|
Ваше
Високопреосвещенство, показва ли случаят Бутильоне, че
в ЕС вече не желаят участието на християни?
- Кардинал Рацингер: - В
действителност това е знак най-напред, че светската
неутралност на държавата е на път да се превърне в
един вид идеологическа догма; че лаицизмът вече не
представлява гаранция за свобода в многообразието на
убежденията, а |
 |
сам себе си провъзгласява за
идеология. Тази идеология предписва какво може да се мисли
и говори и вече не гарантира публичното присъствие
например на християнството.
И това, според мен, вече е
феномен, който ни дава повод да разсъждаваме: как така
това, което първоначално е било гаранция за общата ни
свобода, се превръща в идеология, която започва да се
превръща в догма и заплашва религиозната свобода.
Срутва ли се в момента в
Холандия мултикултурната къщичка от карти?
- Според мен е очевидно, че
мултикултурализмът не се създава толкова лесно, колкото
изглежда; че фактически срещата с другостта винаги води до
сблъсък, че мултикултурализмът не може да се изгради на
базата на равнодушие, а само на основата на позитивната
ценностна оценка.
Права ли беше църквата да
"капризничи" относно позоваването на християнството в
европейската конституция? Или това може би беше погрешното
място за дебата, с оглед конституционната традиция,
израстнала в Европа толкова дълго без позоваване на Бога?
- Две неща са важни. Първо
това, че в големите същностни теми присъстват и нашите
правни и морални принципи - което успя отчасти. В тази
връзка решаващо е съдържанието, отделните елементи на
европейската конституция. Ако нещо стои само в преамбюла и
не намери съответствие в същностните правни предписания,
то би си останало празна формула, която не служи за нищо.
Мисля, че се опитахме да заложим в конкретни елементи на
европейската конституция и в правния й образ християнското
правно наследство, и това стана с променлив успех. Въпреки
това не бих нарекал безполезно или погрешно, че в
преамбюла се дефинира само една идентичност, и че Европа
просто казва какво представлява, откъде произлиза и от
какво взима критериите си. Бих казал - позоваването на Бог
все пак го има в германската конституция. То е в
американската и в англосаксонската традиция. Бих казал
също - погрешен е аргументът, че това позоваване шокира
другите религии. Напротив, те са шокирани от нашия
абсолютен секуларизъм. Заради това смятам, че задачата е
двойна - в преамбюла трябва да бъдат упоменати духовните
основания, налични в билейското наследство, и от друга
страна това, което сетне ще се доизработва, трябва да
отговаря на казаното в преамбюла.
А американският модел -
религията като фундамент за оправдаване на действията - не
е ли по-надежден от европейския, който иска диференциране,
достигащо и до изчезване на християнското?
- Да, мисля, че в много
отношения американският модел е по-добър. Европа бе
затънала в държавна църковност и хората, които не
принадлежаха към някоя държавна църква, отидоха в Америка
и съзнателно изградиха държава, която самата не предписва
една църква, но която израстна не просто като религиозно
неутрална, а като пространство, в което религиите могат да
се движат и имат свободата на публичния си образ, а не се
отнасят само до частната сфера. Така че без съмнение можем
да се учим от Америка. Ясно ми е, че ние не можем това
просто да го пренесем у нас. Но процесът, държавата да
дава пространство за религията, без обаче да я изтиква
напред, но пък да живее от това, че тя съществува и има
публичен образ, със сигурност е позитивна форма.
Публикацията подготви
Драгомир Иванов
- - - - - -
*
Заглавието е на "Още инфо"
**
Кардинал Йозеф Рацингер
e префект на Конгрегацията по въпросите на
вероучението във Ватикана |
