06-11-2004

има, а аз не?” са в основата на плячкосването и са живи днес, както и тогава. Днес този грабеж е институционализиран като легална принуда, наречена данъчна система и нейните санкции са конфискации, полиция, съд и бирници. В позицията на грабителския номадски суверен днес е Държавата, която храни апарата за измисляне на данъци (законодателите под претекста на някакви “нужди” на обществото, които никога не биват задоволявани както трябва, независимо от размера на данъците – било образование, било даване на помощи за слабите и пр.)

Тази система е узаконена кражба от едните, които имат и се трудят, за да се даде на други, които искат неща, но не желаят да се трудят. Вторите са обичайните конституенти на всички леви социалистически партии, както са в авангарда на търчащите да разбиват и ограбват магазините при граждански безредици. Това, разбира се, няма нищо общо със справедливостта, за която всички вляво плачат... Истинският проблем за обществото възниква обаче, когато “социализмът” наистина успее, което практически значи всички продуктивни хора да са или избити (болшевишкия вариант), или доведени до апатия, да не създават повече богатство, да са деморализирани от конфискационни данъци, от национализации и постоянна намеса на Държавата в живота им чрез забрани, лицензи, разрешителни, бюрократични спънки (социалистически, социалдемократически, в Англия лейбъристки, в САЩ - демократически вариант). При такова развитие демографията или разрастването на грабещата, или да кажем, номадско-социалистическа класа, особено ако са напълно успешни в екстерминацията, води до гибелта на организма-гостоприемник, който ги храни. Така самите паразити-преразпределители загиват, както е може би в страни като България, където болшевишкият експеримент, осъществен от монголоидите, се оказа напълно успешен. Няма повече какво да бъде ограбвано. Остава само леш. Следващите са “развитите страни”.

Не е ли “демокрацията”, инструктирана на някакво ниво от религията, един опит да отмени конкуренцията, съперничеството, естественият отбор? И ако това е така и е било необходимо във време на малобройното, слабо Човечество, нападано от епидемии и зверове, където всеки човек е трябвало да бъде спасяван чрез взаимопомощ и подкрепяне на слабите, дали сега това е толкова необходимо? Какъв е смисълът няколко здрави хора да посветят целия си живот, за да може един човек, роден без крайници, без очи, неподвижен, параплегичен, да бъде разкарван с инвалиден стол, хранен и обличан?

Д-р Любомир Канов и д-р Николай Михайлов на пясъчния плаж в Лонг Айлънд

Разбирам, че трябва да бъдем хуманни, че нашето самоуважение като цивилизирани хора минава през грижата за слабите; но защо хора, родени здрави и нормални, трябва да бъдат принесени в жертва пред олтара на милозливото отношение към болното? Нима тези, които са здрави, не заслужават също малко милост? Поне равностойна милост?

Задавани са тези въпроси, знам. Предвиждам също вой отляво, ако човек се осмелява да мисли на глас по този начин, но какво? Лежал съм в затвора, защото съм задавал въпроси, които не са политически коректни. Нека да приемем, че е много късно за политически коректната тълпа да ме осъди и положи обратно в килиите на Старозагорския затвор, за това, че се осмелявам да се питам като свободен човек, който отказва да е роб.