

4)    “Дума”, бр. 223 / 25-09-2004

“КИТОВ ОТКРИ И ГРОБНИЦАТА” В. Христова

Бронзовата скултпура, която според него [Г. Китов] е на тракийски цар и е правена от Фидий…

      Можем да обобщим. Досегашните изводи или хипотези се свеждат до следните твърдения:

1/ Скулптурата е от бронз [материал, по-рядко срещан от мрамора – Л.Ц.].

2/ Датира се от ІV или V век пр. Хр.

3/ Смята се, че е изработена от Фидий или от творец от неговия кръг.

4/ Лицето е силно индивидуализирано. Затова се предполага, че е портрет (на тракийски цар?), а не изображение на бог.

5/ Смята се, че е от класическия или от елинистичния период на древногръцкото изкуство.

6/ Намира се близост между находката на д-р Г. Китов и две други бронзови статуи: А – “Посейдон”, от кръга на Агелат (V в. пр. Хр.), намерена при нос Артемизиом; Атина и Б – “Колесничар”, от неизв. автор (V в. пр. Хр.); Делфи.

- ІІ -

Опит за критичен разбор, подкрепен с илюстрации

Да погледнем най-напред общите стилови белези на скулптурата в главните периоди от древногръцкото изкуство, както и главните характеристики на най-изтъкнатите древногръцки скулптори, независимо от материала, в който са предпочитали да работят. Те са представени схематично в Таблица 1.

Фидий и Кресилай са живели и творили през Ранната и Високата класика. Техниката им е много добра, но създадените от тях образи още не са били достатъчно индивидуализирани. Статуите им са изобразявали богове, атлети, войни и пр., без да ги третират като конкретни личности. Към края на 5в. Кресилай създава един от първите портретни образи – мраморния бюст на Перикъл, т.е. на висш държавник. Бюстът е още твърде схематичен и представителен, официален. И двамата творци са работили главно с мрамор. Няма запазени и не са известни техни произведения от бронз.

Праксител и Скопас са работили главно с мрамор и не са ваяли портрети.

Според мен най-близък по техника и стил до намерената бронзова глава край с.Шипка е скулпторът Лизип. Той е творил предимно в бронз. Освен това е бил придворен художник на Ал. Македонски и определено е ваял много добри портрети. Запазено е копие от прекрасен портрет, който той е направил на Ал. Македонски. Той се отличава с достоверност, индивидуалност, вътрешна уравновесеност, достойнство и сдържан драматизъм. Това са все черти, специфични за древногръцката Късна класика.

С други думи, според материала и стиловите особености намерената бронзова глава не наподобява известните днес творби на Фидий (V век пр. Хр.). Тя най-силно се доближава до изкуството на Лизип и, следователно, има повече основания да се датира от ІV век пр. Хр.

Като подкрепа за тези разсъждения намерих поразителна прилика (по стил, техника, изражение и материал) между находката на Г. Китов и бронзовата “Глава на юмручен борец (боксьор)”, за която се смята, че произхожда от кръга на Лизип и се датира от втората половина на ІV век пр.Хр. (съхранява се в Атина). Нея съм включил в следващата Таблица 2. Там съм обединил специално някои прочути бронзови древногръцки статуи, които се споменават покрай находката край с. Шипка. Ще ги коментирам съвсем накратко.

Очевидна е твърде високата идеализация на лицата в творбите от 5 век.

Творбите от ІV век пр. Хр. притежават изключителното съчетание от техническо майсторство, индивидуализация, вътрешна съсредоточеност и значителност, характерни за Късния класически период.

Римският бюст на Брут от началото на 3 век е твърде пестелив - в традициите на римската скулптура, вътрешният му свят е крайно напрегнат, далеч от класическата уравновесеност.

Късната глава от началото на І век пр. Хр. не е лишена от индивидуално излъчване, но е лишена от величието, достолепието, интелектуалното и емоционалното богатство на образите от Класиката.

