Online от 1 юли 2002

Подкрепете този проект!

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

9 ноември 2004 10:45

"We all live in America!"

или една изборна нощ във Франкфурт

Драгомир Иванов

 

Франкфурт е една от европейските метрополии, в които усещаш относителността на твърдението, че европейци и американци изповядвали различни ценности. Не само защото финансовата столица на Германия със своите небостъргачи много повече прилича на американско сити или защото тук живеят много граждани на САЩ. Най-хубавото кафе в града правят в „Starbucks Coffee“, а заведенията на

„McDonalds“ и „Burger King“ се радват на несекваща клиентела, въпреки сериозната конкуренция (в кулинарен смисъл) от всевъзможните италиански, турски, арабски и прочее ресторанти. Сред десетките културни сцени има и няколко за английско и американско изкуство, а в книжарниците е пълно с англоезична литература. По франкфуртските улици непрекъснато чуваш американска реч, хлапетата с удоволствие копират американския сленг и особено тия дни навсякъде звучи „Kerry“, с доста различно за немския произнешение.

Така че по никакъв начин не бе изненада, че франкфуртчани приехa американските избори, както гласи клиешето, „почти като свои“. За това се бяха погрижили и от мнoгoчислената американска общност, датираща още от годините след Втората световна вояна, когато градът попада в американската зона на Германия. Както си му е редът, изборната нощ не мина без парти, вече традиционно и за други германски градове с американско присъствие (Дюселдорф, Мюнхен, Хамбург и естествено Берлин). Повече от 600 души се събраха в нощта срещу сряда (2 срещу 3 ноември – бел. ред.) в "Америка Хаус", културния център към консулството, за да проследят изборните резултати от битката Буш срещу Кери. Спонсорите – редица от фирми и организации, сред които CNN, Commerzbank, Coca-Cola, Американо-германският бизнес клуб Frankfurt, Американската търговска камара, Германо-американският клуб „Реин-Майн“, Германското атлантическо общество, дори Американския женски клуб „Таунус“ и т.н. – се бяха постарали гостите да се чувстват в тази напрегната нощ ако не като у дома си, то поне като в Америка.

Това се разбра още в началото на продължилото над 10 часа събитие. 22:30 – отваряне на вратите, които едва смогват да поемат тълпата. Отвън - виеща се поне стотина метра опашка. Порядъчни германски предприемачи, разсеяни студенти, американски юпита и предимно журналисти (това интересуващо се от всичко племе!), чинно чакат реда си и не проронват ни дума на възмущение. Или поне несъгласие с подобна толкова рядка за Заадана Европа ситуация: опашка!. Скоро идва обаче отрезвяването, че сме другаде (демек, отвъд Океана) – момичета, декорирани със синьо-бели знаменца, изнасят навън няколко подноса с кола и бира, които раздават на чакащите. В това число и нещо жълто и летливо, оказва се крем-супа с гъби.

На входа, както навсякъде след 9-11, “засилени мерки за сигурност”. Мъже в черно, детектори за метални предмети, но за сметка на това почти германска любезност. Новият свят и неговите променени реалности се усещаха и през цялото време вътре – толкова много цивилни полицаи и лица, които не гледат в екраните на CNN, а в лицата на гледащите, не са виждали и софиянци по време на визитата на Клинтън.

Вътре, невъобразима тълпа от превъзбудени хора, от които рядко такива, които имат сериозна причина за това. Една зала, втора зала, трета палатка (опъната на двора) и романтично разпръснати по зелената морава дървени маси, предлагат убежище за решените да профукат една нощ заради вота за най-могъщия началник. Ритуално “разрязване на кейка” от консула, към което могат да са съпричастни само родени отвъд Голямата вода. Няколко думи от консула Peter Bodde защо сме се събрали, кратки пояснения за стратегиите на двете къмпании, след което започва същинският купон, или по жаргона на преобладавашите участници – Prime Time! От всяка стена дебне я опънат екран, я плазмен телевизор, от които хората на Тед Търнър започват да сипят цифри за резултатите щат след щат. Първо прозрение, доказало се до края на ноща и потвърдено дори от социолозите: повечето европейци са за сенатора от Масачузетс, също както и почти всички американци, живеещи на Стария континент. В "Америка Хаус" бе пълно с горди притежатели на лепенка “Kerry/Edwards”. Такива с другия екип не се виждат, повечето са украсени само със служебни баджове от консулството, или с разни кабелчета и антенки.

Няколко думи за „логистиката”. Освен спомената гъбена супа, в огромни количества се раздава и нещо като боб яхния, чийто силни и подлютени качества могат да се интерпретират и като скрита агитация за любимия на латиносите Bush. Впечатлението обаче се разсейва, след наблюдението, че на двора абсолютно демократично раздават Кракауер, Тjuрингер и други месарски блага на несъгласната с войните на Америка Германия. Типично либерално е решен и въпросът с напитките – бира (американски Bud и германски Krombacher) и неизменната Кока кола, Made in Germany. За поука на бъдещите предприемачи: кафетериите “Starbucks” бяха организирали щанд, на който наливаха кафе след кафе и тикаха в ръцете кексчета, donat-чета и други сладости, а могъщият McDonalds бе докарал малка поточна линия в градината. Сетне да не се учудваме защо американският стил на хранете реализирал несметни печалби в иначе толкова несъгласната със задокенанските ценности Европа.

