|
|
От над година следя с болка ставащото в СДС - от ранните симптоми на "помиряването"
с комунистически синод и отказ от позиция срещу главния прокурор през
непрекъснати скандали и провали, през надпреварване в безпринципност и
неморалност в синьопространствено коалиране или колабиране, до
днешните чистки
на
различномислещи и ... сриване на СДС до критично ниско ниво на престиж
и доверие с риск за размиване на СДС като дясна демократична
политическа алтернатива в България.
И аз, като много от Вас се питам:
1. Защо се стигна дотук?
2. В какво точно се състои кризата в СДС в момента?
3. Какво трябва да се направи за да стане СДС това, което бе за
седесарите?
4. Какви са практическите стъпки за осъществяването на едно ново
начало на СДС?
Изчетох немалко анализи на политолози, мнения на бивши и сегашни
водещи политици на СДС и на участници във форума.
Размислях много и стигнах до моите отговори. Те сигурно са неприемливи
за много от
вас
и мислех да ги запазя за себе си. Но премислих и реших да ги споделя.
Защо се стигна дотук?
Според мен защото на плещите на една току що създадена и неукрепнала
партия през 1997 г. легна отговорността да стори най-сетне това в
държавата, което бе отлагано или спирано десетилетие от други. Тази
тежест изсмука всичко налично в тази партия - и съзнание, и човешки
ресурски
-
в полза на вършене на неизвършеното в държавата. Партията бе
занемарена. Идеологоята й, "синята идея", бе занемарена, оставена на
заден план, забравена в залисията на ежедневната непосилна
административна и законодателна работа в полза на държавата. Още в
средата на мандата на правителството на СДС/ОДС излязоха наяве
обезпокоителни явления на деидеологизиране на "изпратени" в държавното
управление ръководители на СДС и ... отпускането им в изкушения. Но
... възможности и време за капитален текущ ремонт на СДС нямаше.
Единствено някоя и друга явна пробойна бе кърпена за да не потъне
държавния кораб насред път преди да достигне бленувания отвъден бряг.
Резултатът бе, че фатално неотложните цели на СДС за българската
държава бяха постигнати, държавният кораб прекоси океана и се приюти в
пристанище с непреодолим вълнолом, но "екипажът" му, партията СДС, бе
изразходван. Можеше ли второто да бъде избягнато при наличните изходни
обстоятелства през 1997 г.? Според мен - обективно не.
Същата съдба постигна и всички други реформаторски партии в бивша
комунистическа Европа, които извършиха действителните гигантски и
болезнени общественоструктурни реформи. СДС/ОДС бяха осъдени да
загубят абсолютното си мнозинство в парламента и самостоятелната си
политическа власт, но с възможност за запазване на едно прилично
присъствие в парламента,
евентуално
с водеща или балансираща роля за съставяне на ново правителство.
СДС бе сполетян и от друга беда - атака на политически шарлатани и
демагози, яхнали подготвяната с четиригодишната канонада "корупция по
върховете". СДС можеше да се справи с тази неочаквана атака, но се
оказа незрял в начините на противодействие срещу шайка нагли шарлатани,
представящи се за некомунисти, за "европейци", оглавявани от "синьокръвен".
Вместо да насочи силата си
срещу
шарлатаните,
срещу
носители на шарлатанството, СДС се луташе от бездействие до изтъкване
на свои действителни минали постижения, безсилни да вразумят оглупени
и подлудени за "европейски стандарт след 800 дни" и "по 5000 на глас"
избиратели.
СДС не стигна до внушавания му от "странични" симпатизанти кураж да
посочи шарлатанина, извикайки гръмко "Царят е гол !",
за да стресне оглупените и подлудените. И вместо очакваната
прилична
победа,
СДС инкасира катастрофална по размер загуба. Загуба, от
значение за държавата и за скоростта на държавния кораб в следващия
преход, но неособено от значение за предстоящия логичен етап за
партията СДС - анализ, консолидиране и осъществяване на крайно
необходимия основен идеологически и партиен "ремонт" в период на
разтоварване от пряката държавна власт.
Но ... този "ремонт" не се случи. Неподготвеността, сломеността и
изненадата от голямата загуба доведоха до суматоха и турболентност.
Искаше се незабавно да се направи нещо, някой да поеме
атгаварнасття...
И най-приличните поеха
своята
отговорност,
като
се оттеглиха. По-неприличните и дебелокожите видяха
шанс за себе си и пръхнака с крилца: "Ние можем да оправим нещата! Ние
ще проветряваме!". Някои им повярваха чистосърдечно и ги подкрепиха.
