12-10-2006

“На двайсет километра от Бургас
сияеше едно градче пред нас,
едно градче със себе си заето –

Поморие се казваше градчето”

Поморие е градът на Яворовите дни, на поморийските вина, на солодобива и на калолечението.

Лодки в пристанището - насреща е кеят

Археологическите находки доказват, че поморийската кал е била използвана още в древността. След катастрофално земетресение през 740 г. пр. Хр. се появява Поморийското езеро и изглежда древните бързо разбрали колко полезно е човек да се кисне в неговата тиня.

В началото на ХХ век чудесата, които поморийската кал прави били позабравени, но през 1905 доктор Петър Стоянов ги преоткрива и не след дълго Поморие се сдобило с калолечебница.

Лиманната кал подобрява обменните процеси и сваля нивото на холестирола и кръвната захар, лекува заболявания на опорно-двигателния апарат, на бъбреците, и др. Изглежда,че не само хората,ами дори и кокилобегачът, белооката потапница, къдроглавият пеликан, ливадният дърдавец, саблеклюнът, дъждосвирците и други са разбрали,че поморийската кал е полезна и си се чувстват като у дома си, а зиме тук на курорт идва негово величество немият лебед.

Но да оставим лекуващите се хора и птици да се мажат с лечебна кал, да плуват в закрития басейн на санаториума или да газят езерната тиня, а ние да направим една виртуална разходка с “пайтон” из Поморие.

Поморийски "пайтони"   Самотна лодка

Звънчетата на кончетата запяват, украсените им гриви се мятат, копитцата им чаткат и ето ни - седнали във файтона, препускаме из потъналите в зеленина поморийски улички. Минаваме покрай Яворовите скали на морския бряг. На тях все още седи замислен Поетът, издялан от сръчните ръце на Иван Блажев, а няколко гларуса кряскат над него, разтревожени от земната суета на гларуското си битие. Подминаваме и лятното кино, новото пристанище, лодките на рибарите, беседката, около която те в ранна сутрин се събират да обсъдят улова. По крайбрежната алея и кея на старото пристанище безгрижно се разхождат двойки на всякаква възраст, дечица тичат напред-назад, весели компании се снимат пред пиратския кораб или с героите на семейство Флинстоун, по терасите са насядали хора, които вечерят и бъбрят на бутилка вино, а продавачи на захарен памук подават огромни, лепнещи от сладост розови вретена на щастливите хлапета (зъболекарите да не гледат). Подминаваме цяла редица оживени “капанчета” с прясна цаца, пържени картофки и бира, няколко луксозни сладкарници.

Ха, ето тук, където сега има луксозен хотел с коктейл-бар, като дете се редяхме с брат ми на едночасова опашка за три топки сладолед в заскрежена метална купичка... Какво чакане само беше...

Сякаш забравил какво ”благо” беше реалният социализъм, който ни натресоха съветските другари, някой е забучил над покрива на дънещата чалга кръчма с многозначителното име ”Сръбска скара” един червен парцал с пришити на тях сърп и чук. Изглежда,че дори червеното парче плат се е почувствало конфузно, та се е увило около пръта и се е провесило унило и безнадеждно като прашясала реликва от пионерски кът.

Залез в Поморие

Днес в Поморие вече почти нищо не напомня сивотата на соц-а, сякаш жителите му само са чакали да изтече пясъкът на безвремието и събудени от половинвековната си дрямка, са се захванали да разхубавяват града си. Нови елегантни семейни хотелчета, красиви къщи, уютни ресторанти и кафенета, модерни фризьорски и козметични салони, чудесни градинки и паркове - Поморие е съвременен град - весел и оживен.

И червеният парцал с основание виси унило.

Продължаваме напред и подминаваме красивата сграда на модерния лечебен център за инвалиди, построен от фондация “Бъдеще за България” и със средства на ЕС, на белгийски дарители и от благотворителен концерт, проведен в Париж.

Файтонджията обръща конете и по други улици ни връща към площада пред банката. Главната улица е търговска. Едната й част, тази пред градинката с църквата “Рождество на Пресвета Богородица” е отрупана със сергии и сергийки, където човек може да си купи какво ли не - от обичайния кич морски и не морски сувенири до бурканчета с мед, варена царевица и пуканки.

Тръгваме пеша по същата улица, но в обратна посока, където сергиите са поотстъпили място на луксозни магазини и супермаркети с климатик. Минаваме покрай общинския музей и галерия, чийто директор е явно човек сърцат, защото колекцията е богата и приятно изложена, а в картинната галерия често се организират спектакли за деца или различни изложби.

Разходката завършва в уличките, където са запазени няколко стари дървени къщи и единствената оцеляла средновековна църква “Преображение Господне” (ХVІІІ век след Христа), известна със своите уникални икони.

Останките на най-древното Поморие - Улпианон Анхиалеон - се намират под водата и сигурно крият много тайни, защото този велик град, както го е нарекъл Амиан Мерцелин, е бил важно търговско и военно пристанище преди онова катастрофално земетресение от 740 г. пр. Хр.. да го разруши и запокити на морското дъно.

При възстановяването му селището е изградено там, където и днес се намира старата градска част.

Заради доброто си стратегическо местоположение Анхиало става не само важен транспортен, търговски и военен център, но и ябълката на раздора между България и Ромейската империя, та се наложило през 917 година войските на българския цар Симеон да поотупат амбициите и мераците на ромеите край река Ахелой. И макар битката да е станала през август, няма сведения да е попречила драстично на туристическия наплив, на търговията със зърно, вино, риба и дървен материал. Чак след като охладили византийските мераци да се сдобият с Анхиало, българите се заели и със солодобива. Това бил нов поминък, който явно успешно си се развивал и по турско време, защото Анхиало и Солун били двата най-големи солодобивни центрове в Османската империя.

Дървените къщи на Поморие са очаровали не един поет и пътешественик, но за съжаление почти всички са изгорели в страшния пожар на 30 юли 1906.

През 1934 Анхиало вече се нарича Поморие и продължава да развива солодобива, винопроизводството и калолечението.

Ако отидете в Поморие, може да посетите и уникалната антична куполна гробница (хероон) – архитектурен паметник от ІІ век сл. Хр., да наминете към манастира Свети Георги (ХІХ век) , известен с вината си (има си хас), може да дегустирате вино, коняк и ракия в изба “Димят” на фирма “Черноморско злато” или да се запознаете  с автентичния анхиалски способ на солодобив в музейния резерват “Анхиалски солници”.

А може и даже трябва просто да идете на плаж, да поиграете волейбол на пясъка следобед, да се гмурнете в морето край скалите, да подишате рано сутрин йодни изпарения, да пиете по една ракия с хазяите под смокинята, да опитате вкусната кухня в десетките чудесни поморийски ресторанти, да изядете огромно количество черноморска риба и да се върнете почернели и щастливи...

© Снимки - Авторката