Една от най-обсъжданите научни теми в последните десетилетия е затоплянето на Земята. Най-популярното обяснение на настъпилите промени в климата е аномалният парников ефект, предизвикан от увеличението на емисиите на т. нар. парникови газове вследствие стопанската дейност на човека. Става дума най-вече за изгарянето на органични горива в атмосферата, при което се отделя въглероден двуокис, но също и за емисиите от метан и други газове при различни технологични процеси. Тези газове създават парникова обвивка в атмосферата, която намалява интензитета на отразяваните от повърхността инфрачервени лъчи, които са достигнали до нея от Слънцето. Това води до нарастване на атмосферната температура. Ако нямаше въобще парников ефект, средната температура на планетата би била така ниска, че би станало невъзможно

Така или иначе той се топи...

съществуването на органичен живот. Но животът е възможен в твърде тесни температурни граници. За него прекомерното глобално затопляне е също толкова опасно, колкото и прекомерното глобално застудяване.

Човечеството е преживяло неколкократни глобални затопляния и застудявания, които драстично са променяли климатичните условия на планетата. Мнозина специалисти смятат, че сега преживяваме поредния подобен катаклизъм, който е част от естествен цикъл и не е функция от стопанската дейност на човека.

Още инфо

Човечеството вече отчита големи щети от предизвикания климатичен хаос – горещи вълни, катастрофални бури, проливни дъждове и наводнения, обилни снеговалежи, топене на ледниците, повишение на нивото на Световния океан, недостиг на прясна питейна вода и т. н.

Една от най-опасните последици, предизвикани от глобалното затопляне, е топенето на ледената покривка на полюсите и във високите планини. Наблюденията на учените показват, че в Кавказ, Алпите, Пиринеите и други планини вече са изчезнали половината от глетчерите, а в Арктика и Антарктика се разпада частично стабилният в продължение на столетия леден шелф!

Ролята на полярните ледове при формирането на земния климат е огромна. Нито една по-сериозна дългосрочна прогноза за времето не може да бъде направена, без да се отчете състоянието на ледения щит.

Полярните ледове се наричат “махало на земния климат”. Те са се образували преди около 1 млн. години, вероятно вследствие на активната вулканична дейност през кватернера, в резултат на която прозрачността на атмосферата рязко е намаляла и е настъпило значително застудяване. Веднъж образувана, ледената покривка около полюсите е изменила рязко топлинния режим на земната атмосфера, поради високата си отразителна способност. Ако полярните ледове отсъстваха, средната температура на Земята би била с около 2°С по-висока от сегашната, а ако дори за кратко цялото земно кълбо се покрие с лед, температурата ще падне с цели 100°С!

Влиянието на полярните ледени шапки обаче не се изчерпва само с това. Съществуването им води до увеличаване на температурните контрасти между малките и големите географски ширини и прави атмосферата много чувствителна и към най-малките колебания в притока на слънчева енергия към земната повърхност. Това обуславя и голямата нестабилност на земния климат.

Полярните ледове, естествено, са много чувствителни към повишението на средните атмосферни  температури. Тънките морски ледове в полярните области реагират сравнително най-бързо, а полярните шапки в Антарктида и Гренландия – значително по-бавно. Ако температурата на въздуха продължава да се покачва със същите темпове, се очаква голяма част от многогодишните ледове в Арктика да се стопят до 2025. Макар за стопяването на ледовете в Антрактида и Гренландия да са необходими векове, ледникът Рос, заел шелфа на морето със същото име, може да изчезне за около стотина години.

Тъй като се смята, че морските ледове понижават температурата на въздуха в Арктика с около 5°С през лятото и с около 20°С през зимата, то след изчезването им затоплянето ще бъде най-силно изразено именно там. В Антарктида също се наблюдава повишение на температурите. Затоплянето в големите ширини ще доведе до увеличение на изпарението от повърхността на Световния океан и увеличение на количеството на валежите над полярните области и океаните. Тъй като след затоплянето на Арктика температурният контраст между големите и малките ширини ще намалее, ще намалее и интензивността на атмосферната циркулация, а с нея и преносът на водна пара от океана към сушата. Това ще рефлектира върху количеството на облачността и валежите над континентите и се очаква големи площи от северното полукълбо да бъдат засегнати от трайна суша.

Намалената интензивност на атмосферната циркулация ще намали и интензивността на океанските течения, което ще внесе допълнителен хаос в климата и в екосистемите.

Сред важните последици от топенето на ледения полярен щит е повишението на нивото на Световния океан. То се покачва не само поради притока на вода от топенето на ледниците, но и от т. нар. “топлинно разширение на океаните” вследствие по-високата температура на морската вода. Предвижданията сочат нарастване на нивото с 15 см към 2030 и с 50 см до края на века. Макар и малко на пръв поглед, покачване от 15 см е в състояние да предизвика истинска катастрофа за населението в ниските крайбрежни равнини (а според световната статистика това са половината жители на планетата!). Ще бъдат залети и наводнени хиляди хектари плодородни земи, милиони ще останат без препитание и без жилища; ще пострадат световни паметници на културата като Венеция, големи градове като Лондон, Санкт Петербург и др. Най-голяма е заплахата за Бангладеш, Нидерландия и океанските острови.

Хипотезата "Аномален парников ефект":

1-нагряване на земната повърхност; 2, 3-отразяване на топлинното излъчване на Земята вследствие от замърсяването на атмосферата.