Други, задкулисни "сини кардинали", невярвайки категорично в
способностите им, ги подкрепиха още по-горещо с идеята неможещи,
когато констатират сами със закъснение неспособностите си, да паднат в
ръцете им като недъгави и нуждаещи се за оцеляването си от ... нечиста
политическа разменна търговия. Това бе разбрано бързо от хора със
съвест и морал в СДС, те вярващи в "доброто" СДС, алармираха открито
... и бяха изхвърлени зад борда на кораба, защото казаха, че той
потъва. И след това се занизаха мрачните дни на позор и полуживот на
СДС. До днес.
В какво точно се състои кризата в СДС в момента?
Според мен в занемаряване, забравяне, отклоняване, изоставяне на
кардиналното за една партия, на "основата на основите" й - идеята й,
смисълът й, причината, заради която е създадена и я има,
фундаменталните й цели, казано събирателно - идеологията й.
И тук идва моето "ходене по мъките", поради което бях склонен да
запазя душевълненията си за себе си.
"Идеология". Чудесна дума, неизбежна и незаменима в обществото,
политиката, а и в личния живот, но ... съсипана за половин век
съжителство с
друга
думичка
мрачната
"съседка":
"комунистическа". Но, нейсе ...
В днешните дни на пир с кървящото тяло на СДС доволни лешояди грачат
какво ли не - че СДС никога не бил имал идеология, че "синята идея"
била нарицателно без съдържание или с различно съдържание за всеки
седесар, че СДС не бил "дясна" партия, че не бил християн-(...)ическа
партия, че въобще не бил партия, а механичен сбор от индивиди без обща
идеология, че бил партия на пребоядисали се за изгода комунисти.
За това днешно грачене допринесе според мен фактът, че някога
преминаването от "ордата" СДС от племена-партийки и сдружения в единна
партия стана по неволя, наложена от нечакащи външни обстоятелства,
бързо, "на галоп" без време и шанс за избистряне,
а и
за формулирането
избистреното
"черно на бяло" на хартия,
за да се знае, за да не се забравя, за да не се "тълкува" и за да не
се променя конюктюрно и често.
Това според мен бе пропуск на главатарите и шаманите:
бъдещите водещи политици на партията СДС, сами да си установят
ориентира за собствената си бъдещата дейност. Това според мен не бе
проблем за обикновените искрени поддържници на СДС, които отлично
осъзнаваха "синята" си идея и знаеха как трябва да изглежда тяхното
СДС на тяхната "синя" им идея.
Беше ли тази "синя идея" различна за всеки човек?
Струва ми се, че не. Макар, че обикновеният симпатизант на СДС от
различните му първоначални партийки може би не я формулираше в слово и
дефиниции, струва ми се, че той я чувстваше интуитивно твърде еднакво,
макар може би наивно. Като освобождаване от злото и установяване на
доброто. И ако главатарите и шаманите с визитни картички бяха събрали
иначе умните си глави и бяха написали простичкото "Точка 1. СДС ще
бъде партия на морала във всичко!", откликът на обикновения човек може
би щеше според мен да бъде спонтанен и единогласен - "Да!"
Но ... "морал" бе станала (и продължава да е) най-небългарската дума
след 50 години присъствие само в речниците на редките думи в
българския език. И днес най-гарантираният начин един човек да стане
жалък, смешен или дори луд в очите на българи-"кореняци" е да им
заговори за морал. Или в най-добрия случай да бъде превърнат в
принудителен слушател без право на възражения на безкрайна лекция по
теория
на относителността в морала. Или да му бъде обяснено, че "морал" е
религия, която всеки е свободен да практикува или да не практикува.
Това е забележимо и болезнено за хора, които са живяли в страни със
запазено съдържание на думата "морал" и с непрекъсната й употреба и
могъщо влияние в ежедневието.
И думата "морал" не бе казана, когато бе времето да се каже и запише
дебело в кръщелното свидетелство на партията СДС. Писаха се безброй
различни програми с различни и общи, и фрагментни, и подробни
формулировки, но ... ясната и разбираемата концентрирана идеологическа
"мая" бе според мен пропусната.
СДС се обяви за "дясна партия", без дефиниране и формулиране на "дясното"
й или с безкрайно шарено "дясно-средно-ляво за всекиго по нещо".
След това СДС се обяви за християн-някаква си партия в страна, в която
практически няма християни, защото хората ни, единствено ходещи веднаж
в годината на черква, празнуващи Великден, Коледа и именни дни "на
корем", кръщаващи се, венчавани и опявани, но не познавщи и не живеещи
по нормите на християнския морал, за съжаление успешно изкоренени от
комунистите, в огромното си мнозинство не са християни. И СДС на власт
допринесе за недопустимото противоконституционно и неморално спрямо
пълноправни граждани, друговерци и невярващи
налагане в българските държавни институции и ритуали на
демонстративното чернодрешничество на лъжехристиянски "освещавания" на
държавни знамена, държавни сгради и мероприятия, присъствие на прелати
където не им е мястото, падайки на нивото на Путиновия изгодонасочен
фалш в Русия. И отново, без СДС да формулира точното християнско
политическо съдържание на партията, като християн-някаква партия.
