|
|
|
В
миналия брой:
...
Джон Робинс,
пренебрегнал богатствата си като наследник на фирмата за
сладолед “Баскин-Робинс”, за да стане пропагандист на здравето,
пише: “Без целулоза хранителните отпадъци ви задръстват и
времето, през което храната преминава през дебелото черво, се
увеличава силно. Това особено важи при животинските мазнини,
защото те остават в твърдо състояние при телесна температура.
И запушват червата, точно както мазнината от тигана запушва
умивалника... |
 |
|
Ан и Дейвид сега |
>>
Продължение
Извод:
мазнината от месото и млечните произведения е вредна.
В допълнение към
вредите от животинската мазнина някои изследвания показват също,
че животинският протеин, дори от “добри” източници като риба и
птиче месо, увеличава риска от сърдечна болест, рак и остеопороза.
Според Колин Камбcл,
професор по биохимия на храненето в университета “Корнeл” (в
Ню Йорк – бeл.
прев.),
“излишният животински протеин е в основата на много хронични
болести”.
Но това не е
новост. От дълго време в науката за храненето има разбиране за
връзката между високобелтъчната диета и рака. През 1974 д-р Пааво
Айрола отбелязва: “...появата на рак е в право пропорционална
зависимост от количеството животински протеини, особено месо, в
храната. Белтъчините в излишък не се храносмилат и усвояват
пълноценно и действат като отрова и канцероген. Допълнително,
свръхконсумацията на протеини обременява панкреаса и предизвиква
хронична недостатъчност на панкреатитни ензими, необходими за
правилния метаболизъм на белтъчините.”
След всичко това
сигурно вече се чудите дали не трябва да станете вегетарианец.
Нека говоря за това в следната глава. Засега става очевидно, че по
изброените причини (канцерогенни бактерии, ниско съдържание на
целулоза, концентрация на замърсители, високо съдържание на
протеин) месото и млечните произведения имат много недостатъци.
Самото
устройство на човешкото тяло ни води до такъв извод. Нашите черва
са дълги и буцести, а червата на хищниците, например тигрите, са
къси и гладки. Погълнатото животинско месо, което ферментира при
телесна температура, се усвоява бързо и изхвърля от червото на
хищника, но се задържа и загнива у човека. Това предизвиква много
здравни проблеми. Телата ни просто не са устроени да усвояват
месото ефективно.
Библиотеката ми
е претъпкана с книги и списания, тръбящи за вредите от
стандартната американска диета, базирана на четирите хранителни
групи, равнопоставени за уж “добре балансирано” хранене.
Мнозинството от тези четива са писани от безпристрастни хора –
учени и лекари. Но във формирането на диетата огромна роля играят
политиката и парите. Нека ви предложа само един пример.
Млякото е
най-политизираният хранителен продукт в САЩ. Всички – и вие, и аз,
щем-не щем, сме въвлечени в млечния бизнес. Данъците ни субсидират
млечната индустрия с “почти три милиарда долара годишно… 342 хил.
долара всеки час за купуването на тонове млечни произведения,
които най-вероятно никога няма да бъдат изядени”. Държавата купува
млечните излишъци, за да поддържа производството, и оставя да се
развали продукция за 47 млн. долара всяка година. Милиони долари
се харчат всяка година от Националния съвет на
млекопроизводителите, за да ни увещават да пием продукта им и да
намалим грамадното им свръхпроизводство. Израсли сме с
представата, че тези реклами се опират на безспорния факт: кравето
мляко укрепва костите, като доставя нужния калций.
Но в
превъзходната си книга “Годни за живот” Харви и Мерилин Даймънд
сочат, че Националният съвет на млекопроизводителите никак не би
желал да научим истината за продукта му. “Важно е да се разбере
ролята на калция в човешкото тяло”, пишат те. “Една от основните
му функции е да неутрализира киселините. Но всички млечни
произведения, освен че съдържат масло, са киселинообразуващи.
Иронията е, че хората ядат млечни произведения заради калция, а
калцият им се изразходва за неутрализиране на ефекта от млечните
произведения”. Да, повече смисъл има да получаваме калций от
сурови ядки, семена, плодове и зеленчуци.
Работата е там,
че ние не знаем много за храната си. Т.е. знаем това, което
телевизионните реклами и лобистите на производителите на храни
искат да знаем. Благодарение на масираните реклами американците са
убедени, че “месото е истинската храна за истинските хора”, че
пилешкото и рибата са “здравословни алтернативи” и че млякото
прави добро на тялото.
Но когато се
борим с рака, е време да научим фактите за това, което ядем.
Време е да потърсим съвета на специалист по храненето, на т. нар.
“медицина на третата линия” (ще кажа повече за това в гл. 7 –
“Внимателно подбирай медицинската помощ”).
Помнете, че всяко пазаруване в супермаркета може да се превърне
във ваш съюзник
във войната с рака.
Сигурно се
питате: “Но какво тогава мога да ям?” В следващата глава ще опиша
диетичните правила, които приех, за да възстановя тялото си за
борба с рака. Не беше лесно. Но не можех да си позволя друг избор.
Сега, свободна
от рака, мога да бъда по-гъвкава към това какво ям, макар пак да
се придържам към определени основни принципи. Научих, че вкусовете
се придобиват, а не се наследяват. Те могат да се променят и се
променят. А животът си струва, дори и да не мога да ям всичко,
което искам.
Повече за това в
следващата глава, а сега какво научих за най-важната първа стъпка
на всяка ефективна програма за хранителна терапия на рака.
Вътрешно
очистване и детоксикация
Лекарят ми каза:
“Първо трябва да очистим тялото ви”. Целта на очистителната
програма, която изпълних сама, беше да засили имунната система.
Ракът е заболяване на слабата имунна система.
Според
авторитетите в хранителната терапия, ракът е знак, че черният дроб
работи слабо, не успява да очисти отровите от кръвта и да
осигурява усвояването на хранителните вещества. Според Ан Уигмор,
основателка на прочутия бостънски здравен институт “Хипократ” и
авторка на “Хипократовата диета”, бедната на целулоза и минерали и
рафинирана храна води до образуване на жлъчни камъни и увреждане
на черния дроб. За мене беше очевидно, че за ефективна борба с
рака, трябва първо да очистя черния дроб и жлъчния мехур.
Надеждата ми беше, че масираната химиотерапия не ми е повредила
безвъзвратно тези органи.
На второ място
трябваше да се погрижа и за дебелото черво. У раковия пациент (и у
обикновения американец изобщо) често има отлагания от отровни
вещества по стените на дебелото черво, като мазилката на стената.
С течение на времето, пише д-р Норман Уокър в “Здравото дебело
черво – ключ към здравословния живот”, тези отлагания стават
толкова дебели, че само една малка дупчица остава проходима в
средата на червото. Така че и при нормална перисталтика на червата
то може да е задръстено. Колкото повече токсини се заседяват
задълго в тялото, толкова повече се абсорбират обратно в кръвта и
затормозяват черния дроб. Американската диета, и особено белият
хляб, кексовете, бисквитите, месото, млякото, поничките,
спагетите, готвените зеленчуци, са бедни на целулоза и пречат на
дебелото черво да си върши работата.
“Кръвта ни е
толкова чиста, колкото и дебелото ни черво”, пише д-р Бернард
Йенсен в “Очистване на тъканите чрез контрол на червата”, “и тъй
като кръвта циркулира през всеки орган и клетка, токсините от
мръсното черво замърсяват целия организъм. За да очистим тъканите
си, трябва да очистим първо дебелото черво.
Преведе
Валентин Хаджийски
Следва
продължение
>> |
