12-12-2004

Либертарианският докторат на Милен Велчев:

Къшей сух хляб и миризма на кебапчета

Honores mutant mores

(лат. - почестите изменят нравите)

Докато налагаше новия данъчен гнет и новото прахосничество за 2005, финансовият министър Милен Велчев беше „награден“ с титлата доктор хонорис кауза на Университета за национално и световно стопанство. И той прие титлата Не със слово, посветено на областта, в която има изключителни заслуги и прояви - увеличаване на държавния деспотизъм върху индивида и пазара, а със слово, посветено на либертарианството - философията за вярата в обществения ред и благополучие, изградени върху индивидуалните права и свободата, а не върху голямата държава и властта.

Едно толкова крещящо противоречие естествено предизвиква въпроси за искреността, както на Велчев, така и на тези, които го удостоиха с почетната титла. Защото обикновено тази титла се присъжда за конкретни действия и принос, а не за намерения. Всъщност, може би няма никаква грешка, и академичният съвет на УНСС удостои с признание своя възпитаник съвсем неслучайно - все  пак УНСС е доскорошният икономически институт „Карл Маркс“ и както подсказва името му, десетилетия бълваше кадри за системата на непазарната - плановата икономика и закрепостяването на гражданите. А в социалистическата система - на забранената свободна търговия - открито се търгуваха власт, титли и статус. Ако тази титла беше връчена на Велчев преди 10 зекември 1989 за заслугите му в увеличаване зависимостта на гражданите от държавата, то бихме били на 100% сигурни, че той нямаше днес да е д-р хонорис кауза, а лауреат на Димитровска награда или герой на социалистическия труд. (Ако по същата логика се присъждаха Нобеловите награди, то със сигурност и Садам Хюсеин би бил Нобелов лауреат за мир. Но не е). И тъй като подобно мнение може да изглежда крайно, то поне за успокоение на академичната общност на УНСС, ще го докажа с няколко аксиоми на либертарианската философия:

• Разликата между пазарната икономика и плановата е, че при първата разпределението се извършва чрез пазара - чрез механизма на покупко-продажбата, а при втората - чрез механизма на преразпределението.

Днес в България 42% от БВП се преразпределя, а те са достатъчни (при нереформирана и неконкурентна данъчна система, и при запазен монопол на държавата върху нереформирано образование, здравеопазване и пенсионно осигуряване) властово да се налага някакъв абсурден български планово-пазарен икономически урод, в който плановостта не само доминира, но и контролира пазарността. Къде е тук либертарианството на Велчев?

Липсата  на икономическа и финансова радикалност за последните три и половина години на финансовия министър, (а и на НДСВ) е най-голямото потвърждение за лъжа. Онова, което Велчев отдавна трябваше да е направил, сега ни го обещава с един стар, но и нов, възроден житейски възглед за свободата на индивида, какъвто е либертарианството. Неестествено е обаче да вярваме, че като се е събудил една сутрин, Велчев е станал страстен поддръжник на икономическата свобода и на ненамесата на държавата в личния живот на хората. Не може да се очаква, че един типичен представител на Статуквото, на голямата държава и малкото индивидуални права на гражданите, за една нощ, като какавидите, е запърхал на крилете на индивидуализма. Но дори и да приемем, че подобно просветление е възможно, въпросът е: "И какво от това?", след като то нищо не променя - нито тиранията на държавата, нито приетите данъчни закони, нито разточителството, нито неефективността, нито голямата бюрокрация.

• Налаганите дори и със закон, но без съгласието на индивида, насилствени данъци са отнемане на собственост. А отнемането на собственост е кражба.

Един от въпросите, който задава либертарианството е: кой взема решенията? В България 70% ги взема държавата, а не индивидът. В резултат на неизпълнените икономически и данъчни обещания на Велчев, а и на НДСВ, държавно зависимото население в България нарасна до 5.8 млн. човека, а чрез тях станаха зависими и останалите 2 млн., които реално създават брутния вътрешен продукт на България. А при такива условия на зависимост,икономиката не е средство за освобождаване, а за принуда.

Нещо повече, г-н Велчев, ендесевето му, а и останалите партийни централи, които условно са в опозиция, не крият намеренията си да продължават да създават за населението - както се изразяват те - стратегии, планове - на държавно и регионално ниво, всички с нескритата цел да го плануват - населението, като дейност, като мислене, като живот, за да могат по-късно да го надзирават и отново да го преразпределят като резултат. Къде е тук либертарианството на Велчев?

