|
>>
Продължение
Сгледата станала
началото на 1927-ма година, естествено (бе то не се знае дали
доколко все пак това е било пределно естествено), в дома на
момичето. Казвала се Мария и била на деветнайсет години. Току що
завършила търговска гимназия в околийския град. Не била богата, не
била и бедна. Отказвам да я описвам, защото не владея думите до
такава степен. Мъжете от рода й били майстори строители.
Изграждали църкви и къщи на богати хора из царството. Била също
най-малката от шест деца - трима братя и три сестри.
След сватбата в
Града, отишли да живеят в Селцето. Такъв е бил редът - жената да
следва мъжа си и тя го последвала. В края на същата година му
родила първия син. Година и половина по-късно - втория. В началото
на 1930. била бременна за трети път. Рачо не си губел времето.
Тогава през
Селцето минал агент, събиращ желаещи да отидат на гурбет в
Америка… Америка!!! Нерде Ямбол, нерде Стамбул, нерде Селцето,
нерде Америката!
Модата от 30-те години на ХХ век
Модата от 40-те години на ХХ век
Тук си напълно
права. Записал се. Въпреки хубавата си бременна жена, която
обичал. Въпреки застарялите си родители, които обичал и които
намало да завари. Струва ми се, че и със вериги да са го били
вързали тогава, той пак щял да намери начин да тръгне. Просто
усещал как светът, големия свят го вземал от Селцето. И не можел
да му се противопостави. Или може би не е искал.
Работил в
Америка три години. В Южна Америка, Латинска, както по-късна
безброй пъти ще разказва той. И испанския език който говорели там
и той, като го научил, също наричал латински. Работел си занаята.
Купил си дрехи, с които станал един от всички там. Костюм с
жилетка, джобен часовник с ланец и капак, лачени патъци, бомбе,
вратовръзка и бастунче. Франт-атлет! Пич отвсекъде!
В Селцето се
върнал без кой знае колко, бихме смело определили, с много малко
спечелени пари, скромни подаръци, но пълен с картините от едно
невъобразимо и до голяма степен неразбираемо за Селцето
преживяване. Мария го чакала със светнали очи и третотото, вече
двугодишно момче. В дюкяна старата машина “Сингер” запяла песента
си, всичко потекло по старите познати мерки. Е, с малки изключения
- вече Селцето си имало гурбетчия до Америка, и това само по себе
си повдигало самочувствието на всички.
Шевна машина "Сингер"
През две години
Мария родила още двама сина. След пет - още един. Много искали
поне едно момиченце. Родило се и то. Последно седмо раждане, тя
била на тридесет и седем, той на четиресет и четири. Шивашка
работа имало достатъчно. Децата били здрави, едно се валяло из
прахоляка, друго ходело в селското школо, трето с кравите и
козите, четвърто - в гимназията на голямото село на девет
километра път. Земята раждала, Селцето било някак си отделено от
големите световни катаклизми. Реката следвала своя вечен път от
извора към морето….
В този момент
обаче, вечният екзаминатор - Съдбата докарала комунистите.
Които направили
цялата тази история и хората, които я изпълвали с живот до преди
миг безсмислени и никому ненужни. И те така си и умрели. И
историята, и хората. Безсмислени и никому ненужни.
Останали
комунистите.
Не е ли жалко?
Беше си една
хубава измислена история…
 |
 |
|
Мы в колхозе |
Мы из колхоза |
Модата на 50-те, 60-те, 70-те...
години от ХХ век отсам желязната завеса
По стръмно и
тясно пътче, на стотина метра вдясно от църквичката, на припекливо
място с поглед към Планината и виещата се в ниското Река, е
гробището на Селцато. В него са погребани почти всички участници в
тази кратка история. Без тези, които били все още са живи по чудо
в нейния край. След като им взели земята, кръчмите и дюкяните, те
разпродали или изоставили всичко, що им било останало, и се
пръснали из бившето царство. Едни към малките и близки, други към
големите и далечни градове, където станали наемни работници. с
Сиреч
пролетариат.
После децата на
този пролетариат още веднъж се пръснали кой накъдето го лашнала
нуждата. Някои имали късмет, други не. Старите линеели по Селцето
и много от тях се пропили. Младите го помнели като нещо далечно и
хубаво, като детски сън. Децата не го познавали. Селцето бавно се
превърнало в красива художествена измислица. Каквато винаги си е
било…
Това е! Още една
бира?
25-29 декември 2004
К р а й |
