07-01-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

 

7 януари 2004, 16:45

Загинал е и последният жив свидетел от терористите,

превзели московския театрален център през октомври 2002

Анна Политковска, Новая газета

Трагедията със заложниците в московския театрален център 

Три причини да ме е грижа за Чечения 

След изборите за Дума Русия си има император

 Скандалът около ЮКОС и ареста на Ходорковски 

Збигнев Бжежински: Русия не е в числото на световните държави

 

Информационните агенции съобщиха: в Чечения в автокатастрофа загина Ханпаш Нурдиевич Теркибаев. 31-годишният жител на чеченското село Мескер-Юрт, който през своя кратък живот смени различни амплоа. Главното от които несъмнено беше съучастничеството във взимането на заложниците на Дубровка през октомври 2002.

Кой е Теркибаев? Очевидно последният свидетел от страна на терористите в

Театралния център. По форма – един от терористите, един от тези, както сам твърдеше, които на 23 октомври 2002 заедно с отряда на Бараев влязоха в сградата, където се играеше мюзикълът. А всъщност – двоен агент, подставено лице, доколкото в началото бе доставял информация отвътре на спецслужбите, както твърдеше самият Теркибаев и за което съществуват косвени доказателства, а после напусна “Норд-Ост” преди атаката.

Освен това Теркибаев беше в миналото масхадовски журналист, водеше президентската телевизионна програма между двете войни. Освен това, вече след “Норд-Ост” – сътрудник на администрацията на президента Путин, посетил Европарламента в качеството си на ръководител на делегацията от чеченски депутати през април 2003. Освен това показваше на всеки желаещ картата си на специален кореспондент на “Российская газета”…

Слуга на много господари.

Впрочем моментът на славата за Теркибаев беше “Норд-Ост”. Тази история е зловеща. Излиза, че ако Ханпаш наистина е бил това, което разказа, терористичният акт е бил контролиран. Поне от една от родните спецслужби. И също излиза, че с този контролиран терористичен акт, завършил с използването на тайно химическо оръжие срещу своите граждани, се е борила друга спецслужба и няколко спецподразделения.

През май миналата година нашият вестник публикува интервю с Теркибаев. И от неговите откровения излизаше, че “Норд-Ост” е бил извънредно изгоден за нашия оригинален тип държавност, наречен управляема демокрация.

Какво се случи след публикацията? Припомняме за своите искания следствената група за “Норд-Ост” да разпита Теркибаев. А също да разпита автора на тези редове за Теркибаев. И следователят веднъж дори дойде в редакцията. Той записа в протокола това, което реши, както обикновено става – така наречените показания в свободно изложение, и Теркибаев го интересуваше само в смисъл, че сега след публикацията той е заплашен от Басаев като предател…

Наистина Теркибаев доста дълго живя в Баку тази година и не можеше да остане повече – хората на Басаев рано или късно щяха да го ликвидират. И тогава Теркибаев се прехвърли в Чечения. Това беше отчаяна крачка, той си сложи главата в устата на лъва. Федералните власти не искаха да си дружат с него, а друга защита не можеше да има. И ето – автомобилна катастрофа.

Кое е главното? Двойните и тройни агенти – всички знаят историята – по традиция загиват. Само че на нас не ни е по-добре от това – Теркибаев така и не бе разпитан, и значи още една тънка нишка към тайните на “Норд-Ост” беше прекъсната завинаги. Той отнесе със себе си това, което трябваше да научат всички. Цялото ни общество. Отговорите на част от принципните въпроси за “Норд-Ост”, въпроси, чиито отговори нямаме благодарение на старанието на върховната власт.

Кой помагаше на отряда на Бараев в Москва? (Естествено не става дума за корумпираните служители на паспортно-визовите отдели – по ирония на съдбата техният процес започна тази седмица.) Как въобще отрядът на Бараев пристигна в столицата? Как се е провела подготовката на терористичния акт в Москва? Кой е бил във връзка с Теркибаев в спецслужбите? И в коя от спецслужбите? Защо е имало атака? А защо прекратиха преговорите, които можеха да успеят и заложниците да бъдат освободени? Кой е посредничил във взимането на подобни престъпни решения?

Ако обобщим тези въпроси, те са за това, което всички предполагаме, но не знаем точно – за схемата на контрол върху терористичния акт, в който Бараев беше марионетка.

Впрочем ето един интересен детайл. Теркибаев не беше разпитан не само от официалната следствена група, но и от членовете на обществената комисия за разследване на терористичния акт. (Тя съществува, но е толкова слабоактивна, че по-добре да я нямаше.)

Времето, когато е станала автомобилната катастрофа, също е знаменателно – точно когато Теркибаев би могъл все пак да проговори. От него се бе заинтересувало ЦРУ.

