|
|
Когато в
началото на 2004 процесът на роене в дясното политическо
пространство, започнал преди няколко години, видимо завърши, се
оформиха две основни оценки на станалото. Едната беше, че дясното
пространство е непоправимо раздробено, губи шансове да печели
значителни части от обществото на своя страна и единственият път е
през консолидация. Втората беше, че все пак наличието на повече
партии вдясно може да доведе и до известна конкуренция между идеи,
програми и хора, което в крайна сметка би обогатило и повишило
качеството на вариантите за избор пред дясно настроените
избиратели в България.
Оттогава насам
някак в публичния дебат се наложи първата оценка, чието влияние
може отчетливо да се види в изказваните напоследък мнения и
позиции както на някои от фигурите в дясното пространство, така и
на почти всички представители на медиите. Но това развитие все още
не означава, че втората, малко по-позитивна оценка за случващото
се в дясното пространство, е несъстоятелна и трябва да бъде
забравена. Някои развития през последните месеци дават основание
за надежда, че все пак се случва и по-благоприятният за дясното
пространство сценарий. Това твърдение може да бъде подкрепено с
един пример: различните позиции и предложения на двата основни
"лагера" вдясно по повод данъчните закони и бюджета за 2005.
За да бъде даден
този пример, той трябва да бъде поставен в контекст. Отношението
на една партия към облагането на гражданите и към състоянието на
бюджета е винаги двояко, особено в предизборна година. От една
страна, чрез това отношение тя се опитва да постига тактически
цели с оглед на краткосрочната политическа конюнктура - и това е
напълно легитимно и нормално. От друга страна обаче, отношението
към това колко държавата взима от джобовете на хората и как си
връзва кесията е израз на фундаментални политически убеждения, на
основни движещи ценности. Никоя друга публична позиция на една
партия не обективира нейната дълбинна политическа ценностна
система толкова ясно, колкото отношението й към държавния бюджет.
Та именно този втори пласт на значимост на публичното говорене на
десните формирования през тази есен е повод за настоящия анализ.
Поради това той нарочно и изрично отказва да се занимава с
личностните качества и характеристики на политическите лидери в
дясното пространство у нас днес.
Най-общо
изказаните през последния месец десни послания по повод данъците и
бюджета могат да бъдат сведени до два типа. Единият, чието
водачество се пое от СДС, предлага намаляване на прякото облагане,
като то е особено силно по отношение на социалните осигуровки. От
една страна, за СДС тези осигуровки са особено изкривяващи
пазарната среда и поради това обществено скъпи. От друга страна,
намаляването им ще увеличи значително разполагаемия доход на
хората и заедно с това ще улесни и стимулира абсолютно
необходимите реформи в пенсионната и другите социални системи,
като ги принуди да търсят по-висока ефективност в новата среда.
Другият тип
дясно бюджетно говорене, чийто представител е ДСБ, се основава на
различен подход. ДСБ предлага, от една страна, намаляване на
ставката по основния косвен данък - ДДС, а от друга страна,
подкрепя предложението проблемите на пенсионната система да се
решават чрез схема на капитализиране на нейния първи стълб. По
този начин според политиците от ДСБ ще се увеличи покупателната
способност на доходите на хората и пенсионната система ще се
постави на по-здрава основа с перспектива оздравяването й да
продължи.
Очевидно е, че
целите на двете широки групи предложения са доста сходни - хората
да имат по-голяма покупателна способност и системата на социалното
осигуряване едновременно да се реформира и да намали теглото си
върху стопанската активност. Начините, по които двете предложения
си представят постигането на тези цели обаче, са различни, при
това ценностно различни.
Предложението на
СДС може да бъде определено като относително по-либерално. То е
загрижено първо да отвори пространство за лична свобода във
формата на по-голям разполагаем доход и по-малко отнемане от
държавата, като за тази цел е готово да приеме нуждата от
запълване на евентуална празнина в бюджета на първо време със
средства от други пера и в последствие - чрез реформи. Очевидно
подхранващото това предложение убеждение е, че увеличеното
пространство на личната свобода ще доведе до благоприятни
последствия.
Предложението на
ДСБ може да бъде определено като относително по-консервативно. То
е загрижено първо да се започнат реформи, които да доведат до
възможност за намаляване на държавното бреме в икономиката, без
междувременно да се поема риск от неравновесия и празнини в
бюджета. А необходимостта от реформи, в случая с ДСБ, лесно може
да бъде изведена от прокламираната вяра в отговорността на
индивида и в споделянето на обществени ценности.
Вярно е, че
абстрахирането от личностните въпроси и дрязги на дясното
пространство вероятно прави горния пример наивен, но остава
основният извод от него: може да се направи връзка между
декларираните ценности на тези два десни полюса у нас, и техните
конкретни позиции и предложения по същностно важния въпрос за
данъците и бюджета. А този извод означава, че поне в някаква
степен настъпват позитивни последствия от разделянето на дясното
пространство на тези два лагера. Първо, такова следствие е
наличието на съдържателно, смислено различни десни предложения.
Второто е възможността на дясно настроените избиратели да избират
между едни и други ценностни послания. Така те ще могат наистина
да гласуват за нещо, което е по-близо до техните лични убеждения,
отколкото би бил обединен в едно коктейл от послания до една
"единна" дясна сила.
Досегашните
послания откъм двата десни полюса оставят и още един въпрос. Никоя
дясна сила още не е започнала същинската дискусия по решително
важния въпрос за разходната част на бюджета на страната. И двата
лагера още не са излъчили или не са се решили да излъчат, послания
и предложения към българите какво според тях би трябвало да става
с баланса между индивидуална свобода и отговорност, от една
страна, и държавна грижа и намеса, от друга. И съответно с веднага
следващия въпрос за какво и колко трябва да харчи държавата. Може
би ненавлизането в тази тема е рационално за десните партии на
този етап - избирателите у нас са все още твърде "леви" в
схващанията си за харчовете и грижата на държавата и за десните
партии би било неразумно да повдигат въпроса точно преди избори.
Но ако българското общество има намерение дългосрочно да
забогатява, този обществен разговор трябва да се състои и
отговорността за провеждането му е именно на партиите от дясното
пространство, колкото и различни да са. |
