|
|
Единственият начин българинът да изживее някак живота си, и
донякъде да се кефи, е да гледа и на него, и на себе си вътре в
него отстрани. Вижда се, че днес няма никакви пари. Много важно –
че той откакто се помни няма, но още си е жив. Или – от другия
месец ще му вдигат цените на въздуха. Е, и? На него му вдигаха
цените на въздуха, водата, огъня и риболовния билет осем пъти и
още е жив.
Държавата, в
която не живеем, са две държави. Сложно е, но за българинът, който
е осъден да оживява при всички независещи от него благоприятни и
неблагоприятни обстоятелства, е напълно фасулско-бобена работа.
Попитайте Божидар Димитров, той ще ви го обясни марксически, тоест
по съветскому неразбираемо и псевдонаучно.
Държавата, в
която не живеем, е невероятно красива! Има четири сезона, както
щастливо откри Жорж Ганчев, хора, които го гледат затрогващо тъпо,
човешки материал, който се оказа неподходящ, но податлив за
комунистическата идея, Черноморски бряг, Супер Боровец, Екстра
Пампорово, Джазово Банско, Мулти Арбанаси, Мучо Пийпъл и Мунчо
Човек.
Мунчо човекът е
авторът.
Държавата в
която не живеем е древна и славна. Възникнала е в момента, в който
е било възможоно, и е била славна във всички останали моменти,
когато е било неизбежно. За това не питайте Божидар Димитров. Ще
ви излъже убедително. Но попитайте бащите си, дядовците си и ако
имате късмет – прададовците си, стига да не са били комунисти.
Никога нищо не питайте комунисти, ако ще да сте самите вие.
Комунистът никога не казва нищо, дори на себе си. Колко дена го
били. Ни дума, ни вопъл, ни стон…
Даваш ли даваш
Дечке Сюлемезова…
Държавата, в
която Ние не живеем, е държава, в която Те си живеят
много добре! Но това си е втора държава. Успоредна на моята. Дали
е твоята – не ми е работа да казвам. Да имаш глава винаги си е
било отговорна работа. Да я ползваш е още по–отговорна. А да
вървиш подир собствената си глава си е направо наивитет, равен на
мъдроста на дядовците ни. А те са живеели в тяхната държава. И са
ни я оставили на нас. Какво оставяме ние днес на нашите деца?
Държавата, в
която не живмеем, не е на пазара за държави. Тя отдавна е
продадена. На децата и внуците на тия, на които никога не им е
пукало за моята и твоята татковина с колкото си иска сезона, с
аромата на старозагорските цъфнали липи, с тревненските вишни по
тротоарите, с варненското гюзме, с пловдивската бохема, с
несебърските чирози, с родопските поляни, с рилската пъстърва, с
русенските музикални дни, с Бургазси неговите не дотам трудови, но
страхотни хора, с Баташката църквичка и ония думички Вазови там -
“От Батак съм, чичо…”.
“От Батак съм,
чичо…”
Тъжни думи на
дете, което е загубило всичко, но поне знае от къде е.
От къде са Те?
От къде е Симеон и всичкото останало след него до самия Готски? От
къде е Милен Велчев, че и брат му в добавка? От къде е Никенцето
миличкото, та и Василево на всичко отгоре? От къде е културата на
Абрашев, а и той самият? От къде е министеро Петканов или може би
Шестканов? От къде е Андрей Райчев и цялата му фамилия Венцелова?
От къде се пръкна Тошо Тошев и верният му колега и съратник, който
е поне двама - Слави и Кеворк? От къде са Жельо Желев, Константин
Тренчев, патриарх Максим, Димитър Луджев, Александър Томов - и
двамата!, Василий Иванов Лучаното, Батето Славков, Дмитрий
Сергеевич Станишков, Георгий Михайлович Първанков, Ахмед Доганков,
Румен Овчарков, Румен Петков, Румен Руменков, Надежда
СедесеОрлеанска, Никола Авджиниколков, Мира Социо Отвсякъде
Янова... И списъкът никога няма да е пълен, но ще добавя
само Стратегът Лилов, Баба Нора Ананиева и Патето Янаки….
От къде са
всичките тия?
Отговарям: От
държавата, в която ние не живеем.
Държавата, в
която живеят Те! Нашата държава...
Държавата, в
която ние живеем, никога не е била в толкова безнадежно положение.
Никога не е била така нагло лъгана. Никога не е била така
безкомпромисно употребявана. Никога не е била толкова близо до
подмяната й с друга, нам непозната държава. Нейните сезони вече не
са наши сезони. Нейното море вече не е наше Черно море. Нейните
планини вече не са нашите Сини планини. Нейните истини вече не са
наши истини. Нейната история вече не е нашата история. Нейното
бъдеще вече не е нашето бъдеще.
В държавата, в
която не живеем, ние кротко и абсолютно планирано си умираме. На
наше място оставяме една паразитна, но изключително жизнена и
всеядна популация – тази на комунистите. Няма живот, който да не
могат да унищожат. Няма имот, който да не могат да присвоят. Няма
пари, които да не са техни. Няма цар, когото да не могат да купят.
Няма история, която да не могат да променят. Няма наивник когото
да не могат да излъжат.
Бог да им прости
на тях!
Бог да прости
нас!
- - - - - -
…От къде съм,
чичо?… |