Работата е там, че служителите на американските спецслужби провеждат свое разследване заради смъртта на американски гражданин, който е бил сред зрителите на мюзикъла, и те бяха започнали да показват, че се интересуват от Теркибаев. (Впрочем това може да е една от причините за прехвърлянето на Теркибаев от Баку в Чечения. В Баку той беше достъпен за ЦРУ, а в Чечения едва ли.)

Какво се получава? Агентът не трябваше да проговори и той не проговори. Беше проведена ликвидация за замлъкване.

Ето и главният извод за причините на катастрофата в Чечения. Никой никога занапред няма да може да докаже, че това си е обикновено пътно-транспортно произшествие, чиста случайност. Дори и да е било точно такова, никой няма да повярва.

И нещо повече. Сега с вечното отсъствие на неразпитания и ликвидиран Теркибаев лично аз никога няма да повярвам, че спецслужбите са непричастни към организирането на терористичния акт. И ако ни сполети следващо взимане на заложници, първо ще си помисля кой стои зад това. “Нашите”? Зад гърба на терористите?…

Фактите впрочем не ни накараха дълго да ги чакаме. Тази седмица в Дагестан преследват отряд чеченски бойци. Те се появяват ту тук, ту там, самолетите покриват с бомбен килим планините, офицерите обявяват смъртта на двама, после на още седем бойци… Кой ще повярва на това? И е все по-силно усещането, че ни водят за носа – започва “нов Дагестан”, за да последва нова “антитерористична операция в навечерието на изборите”…

Нека си припомним една неотдавнашна публикация в нашия вестник: , пак за “Норд-Ост”. Ние публикувахме няколко кадри от запис (правен от прозорец срещу главния вход на сградата), на които се вижда как сутринта след щурма точно пред главния вход една светлокоса жена във военна униформа се цели с пистолета си в довлечения мъж с пуловер и с ръце, заключени с белезници на гърба. Тя се цели, след което се вижда как омекналото тяло е извлечено настрани… (Струва ли си да добавяме, че ФСБ, МВР, Генералната прокуратура също игнорираха публикацията, без да обърнат внимание на искането да се проучат тези кадри, което семейства, загубили близките си в “Норд-Ост”, отправиха към директора на ФСБ Патрушев…)

За какво свидетелстват публикуваните кадри? За методите, които отново са на въоръжение – за ликвидиране на този, който трябва да замълчи. Без някаква съдебна процедура и процес в рамките на закона. За самоуправството на спецслужбите. За екзекуция по свое убеждение. За “законите на военното време”, позволяващи на спецслужбите повече, отколкото писаните закони, “законите на военното време”, за които на Международния ден на човешките права президентът отново ни говори като за норма в наши дни, като за нещо саморазбиращо се…

Ще разкажа за една скорошна неофициална среща с бойците от един от специалните отряди, участвали в нордостовския щурм. Срещата беше заради тази ”светлокоса жена” – коя е тя? Каква е тя? Защо?… Бойците обясниха нещата така: “нищо особено”, “това беше мародер”, “сами разбирате, в тази обстановка нервите са напрегнати, а той граби”, “ние го закопчахме, а тя…”

Бойците говореха за екзекуцията на мародера (ако това наистина е била екзекуция на мародер – никой вече нищо сигурно не знае) и говореха за нея тривиално, като за нещо саморазбиращо се, като да изпиеш чаша чай, също така делнично, както президентът говори за “законите на военното време” като оправдание на ставащото в Чечения.

Тази делничност означава много. И може би тук е големият проблем. Той е в във все по-голямото разминаване, все по-голямата пропаст между нашите - на хората, на гражданите - разбирания за държавата: закони, конституция, следствие, съд, и разбиранията на нашите спецслужби – екзекуции по собствена преценка, позволен свой собствен съд. Поне някаква част от тях мисли точно така.

Ние, обществото, продължаваме да смятаме, че жената в маскировъчна униформа от кадрите (както и Теркибаев) е трябвало да бъде разпитана, разследвана, а информацията за извършеното престъпление трябва да стане известна на обществото, както и информацията кой е този човек с белезници, когото тя застреля. Заложник? Терорист? Минувач?

Но така смятаме ние. А “те” – не. Или по-точно все по-малко и по-малко от “тях” смятат така.

Обществото се разделя. Според отношението си към сталинщината, когато сталинщината е унищожаването на някого, за да замълчи, по собствена преценка на палачите с пагони.

Разминаването в подходите е очевидно. Това вече са ножици с разтворени докрай остриета. Трябва да очакваме, че част от обществото неизбежно ще попадне между тези остриета. И то ще бъде остригано, когато тези, които са си присвоили правото да съдят, решат, че е необходимо.

Публикацията подготви Борислав Скочев

home    top


© 2004 Още Инфо