За първи път ли сте в България, проф. Калоджеро**? - Преди 1990 съм бил няколко пъти в България. Знам, че страната се е променила много, но нямах възможност да го видя с очите си. Гостуването ми е свързано с научна конференция – със слушане на доклади, с разисквания. От света извън хотела видях твърде малко – няколко пъти морския бряг и толкова. Разкажете за себе си, за своята работа. - Аз се занимавам с научна дейност – с нещо между математика и физика. Участвах активно и в Пъгуошкото движение, чиято главна задача е борбата за мир – контролът на оръжията и привличането на

Полският физик Йозеф Ротблат, основател на Пъгоушкото движение и носител на половината Нобелова награда за мир през 1995 заедно с  авторитетната международна организация

учени, които да се противопоставят на средствата за масово поразяване. Бях негов генерален секретар от 1989 до 1997 и в тази връзка съм идвал най-вече в България. През 1995 Пъгуошкото движение получи Нобеловата награда за мир.

По какъв конкретен повод?

- Главното, за което получихме Нобеловата награда през 1995 бе приносът на движението в борбата срещу ядрените оръжия.

Какво е самочувствието на човек, получил най-високото отличие?

- Мен лично тази награда не ме промени. Но тя бе много важна за Пъгуошкото движение. Бях безкрайно щастлив, когато отидох да я получа. Но не наградата беше най-голямото постижение в нашата работа. Най-важното беше, че успяхме да подтикнем много учени да се включат в борбата срещу ядрените оръжия. Вярвам, че Пъгуошкото движение наистина е повлияло на някои решения във връзка с използването на ядрените оръжия и е спомогнало за постигането на споразумения за тяхното ограничаване. Всичко това според мен подтикна промените в Съветския съюз и другите социалистически страни, на които сме свидетели в последните години.

За какво използвахте парите от Нобеловата награда?

- Използвахме парите от наградата да подкрепим Пъгуошкото движение. То има нисък бюджет, 200-300 000 долара годишно, и в голяма степен разчита на доброволен труд. Отговорните лица в него не са платени. За една световна организация парите, които се дават от Нобеловата награда - около 1 млн. долара, не са кой знае колко.

Проф. Калоджеро, смятате ли, че в началото на ХХІ век са оправдани военните конфликти? Смятате ли, че война срещу войната, каквато е в Ирак например, е най-добрата формула за запазване на мира?

- Задавате ми много сложен въпрос. Пъгуошкото движение обединява хора с различни мнения. То не е партия, в която има единно мнение. Моята позиция например е по-различна от тази на повечето ми колеги. За разлика от моите приятели, от хората, с които контактувам, аз подкрепих интервенцията в Ирак. Защото смятах, че политическият режим там беше много вреден. Но въпросът все още е отворен, все още очаквам да видя дали би могъл да се установи по-добър режим.

За какво според Вас работи съвременната наука – за спасението или за разрушението на света?

- Съвременната наука според мен не работи за разрушението на света, но нещата, които някои учени правят, могат да се използват за военни цели. Има такива, които правят зло, и други, които си вършат работата.

Смятате ли, че прогресът може да се управлява, щом учените са извън властта и от тях зависи малко?

- Разбира се, в демократичните страни решенията се вземат от политиците, не от учените. Защото в тези страни политиците представляват хората. Те са избирани от тези хора, което означава, че мнозинството взема решения чрез своите представители. Тоест, всеки е отговорен за това, което се случва. Но учените трябва да помагат както на политиците, така и на обикновените хора да разберат опасностите. И тъкмо те, които участват в усъвършенстването на оръжията, трябва да избягват подтикването към използването им. Има много учени, които се стремят да развиват оръжията, защото имат личен интерес от това. Другите трябва да обясняват колко е лошо това.

Значи добрите и лошите... А политиците вслушват ли се в гласа на един Нобелов лауреат като Вас?

- Донякъде. След като Нобеловият комитет е решил да даде награда за мир на Пъгуошкото движение, вероятно е имал предвид и това, че политиците до някаква степен се вслушват в това, което правят учените.

Според Вас малка страна като България има ли шанс да получи Нобелова награда?

- Разбира се, защо не. Това зависи от индивидуалните способности на хората, но и от подкрепата на страната и на правителството. Последната награда за мир получи една жена от Иран, която работи за човешките права. Страната не е голяма, жената не е световноизвестна. Така че никога не се знае.

- - - - - -

* Донка Христова е взела интервюто първоначално за вестник “Черно море”, бр. 1954

** Франческо Калоджеро (1935) е професор по теоретична физика в университета La Sapienza в Рим, известен със значимите си приноси (близо 250 научни публикации) в областта на математическата физика и квантовата механика. От 1989 до 1997 е генерален секретар на Пъгуошкото движение и като такъв през 1995 получава Нобеловата награда за мир. От 1997 е Председател на Пъгуошката Конференция. През юни 2004 проф. Калоджеро участва в VІ-та Международна научна конференция на тема “Геометрия, интегрируемост и квантуване“ в курорта "Св. св. Константин и Елена" край Варна.