А "Морал във всичко!" е всъщност "алфата" на консервативната, дясната
партия. Изискването винаги да се спазват пределно добре известните и
широкоприети съвсем "неотносителни" норми на обикновения човешки морал.
"Не кради, не лъжи, не убивай ...". Включително и с консервативно (запазващо)
придържане към морала, когато временни изгоди при пренебрегване на
моралните норми изглеждат обещаващо изгодни и когато спазването им е
много по-лесно от неспазването им. В това, в стриктното придържане към
обикновения човешки морал, се състои разликата между консервативните
политически партии и другите политически партии, допускащи и
практикуващи опортюнизъм, използване в политиката на изгодни
възможности, макар и не съвсем морално издържани.
От праволинейния морал във всичко, като най-вътрешната идеология на
консервативната партия произлизат и всички производни характерни и
програмни универсални черти на консервативната партия.
-
Свобода и уважение към индивида в обществото, защото
подтисничеството му не е морално.
-
Демокрация в държавата, защото тоталитаризмът и диктатурата отнемат
свободи и подтискат индивида. Отхвърляне на човеконенавистни
идеологии като нацизъм и комунизъм, погубили единствения живот на
милиони хора и разсипали държавите им.
-
Свобода в икономиката за да могат хората сами да избират какво
необходимо им да произвеждат и какво, произведено от други да
купуват, за да задоволяват най-добре човешките си нужди.
В недефинирането и откритото деклариране и приемане навремето на "класическата"
най-интимна идеология на консервативната партия, "Морал във всичко!"
от страна на политиците на новосъздадената партия СДС, която идеология
бе подразбирана и очаквана интуитивно от обикновените симпатизантит на
СДС, аз виждам причините за упадъка на СДС до днешната криза.
Лидерската криза на СДС, отсъствието днес на достатъчно много лидери с
висок политически морал, според мен е следствие от отсъствието и
съзнанието за морала, като основна идеология на СДС. Там, където
консервативните партии са се придържали към морала като идеология,
изключителни политически лидери не са били рядкост.
При посрещането от Мюнхен на Нейвил Чембърлейн, предал съглашателски с
Даладие съюзника си Чехословакия за "умиротворяване" на Хитлер и
предаващ на ликуващите лондончани уверение за "мир за нашите дни",
Уинстън Чърчил, по рефлексите на морала като идеология на
консервативната си партията, незабавно заявил на самодоволния
Чембърлейн под освиркването си от тълпите "Вие днес избрахте позора,
утре ще си дочакате и войната !"
Роналд Рийгън, независимо от грозящия ядрен потенциал на СССР преди
реализирането на средствата на "звездната война" в САЩ, имаше куража и
морала да заяви на кремълските деспоти, че СССР е империя на злото,
която няма моралното право на съществуване. И да проведе ембаргото на
стратегически продукти и технологиите на "звездната война", несъвсем
желани за всички политици и за делови среди в САЩ, накрая сринали
империята на злото.
Маргрет Татчър, независимо някогашната могъща сила на каменовъглените
профсъюзи, имаше куража да заяви на водачите им, че профсъюзите имат
своята роля в обществото, но че те нямат правото да изместват
свободната политическа воля на гражданите, гласували за нежелана от
профсъюзните лидери политика и успя да наложи считания за морален свой
възглед.
И днес по върховете в СДС има дефицит на политици, стриктно придържащи
се към морал в политиката. Това според мен не означава, че в СДС няма
хора с убеждения и със способности да бъдат лидери с морал на СДС, но
според мен днешното статукво на СДС не им позволява изява и забеляване
и оттук издигане нагоре.
Какво трябва да се направи за да стане СДС това, което бе за
седесарите?
Според мен СДС трябва да се върне към идеологическите си корени,
споделяни от широката маса поддържници, но пропуснати да бъдат
дефинирани и обявени по издържан начин от ръководителите.
И тези идеологически корени според мен би трябвало да са "Морал във
всичко!", класическият фундамент на консервативна партия. Неприличният
клерикален театър би трябвало да бъде изоставен, защото при
практическо отсъствие на християни у нас, той означава неморално
преструване, лъжа ! Хора от всички вери и невярващи, споделящи и
нуждаещи се от обикновен човешки морал, са сред надяващите се на СДС.
