03-11-2004

Холандия беше шокирана за втори път след бруталното убийство на Пим Фортайн. Вчера сутринта беше убит един велик холандец - Тео ван Гог - режисьор, журналист, колумнист, а освен всичко - праправнук на брата на Винсент ван Гог - също Тео, неудобна личност, човек, който винаги открито и смело казваше мнението си. Беше жестоко и подло убит заради това, че защитаваше човешките права.

Неотдавна Тео ван Гог предизвика дискусия с един красив, поетичен, но силно критичен филм, чиито разходи плати от джоба си и който направи заедно с Аян Хирши Али - едно момиче от Сомалия, някога насилено от семейството си да се омъжи против волята си и според мюсюлманските традиции.

Аян Хирши Али е депутат на VVD (либералната партия) и от две години поради непрестанни заплахи за живота й, отправяни към нея от фанатични араби, е пазена 24 часа от службите за сигурност и има таен адрес. В този филм, който заедно направиха Тео и Аян, се разказва за това как в арабските страни жените са унижавани, тормозени и пребивани.

Тео беше убит сутринта, когато с колело отивал на работа. Убит от един подъл и фанатичен мароканец, който стрелял срещу него и когато Тео паднал от колелото и пълзешком се опитал да стигне до тротоара, извергът го доубил от упор с пистолета си и с ножа си. След това забил с нож на гърдите му някакъв  текст от корана. Този престъпник дори е бил под наблюдение на холандските служби за сигурност, защото освен всичко друго, е оказвал подкрепа и на терористи.

Тео има син на 12 години.

Същата вечер цял Амстердам излезе на площада Дам. Кротките, толерантните холандци, холандците, които повече от всичко обичат реда (които вечерят в 18:00, а в 19:00 слагат децата си в креватите) бяха тази вечер до късно навън с малките си деца, дори с бебетата си. Десетки, десетки хиляди хора. Те бяха там, за да кажат: не посягайте на свободата ни, не посягайте на демокрацията ни, тук сме, за да ви заявим, че няма да се откажем от свободата да изразяваме мнението си, тук сме да изразим възмущението си от дивашките ви методи, с които се опитвате да разрешавате противоречията – като убивате подло, от засада, невинни, невъоръжени хора. Няма да ни уплашите с насилие!

Кметът на Амстердам, жестоко критикуван само преди няколко дни от същия този “устат” Тео ван Гог заради страхливата си политика срещу разбеснели се в крайните квартали мароканци, които тероризирали холандско семейство в продължение на месеци, държа емоционална реч:

- Тео се караше и спореше с много хора в тази страна. Тео се караше и с мен! НО ТОВА МОЖЕ, това е ДОПУСТИМО в ТАЗИ страна, в ТАЗИ страна различните мнения и споровете са в реда на нещата и НИКОЙ няма право да убива за това, че не е съгласен с някого. Това е НЕДОПУСТИМО!

Министърът на интеграцията Рита Вердонк държа реч, в очите й имаше сълзи.

В моите, докато пиша тези редове също има сълзи.

Не само защото много харесвах Тео ван Гог като режисьор, журналист и непреклонен защитник на човешките права и защото харесвах смелостта и откритостта му, която му създаваше само неприятности (беше уволняван откъде ли не заради куража си да казва какво мисли и заради пиперливия си език - вкл. от Het Parool, от HP/de Tijd). Но, също и защото, докато гледах множеството на площада Дам тази вечер, си мислех: кой ги организира, кой ги събуди, имаха ли будители, будилници и не знам си какво?

Мъчно ми е,че ние българите сме пасивни, безпомощни и апатични. Още по-мъчно ми е, че по доста показатели (завистливост, кресливост, политическо безкултурие), уви, много повече приличаме на всичките тези хора от бедните арабски страни (слава Богу, не сме фанатици, това поне все още НЕ), отколкото на европейски народ. Разбира се, мнозинството араби са такива, каквито са и ние сме такива, каквито сме, не поради някакви природни, географски, национални, расови и генетични особености. Те са такива по същата причина, по която и ние сме такива - защото не са живели в демократичен, а в тоталитарен свят, защото не разбират свободата, защото са невежи и следователно безпомощни. Идеите, дори най-глупашките, имат последствия. Безумните идеи имат страшни и кървави последствия.

Светът е във война. Не е за първи път, но днес, при развитието на високите технологии и поради факта, че разстоянията практически не съществуват (може да отидете от единия до другия край на света за няколко часа) вече войната не може да бъде локализирана и никой не е на сигурно и защитено място.

Нетърпимостта ще става все по-голяма. Върху почвата на невежеството лесно растат отровните цветя на омразата, завистта и страха. Неграмотни и бедни хора се манипулират лесно. От такива хора лесно се създават фанатици, убийци, камикадзета.

Достатъчно е да се измисли виновник за мизерията.

Изходът? За мен е един-единствен - премахване на корена на злото, а коренът на злото са диктатурите. Диктаторите, обаче, не си отиват доброволно и те трябва да бъдат свалени дори с цената на война, след което да се даде възможност и да се помогне на обществото в съответната страна да извърви нелекия път от диктатура към демокрация.

Мизерията, в която тънат хората от арабските страни, не е съизмерима с бедността, от която се оплакваме ние в България, но има обща причина - десетки години тоталитаризъм, диктатура, следователно неестествено развитие на обществото и оттам като следствие - бедността, поради неумолимите социални закони (където няма свобода, инициатива, конкуренция, там мизерията се чувства у дома си). Посочете ми една страна с диктатура, с авторитарен режим, където хората - не номенклатурата, а хората - са богати и щастливи? И обратно - къде хората живеят добре? Кои страни са богати и цивилизовани ?

Тогава?

Към какво трябва да се стремим - напред към цивилизования свят на Запада или назад към диктатурата и “силната” ръка?

Но ослушайте се, моля, и чуйте каква песен се лее напоследък от българската преса, от електронните медии и издания (не от всички, слава Богу, но уви - масово).

Носталгия по “силната ръка”, носталгия по “доброто” старо комунистическо време (наистина “златно” временце беше - хората висяха с часове в зимния студ на опашка за портокали и банани, жените си скубеха косите в магазините за дефицитните ботушки, “радвахме” се на многочасовите режими на ток и вода и на “пускането” на нещо каквото и да е, в празните магазини, светът беше далечен и непознат зад минираните ни граници и т.н., и т.н.).

Обикновено в България днес не се хвали директно престъпното комунистическо минало, но пресата, електронните медии и издания изобилстват от манипулативни публикации със скрита неокомунистическа и проруска пропаганда, като в същото време се правят опити за подклаждане на антизападни настроения, подозрителност към Запада, към “чуждия едър” капитал (виж последните изявления на уж реформирана БСП по повод приватизацията), подозрителност към чужденците... Създават се внушения, че по-добре мизерен животец със сигурна заплатка, отколкото свобода и демокрация (демек, демокрацията била направила хората у нас бедни), масово надига глава битов национализъм антисемитизъм и антиамериканизъм.

Оттам до нетърпимостта, до агресията, до трагедията - крачката е не е дори една, а половин. Евтините приказки, които се леят от просташките “забавни” предавания и които спекулират с комплексите на изостаналото (поради 50 години комунизъм, не поради друго) българско общество, ще дадат и то много скоро горчиви плодове. Инфантилизирането на политическия живот, партизанщината, агресивността, грозните лични нападки също дават горчиви плодове.

Има моменти, когато всички трябва да спрем и да се замислим. Докато главите ни са още на раменете ни.