В: Г-н Константинов, какви ще бъдат следствията от новия Закон за политическите партии, който се приема в момента от Народното събрание?

- Последствията са ясни - голяма част от партиите няма да могат чисто физически да извършат предвидените в закона процедури. Така тези партии просто няма да ги има, респективно няма да могат да се регистрират за участие в изборите. Има два начина да се ограничи безумното участие на партии в изборите, което се наблюдава в България. Единият е да се направи трудна регистрацията на партията, а другият е да се направи трудно участието в изборите. Българският парламент избра първия начин - трудна регистрация, който, разбира се, не противоречи на втория. Това е деликатно, защото може да доведе до жалби, включително и пред международни институции, под предлог че се ограничава правото на сдружаване. И още - защо една регионална партия, която иска да участва само в местните избори в една община, да има 5000 членове? Въпросът може да се реши тривиално - чрез въвеждане на паричен депозит за участие в парламентарните избори - например 40 000 или 50 000 лева, колкото е горе-долу масрафът за отпечатване на бюлетините на една партия. Ако партията вземе над едно на сто от гласовете, депозитът се връща. Така е при президентските избори. Това е много чист начин, който вече е практикуван. И никой не може да каже, че така се ограничават правата на партиите, защото всички са приели, че кандидат-президентите внасят депозит. И ако те, които често са кандидати в лично качество, дават собствени пари, защо изискванията към една сериозна партия да не са подобни?

Ще се промени ли политическата ситуация с новия закон?

- Няма да се промени особено, просто някои организации без потенциал, за които се казва "един файтон хора", няма да успеят да спазят всички процедури - 50 души инициативен комитет, 500 учредители и 5000, които подкрепят. Разбира се, може да се стигне до парадокси и аз даже ги очаквам. За да имате перфектна подписка от 5000 имена, без да ги събирате по нормалния начин, трябва да имате достъп до избирателните списъци. Подозирам, че ще започне търговия със стари избирателни списъци, в които има верни имена и верни ЕГН. Наистина някои от хората там може вече да са починали и тогава ще стане гаф. Но опасността от злоупотреби съществува.

Има и друго - хората, които ще съставят партийните списъци, стават оператори на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни. Следователно те трябва да се регистрират като оператори на лични данни. Изобщо, когато се пише един закон, трябва да се мисли за връзката му с другите закони. Иначе самата идея на Закона за политическите партии е добра. Партийното безумие в България трябва да се прекрати. Това у нас не е партийно строителство, а е партийна вакханалия някаква. В Австрия на избори се явяват 6 партии. В България - 150. И 18 от тях получават 0 гласа.

А разумна ли е идеята броят на депутатите да бъде сведен до 100?

- Винаги съм подкрепял идеята броят на народните представители да се намали. Реализацията й обаче изисква конституционна промяна. И съпоставката с други държави показва, че броят на депутатите трябва да бъде намален. Например в Германия има около 650 депутати при над 80 милиона души население. В България при население под 8 милиона депутатите са 240. Това е 7-8 пъти повече на глава от населението. В Хърватия, която в някои отношения е близо до България и има 5 милиона жители, народните представители са 120. Ако гледаме Хърватия, за България броят на депутатите трябва да е около 160. Намаление от 240 на 100 е твърде драстично, но спокойно може да се мисли за 120 или 160.

По-важно дори от броя обаче е да се подобри качеството на работата на депутатите. Не може залата да е празна по време на гласуване и да се гласува с чужди карти. Нека да е един ден в седмицата гласуването - например в четвъртък от 4 до 8 часа следобед, но да са там депутатите. Основната работа на народния представител не е в пленарната зала, а в комисиите. Не е нормално в пленарната зала текстовете да се гласуват дума по дума със скандали, като за пет членове се губят няколко часа. Текстовете трябва предварително да са уточнени в комисиите, а в залата да се гласуват с минимални корекции. Ако законите отново се предъвкват в пленарната зала, от комисиите няма голям смисъл. Това са неща, които трябва да се уредят час по-скоро и те са въпрос на технология.

Вече е ясно, че скоро няма да има избирателен кодекс. Кои обаче са абсолютно наложителните промени в изборното законодателство?

- Първата вече я споменах - депозит за участие. Втората - да се премахне простотията с цветните бюлетини, отделни за всяка партия. Няма такова нещо по света, трябва да има една обща бюлетина. Щом броят на участващите партии е ограничен до 10-15, нищо не пречи те да бъдат изписани на една обща бюлетина. Даже там ще има място и за имената на първите трима, които водят листата в съответния район. Австрийската бюлетина е точно такава. Партиите са отбелязани с големи букви, а с по-малки - имената на кандидатите, за да се ориентират хората. Тези две промени са абсолютно наложителни.

Нищо не пречи да се приеме и отделен закон за Централната избирателна комисия и тя да се превърне в постоянно действащ орган, състоящ се от примерно 12 души. Когато има избори, броят може да се увеличава с още 10-12 души, за да се осигури политическо представителство. Дванадесетте постоянни членове може да се избират, както се избира Конституционният съд - по една трета от парламента, президента и от съдебната власт. Навремето имаше доста спорове около назначенията на конституционните съдии. Днес вече никой не обсъжда тази тема - хората приеха, че това е орган, който се формира по ясни правила. Същото трябва да стане и с ЦИК. Има маса неща, които трябва да свърши изборната администрация - избирателните списъци, например, са пълни с фантоми и трябва да се актуализират.

Как ще коментирате идеята за предварителни избори в десницата, които да излъчат общи кандидати за парламентарните избори? Реалистично ли е това и доколко може да работи?

- Този механизъм е работил добре един-единствен път - през 1996 г., когато имаше опасност от сериозно разцепление вдясно между Желев и Стоянов. Тогава тези избори се проведоха перфектно. Те не само определиха кандидата за президент на десницата, но и мобилизираха десните избиратели и така се стигна до много убедителна победа на Петър Стоянов. Сега идеята, при това състояние на десните, няма как да проработи. Те обаче трябва да се разберат помежду си, защото хората не искат да виждат дясното в това състояние.

Но ако те се разберат, от предварителни избори няма нужда.

- Така е. Не може обаче да се каже предварително кое е добро и кое - лошо. В Америка това се прави, но те правят "праймъриз" от 150 години. В България понякога тази идея работи, понякога - не. Ако имаме ситуацията от 1996 г. - действащ президент и друг претендент от десницата, идеята би имала смисъл. Но да се излъчват кандидати за депутати с предварителни избори не е продуктивно. В крайна сметка на такива избори ще гласуват само активистите на партиите и те, разбира се, ще изберат самите себе си.