Въпросът обаче е изключително сложен. От една страна обикновеният
човек днес е нихилистично настроен към всякакво овеществяване на
понятието морал - споменаване, разговаряне, писане, дебатиране и
приемат всичко казано като безсъдържателна "пропаганда" на някой,
желаещ да ги надлъже за собствени изгоди. Това прави изключително
трудно изясняването на важността от възстановяване на морала и в СДС,
и в държавата като цяло и проумяването, че възстановяването на морала
помежду ни ще направи животът ни значително по-лек във всичките му
аспекти - от посещението при лекаря до личното ни икономическо
състояние. Необходими са политици и общественици, ползващи се с
доверие и имащи сами морал и дар-слово да го обяснят на обикновения
човек, преди да се е затворил в черупката си "Морал няма!"
Давам си отлично сметка, че повечето започнали четенето на настоящото,
вече са го изоставили със задълбочаването ми около морала. Но ... имам
куража да продължа, защото зная, че не теоретизирам, а имам "зад гърба"
си над четвърт век живот в държава, където моралът е факторът,
направил я чудесна държава за гражданите й.
Ако се намерят хора с кураж и способности в СДС, които да успеят да
извадят от забвението човешкия морал у нас и да заговорят за морала,
като идеология и "основа на основите" за СДС като политическа партия и
за държавата. струва ми се, че не ще бъде трудно днешната безпътица на
СДС да бъде преодоляна с определяне на стратегическите цели и програма
на СДС, изхождайки от това в кои обществени сфери у нас отсъствието на
морал причинява злини за гражданите и предлагайки пътя за "морализирането"
им.
Напълно естествено морални проблеми на българската държава и
гражданите й с реални последици в много области е все още наличието на
недопустимо много комунизъм в ежедневието ни - стандартни
комунистически компромати в средства за информация, лансиране на
неползващи се с обществено доверие кадесари на чувствителни за
гражданите служби, комунистическа закостенялост и възгледи у органите
за борба с престъпността, комунистически порядък в съдебни власти,
наличие на всяка стъпка в законните ни на комунистически простотии в
нарушение на Конститицията ни и на приети от нас международни
конвенции, корупция с комунистически произход, навремето "услуга за
услуга", "аз на теб, ти на мен", а днес "модернизирана" с
трансформиране на подкупа от "в натура" във "в брой", комунистически
привилегии на държавни служители и още много.
Друга ключова област на отсъствие на морал е икономиката -
производство, търговия, услуги. В страната ни върви гигантско
Андрешковско надлъгване с всичко възможно - цени, качество, срокове на
доставка, почтеност, трайност на търговските отношения. Надлъгваме се
всички и в крайна сметка оставаме всички излъгани.
Област на фрапиращо отсъствие на морал е данъчната - както с
определянето и разумността на данъците от законодатели и власти, така
и с изплащането им от данъкоплатци.
Отсъствието на морал съсипва "малкият" гражданин, търсещ правата си и
административно обслужване у "голямата" власт - държавна или общинска.
Отсъствието на морал у граждани и у властоимащи е причината и за
разсипващото ежедневието на хората у нас (макар и неосъзнавано от тях)
пренебрежение и неспазване на законите, например затрупващо пътищата и
улиците ни с прегазени хора.
И в още безкрайно много области на обикновения ни живот "доброто" или
"злото", което ни "гази" всеки ден, е продукт на морал или на
отсъствието му.
"Инвентирането" на обществото от гледна точка на моралната причинност
за трудностите в него и намиране на начините за предодоляването им е
естественото призвание за една консервативна партия. Полето за
изключително важен за всеки обикновен човек обществен принос на такава
партия, която аз бих желал да бъде СДС, у нас днес е безкрайно.
Какви са практическите стъпки за осъществяването на едно ново начало
на СДС?
По моите представи преди всичко на темата за морала, като идеология на
СДС трябва да се заговори без свенливост и неудобство. За да бъде
добра "чуваемостта", би било чудесно, ако в това се ангажират известни
личности в СДС с неспорима морална репутация. Дебати "по върховете" и
"по низините" за морал и принципи в политиката, срещу келепиржийство,
дребнавост, интригантство и властолюбие би трябвало да бъдат започнати
час по-скоро.
По представи в страната значителна част от органите на СДС на всички
нива са в ръцете на апаратчици, не всички от които са образец на морал.
Това прави започване на едно идеологично обновяване много трудно. Ако
нещата действително са така, единственият шанс според мен е свикването
на извънредна Национална конференция на СДС, която да избере нови
органи на всички нива, като се направи необходимото нейните делегати
да не бъдат избрани единствено по вкуса на днешните централни и местни
ръководители на СДС и провеждането на самата конференция да бъде по
начин, отнемащ възможността за ограничаване на естеството на
разглежданите въпроси и на приеманите решения.
Една такава конференция според мен би трябвало да бъде старателно
подготвена с предварително широко обсъдени идеи за краткосрочна и
дългосрочна програма на СДС, за устава на СДС, за структурите му, за
изборите на ръководства, за правата на членовете и ръководствата, за
постоянни вътрешни органи и механизми, които да предотвратяват разпад
на партията от вида на днешния. |