Втората таблица също много убедително показва, че намерената край с. Шипка бронзова глава е най-близка именно с “Бюста на юмручния борец” от ІV век пр. Хр., т.е. до древногръцката Късна класика.

- ІІІ -

В заключение искам още веднъж да съпоставя резултата от предложения тук анализ с началните твърдения от пресата.

Според мен, намерената от д-р Георги Китов бронзова глава както по техника, така и по стилови белези е най-близка до древногръцката скулптура от Късната класика - ІV век пр. Хр. – и по-точно до кръга на Лизип.

Според мен тя не прилича на творбите на Фидий и не произхожда от него или от кръга му, т.е. не е нито от периода на Ранната и Високата класика (V век пр. Хр.), нито от периода на Елинизма (ІІІ-І век пр. Хр.).

- - - - - -

Образци на античната скулптура

Фиг. 1: Бронзова глава, открита от доц. Г. Китов в края на септември 2004 при тракийската могила Голямата Косматка край с. Шипка, Казанлъшко.

КЪМ ТАБЛИЦА 1:

Фиг. 2: Глава на Аполон, неизв. автор, мрамор, Олимпия, ок. 460 г. пр.Хр. Висока класика.

Фиг. 3: Глава на Алкионей, неизв. автор, мрамор, Пергамски олтар, Берлин, ок. 180 г.пр. Хр. Елинизъм.

Фиг. 4: Амазонка, Фидий, римско копие, мрамор, V в.пр.Хр. Висока класика.

Фиг. 5: Аполон, Фидий, римско копие, мрамор, Касел, ок. 460 г.пр.Хр. Висока класика.

Фиг. 6: Глава на атлет-победител, Кресилай, мрамор, Ню Йорк, третата четвърт от V в.пр.Хр. Висока класика.

Фиг.1-6

Фиг. 7: Бюст на Перикъл, Кресилай, римско копие, мрамор, Рим-Ватикана, средата на V в.пр.Хр. Висока класика.

Фиг. 8: Глава на Хермес от скулптурната група “Хермес с младия Дионис”, Праксител, мрамор, Олимпия, средата на ІV в. пр. Хр. Късна класика.

Фиг. 9: Глава на бог, намерена в Олвия, кръгът на Скопас, мрамор, Москва, ІV в. пр. Хр. Късна класика.

Фиг.10: Глава на Ал. Македонски, Лизип, мрамор, Истанбул, ІV век пр. Хр. Късна класика.

КЪМ ТАБЛИЦА 2:

Фиг.11: Колесничар (детайл), неизв. автор, бронз, Делфи, първата половина на V в.пр.Хр. Висока класика.

Фиг.12: Аполон, статуя от Пиомбино (детайл), неизв. автор, бронз, Париж-Лувър, първата половина на V в.пр.Хр. Висока класика.

Фиг.7-12

Фиг.13: Посейдон или Зевс (детайл), неизв. автор, бронз, Атина, първата половина на V в.пр.Хр. Висока класика.

Фиг.14: Юноша (Ефеб) от Антикитера, кръгът на Лизип, бронз, Атина, ок. 340 г. пр. Хр. Късна класика.

Фиг.15: Глава на юмручен боец, боксьор, кръгът на Лизип, бронз, Атина, ок. 330 г. пр.Хр. Късна класика.

Фиг.16: Юноша - статуя, намерена в морето до Маратон, кръгът на Праксител, бронз, Атина, ок. 330 г. пр.Хр. Късна класика.

Фиг.17: Глава на Брут, неизв. автор, бронз, Рим, ІІ в.пр.Хр. Римско изкуство от епохата на Елинизма.

Фиг.18: Глава на мъж от о-в Делос, неизв. автор, бронз, Атина, ок. 90 г.пр.Хр., Елинизъм.

ПРИЛОЖЕНИЯ: Таблица 1 и Таблица 2

Фиг.13-18

ТАБЛИЦА 1: общи стилови белези на древногръцката скулптура

и най-значими творци

ТАБЛИЦА 2: някои прочути бронзови древногръцки статуи