Решаващ фактор дали вашето дете ще направи безумната стъпка да се заеме с наука в тези прагматични времена зависи и от хормоните. Може да го установите навреме като сравните пръстите на ръката му и бързо го вкарате в правия път с подходяща хормонална терапия. Дължим това откритие на британски учени от университета в Бат. Те установили, че изборът на

академична кариера и научна дисциплина е предопределен още от утробата, съобщава New Scientist. Всичко зависи от страна на кои хормони е бил подложен на въздействие ембрионът.

Оказва се, за голяма и неприятна изненада на мачовците физици, математици, компютърджии и биолози, че изборът им на занимания с точни или естествени науки е бил предопределен, още докато са били в утробата, където са били подложени на силно влияние на... женски хормони! Така че хората от социалните науки имат по-големи основания да се имат мъжкари. Техният мозък е бил структуриран за занимания с икономика, социология или политология от мъжкия хормон тестостерон още преди да се появят на бял свят.

за репродуктивната ни система, така и за пръстите ни. Ето защо има смисъл да се сравни дължината на показалеца и безименния, за да се установи на какво хормонално въздействие сте били изложен преди раждането.

При повечето мъже коефициентът, получен от съпоставката на дължините на двата пръста, е средно 0,98, т.е. показалецът им е малко по-къс от безименния. При жените е средно 1, т.е. имат еднаква дължина. Но когато направили проучване сред 107 учени от университета в Бат се оказало, че мъже и жени имат почти еднакъв коефициент – 0,987 при мъжете и 0,984 при жените. Това доказвало, че и двата пола са били подложени на еднакво въздействие от хормоните естроген и тестостерон, докато са били в утробата. Работещите в катедрите по математика, физика, компютърни науки и химия имали коефициент близък до този на средностатистическите жени – над 0,995, въпреки че 81% от тях били мъже. Преподавателите от социалните науки имали среден коефициент под 0,98, т.е. под средния за средностатистическите мъже. Само 66% от тях обаче не носели поли.

Любопитното изследване дължим на Марк Броснан (Mark Brosnan) и Джон Манинг (John Manning). Според тях, в основата на наблюдаваното явление е решаващото въздействие на мъжкия хормон тестостерон, който постоянно организира нашия мозък. “Научен мозък” имаме, ако сме били подложени на ненужно високи или на много ниски нива на тестостеронни атаки преди раждането ни. Излиза, че правещите кариера в социалните науки са получили в утробата средни порции въздействие от страна на мъжкия хормон. “Ранното захранване с тестостерон е било много полезно за жените, които са успели да направят академична кариера, защото ги е направило изключително напористи и организирани”, обобщава Манинг.