|
Преди два
дена Том Улф, може би най-известният американски автор на
остро критични социални романи, каза: "Ще гласувам за Буш,
защото не мога да понасям лицемерната самодоволна пасмина,
която е срещу него." Едва ли президентските избори ще са
толкова съдбоносни за американската външна и вътрешна
политика, колкото ги представят предизборните щабове на
двамата кандидати. Факт е обаче, че символният им отзвук ще
окаже силно влияние върху пазара на идеи и театъра от позиции,
наричан глобално обществено мнение.
Изборът "Буш или Кери" означава
различни неща за американци и неамериканци. Евентуална загуба
на Буш ще бъде мощна адреналинова инжекция за световното
левичарство, тя ще галванизира трите му базови мита:
Мит 1. Помощ, корпоративният
капитализъм завладява света! Това е евангелието на
антиглобалисткото движение, което, ако махнем това, че
използва активно интернет, си е останало на равнището на
Лениновата брошура "Империализмът като висш стадий на
капитализма" от 1917. Трудно им е да повярват, че, оставени
сами на себе си, "развиващите се страни" обикновено стигат до
тотална мизерия, гражданска война и геноцид - няма да те
разберат. Както няма да разберат, че пазарът създава работа и
препитание, а не непременно експлоатация.
Мит 2. Искате да спрете
тероризма? Тогава спрете да бъдете терористи! Това пък е
веруюто на Майкъл Мур, този нов Айзенщайн на пропагандното
кино, изградил върху левичарската чувствителност своя шоу
индустрия. Щом империализмът тероризира и убива бедните араби,
значи те също са в правото си да тероризират и убиват. Само
дето "Ал Кайда" и нейните стари и нови роднини нямат нищо общо
с националните движения на XIX век, още по-малко с борбите на
пролетариата, както пък си мислят онези, според които
тероризмът бил плод на бедността. Тероризмът е изнесена навън
и медиализирана вътрешна война между
фундаменталистко-главатарските и модернизационни елити в някои
арабски страни. И оправдавайки Осама бин Ладен, световното
левичарство всъщност предава стотиците хиляди прозападно
настроени хора, изповядващи исляма или просто живеещи в
страни, наричани ислямски.
Мит 3. Купонът да тече! В едно
все по-разглезено от консумативната култура общество всяка
позиция, която изисква жертви и поемане на отговорност,
предизвиква уфкане, офкане и пуфтене. Като в "Биг Брадър",
където хората, опитващи се да въвеждат ред, са недолюбвани от
купонджиите. Ако трябва да бъдем точни, тази световно
споделяна позиция не е нито лява, нито дясна. Това е просто
позицията на онези, които искат да боравят единствено с фрази
като "О кей", "Няма проблем" и "Супер". Е, да, но това е
възможно само в рекламите на "Кока-Кола" и дъвка "Орбит".
Най-любопитното е, че на
българска почва тези левичарски митологеми или калеми добре се
прихващат на консервативно-националистически, "патриотични"
колци и чворове. Ако Буш загуби, по всяка вероятност това
ашладисване ще процъфти още по-бурно.
- - - - - -
* Буш, г-н Пенчев, Буш! Тази сутрин
го съобщиха. (Статията на Бойко Пенчев е публикувана в
"Дневник" снощи в 19:46 - бел. ред.) |