• Конкуренцията е автономен регулатор и координатор на човешките усилия, от който всички печелят, а използването на властта като непазарен регулатор е принуда, свързана с отнемане на присъщи граждански свободи.

Разликата между първото и второто е разликата между свободата и потисничеството. За да си подсигури покорство, властовото статукво - партийно и административно, ограничава законово или контролира конкуренцията в стопанския и обществено-политическия живот. (Всъщност обществено-политическият живот е некоректно словосъчетание в българската действителност, поради конституционните и законови ограничения за политическа дейност, наложени на обществото, за сметка на законово гарантираните политически привилегии за партиите).

• Съзнателното ограничаване на конкуренцията е монопол - привилегия, високата цена, на която се заплаща от всеки поотделно и от всички заедно и ни лишава от прогрес и просперитет.

  • Политическият монопол, строго охраняван с Конституцията и избирателния закон - от и за партиите, и недопускането на политическа конкуренция от непартийни граждани и обществени групи в политиката - са причина, днес 80% от гражданите да не вярват на държавната власт и партийната система, която я създава и възпроизвежда. (За ненавистта още няма проучване).

  • Държавният монопол в образованието е непокътнат. Дори печалните резултати не са достатъчни, за да се „изкара“ образованието на пазара като всяка друга услуга. Държавното образованието възпитава и обучава зависимост в подрастващите. Освен това то е „добро перо“ не само за преразпределяне на бюджет, но и на влияние и власт. Ако образованието обаче няма за цел да освобождава индивида, то то го поробва. Дори призивът на Велчев за надпартийност при решаване на въпросите на образованието, при запазен държавен монопол, и недопускане на обществен дебат, т.е. въпросът отново да е привилегия на партийните политици, е признак за още повече тоталитарност в образованието.

  • Т.н. реформи в здравеопазването и в пенсионното осигуряване не са нещо повече от една имитация за пред Европа. НОИ е изцяло държавна структура. Болниците са 100% финансирани от бюджета. Контролирайки ги, властта всъщност контролира болните и възрастните. Резултатът, обаче е, че така животът на българите е по-кратък от този на европейците. 10 години са много, особено, когато става въпрос за всеки живот поотделно. А тези отнети от всеки българин 10 години, очевидно са резултат от системата, такава каквато е, - от насилието на държавата върху всеки един от нас.

  • Разширяващата се и преднамерена намеса на правителството на пазара на труда и в икономиката, със създаването на изкуствена заетост, изкриви конкуренцията и унищожи реални работни места, както и заличи уважението на отделния индивид към труда, мотивацията му за труд. 1.6 милиона души (плюс 400 хил. в сивия сектор) са заети в икономиката - всички останали са на гърба им. А чрез държавните проекти - демонстрационни, инфраструктурни, обучителни и пр., натовариха всички с още повече данъци, за да бъдат осигурени предизборни разходи не от партийната каса, а от бюджета. Къде някъде тук, в изброеното, е либертарианството на Велчев?

Но нещо много важно недооценява министър Велчев. А то е, че пазарът не допуска вакуум. Нарастващата власт и натрупаното с годините насилие, ограничения, лицемерие, надменност създават растяща необходимост от онова, което предлага либертарианството - уважение и издигане във висша ценност на живота, свободата, достойнството и собствеността, които неотнимаемо притежава всеки човек. Либертарианството е като кост в гърлото на властимащите (настоящи и бивши) - няма как да я преглътнат. Така че, „страстното слово“ на Велчев, не е в защита на ценностите на либертарианството, а нищо повече от страстна потребност и защита на застрашеното статукво на властта, дори и с цената на усвояването на тази философия. Но либертарианството не е държавен парцел на брега на морето, който може да бъде усвоен привилегировано и непазарно. Тук някъде е Велчев, но разбира се, пак без либертарианството...

Така че, на фона на всичко сторено от властта за робията на българина, проповядваното от Велчев „либертарианство“ в аулата на „икономическото знание“ е нищо повече от подхвърлен къшей сух хляб с гарнитура от миризма на едри кебапчета от скарата на голямата държава.

Но и тази кулинарна измама на властта е вече разкрита - като всички останали, създавани от многобройните държавни експерти, които експериментират и паразитират на гърба на обществото, прикривайки най-важното - че има един единствен експерт, и той е Свободният пазар.

Тодор Стоянов заедно със своите колеги продължава да очаква отговор на Петицията на ямболските занаятчии до НС и МС срещу данъчния гнет за 2005