30-11-2004

Продължение >> Администрация и бизнес България все повече наподобява краварник, в който краварите стават все повече, а кравите - все по-малко. У нас се развива не моделът на икономическата свобода с множество независими и благоденстващи граждани, а моделът на доенето. Пример за подражание са не достойнствата и добродетелите, които стъпват върху на традицията и разчитат на новаторство, трудолюбие, почтеност. В България по-ефективно е да издоиш другия, преди той теб да издои.
	Милен Велчев, финансов министър, и Тодор  Стоянов, свободен ямболски занаятчия

На фона на паническото бягство на юниците и телетата през стобора, проблемът дори вече не е в кравешкото малодушие, нито във факта, че колкото повече стават краварите, примирението и придобитата безпомощност, толкова повече залиняват оставащите крави. И най-шокиращото е, че никой от властта дори не допуска съмнението, че има нещо дълбоко сбъркано и погрешно в това, което се прави. Наложеният и налаганият обществен модел - да живееш наготово -това е модел на упадъка. Никой от партийно-чиновническата номенклатура не иска да признае очевидното. А то е, че бюджет 2005 ще увеличи проблемите, тъкмо заради разрастващата се държава и заради ограничаване на икономическата свобода, които гражданите по милост все още имат.

Ако българите решат да внесат в държавния бюджет издръжката само за онези дейности, заради които обществото създава държавата - съд, полиция и армия, ще научат, че разходите за тях - 1.615 млрд. лв - са 10 пъти по-малко от онова, което държавата насилствено отнема от всички, за да го преразпределя - общо 16.3 млрд. лв. за 2005. Какво означава числото 42%? Какво зло се крие зад него? Преразпределение на 42% от БВП е средноматематически индекс, който изразява степента, с която индивидът е заробен от държавата.

Допълнително следва да се вземе предвид и фактът, че този БВП се създава от 1/4 от населението на страната и данъчната тежест ляга върху икономически активните граждани - 1.4-1.5 млн. души (без сивия сектор)... И веднага става ясно, че тъкмо те, реалните участници в икономиката, са между 65 до 75% роби на държавата. 65 до 75% е размерът на изземване от тях, на конфискацията, на принуда, на отнемане на възможности за реализация и бъдеще не само като икономика, но и като живот.

Това е действителното зло, за което никой, дори и на форуми, обявени проформа, префактум и постфактум като срещи с бизнеса, не иска да говори. А такива са въпросите, чиито отговори определят бъдещето на всички, включително на децата или пенсионерите.

42% преразпределение на БВП е изключително показателно число. Ако го сравним със съответстващото му в САЩ, например, там то е 16.7%. А при нас равносметнката е, че 1/10 от населението на страната - държавните надзиратели, се разпореждат с почти половината от националния продукт, а чрез него властват и се разпореждат изцяло с живота, свободата и собствеността на гражданите. Тези 42 надути и грабителски процента определят степента на притежание - кой кого притежава!

Държавата притежава най-вече икономически активното население, защото от него най-много може да отнема. (Тя притежава и децата - чрез образование, с което ги учи да са примирени, а не свободни и то с парите на родителите им. Тя притежава и пенсионерите - с унижението и мизерията, на които ги подлага).

Така 15 години след началото на прехода, българските граждани са повече роби и по-малко граждани. Бюджет '2005 е зло. То е планувано зло и ще бъде изпълнено, както беше изпълнен бюджет '2004. Но има и нещо по-лошо от злото. То е проповядването на съгласие със злото, защото това предполага, че няма кой да го спре, да го предотврати.

Че то ще се множи.

С тази роля се беше нагърбил министър Велчев в Ямбол - да проповядва съгласие с бюджет '2005. И се оказа напълно уместно, защото тукашните проповедници се нуждаят от укрепване на своята самоувереност, разколебана от Петицията на ямболските занаятчии срещу данъчния гнет.

А недалеч назад във времето Милен Велчев, преди да стане министър, в качеството си на редови великденец, казваше заедно с другите квалифицирани българи, напуснали страната си, краткото: "Обичам родината, мразя държавата".

Като дойде в Ямбол, той си призна, че сега вече обича държавата. Което вероятно означава, че мрази родината, тъй като тези две понятия у нас са отдавна са разделени. Държавата не е общността на гражданите на България. В тази балканска страна държавата е частна собственост на партийно назначаваната номенклатура.

Така че протестите на занаятчиите срещу данъците не са само несъгласие с размера им, те са недоволство и несъгласие с отнетата общност и подменената същност на държавата, с арогантното й превръщането в инструмент за насилие върху индивида.

Подкрепете петицията на свободните ямболски занаятчии срещу данъчния гнет!