02:00 часа. Постепенно градусът на емоциите се вдига с приключването на изборния ден в 15 щата. С орловия си поглед а-ла Сталин пред политбюро Лари Кинг се е вторачил в описващие полукръг табла в нюйорксото студио на CNN, от които Кери води със 77 пред Буш със 66 електорални гласа. Аудиторията се раздвижва, чуват се аплодисменти и няма почти никакви стонове. Минути на оживление и сред журналистическото войнство – десетки симпатични блондинки в строги костюми с бели якички се втурват да задават въпроси на присъстващите: „Какво мислите, кой ще спечели?” Е, да, ама още е твърде рано, нека изчакаме. Във фоаето, където продължават да пристигат още гости и Security Service не смогва, екипи на телевизиите ZDF, RTL, n-tv записват първите си материали. Половин час по-късно Bush повежда, гостите се намусват, но “още нищо не е сигурно” е успокоение.

03:00. Излизат резултатите от Средния Запад, от Монтаnа до Тексас, които затвърждават преднината на президента. Все още няма драма, бирата е в изобилие, а по масите в градината, на които романтично горят свещички, са се усамотили двойки, явно аполитични. Един колега от регионален вестник се тюхка, че трябвало да предаде на консула поздрави от шефа си, но консулът “някъде зачезнал”. Второ прозрение: Дори и от “Time” не знят кой ще спечели – на една стена висят снимки от избрани броеве на списанието, а амбициозен служител на консулството си е поиграл на компютъра и е натъкмил една корица с една въпросителна след 2004.

В 05:00 Кери взима Калифорния с нейните цели 55 гласа, които връщат надеждата сред будуващите. Отново медийна възбуда, операторите търчат с камерите и кабелите насам-натам, репортер от Радио Хесен пита един задрямал американец как ще коментира. Интервюираният се разсънва и извиква “4 more years!”, на което залата отвръща с неразбиране и въпросителни погледи. Live-студиото на CNN затъва във все по-скучни бръщолевения и при положение, че се чакат данните от Флорида и Охайо, прогнозите изглеждат още по-безсмислени. Четиридесет и пет минути по-късно Буш получава и братска Флорида и става ясно, че този път Косово поле ще бъде на север, в Охайо. Облепените с името или лика на Кери си споделят уж успокоителното набюдение, че техният човек на практика е привякъл образованите и отворени хора по двете кражбрежя, в метрополиете. Да, ама те не решават изборите, в което скоро се убеждават всички.

Междувременно, докато по-будната част от партито (ама какво парти, то почва да прилича на трагедия!) все още гледа CNN, където Лари Кинг също чака Охайо, няколко официално облечени сглобяват нещо като подиумна маса. Ясно, не ще се мине без дискусия. Американски учен, възпитаник на германски университет, и германки професор, дебатират какви ще бъдат задачите пред новия президент. Професорът говори за реалполитик и по-голямо внимание от страна на Вашингтон към европейските съюзници, а американецът отбелязва, че между Кери и Буш всъщност няма никакво различие по външнополитическите теми (Кери не предложи нищо като алтернатива на сегашната политика) и те не би трябвало тъкмо войната срещу тероризма и операцията в Ирак толкова силно да определат вота. Учудващо е, че в този час на ноща, вече ден, слушателите все още са компактна маса и напускането на един или друг не се отразява видимо на участието. Най-будни, естествено, са останали феновете на Кери, които са вторачили в CNN така, както бритaнски заложник в Ирак гледа в запис на “Ал джазира”.

В 07:00 вече всичко е решено, няколко американски канала обявяват Буш за победител в Охайо, с което се слага края и на бдението на последните гости. Досущ като на Time's Square нищо не свършва без сълзи, няколко девойки дават воля на огорчението си от изборния финал. “Американската къща” опустява, но прилежните домакини не си тръгват, а почват почисване на стотиците хартии, знаменца, бутилки бира и чаши от кафе.

Не, не съм чак толкова развълнуван от резултата, казва 30-годишният Аарон, роден в гласувалия за Кери щат Орегон, но живеещ и работещ от няколко години във Франкфурт. “Най-малкото, което знам, че още 4 години ще остана в Германия!”.

По-същественият върпос обаче е каква ще бъде Германия, какъв ще бъде и останалият свят след 4 години. И дали наистина ние всички не живеем в една Америка, както се пее в новото парче на популярната германска рок банда Rammstein, кръстена междудругото на американска авиобаза с това име. “We all live in America” може и да е пародия, носи и доста истина. “Бийтълс” да имат да вземат!

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо