|
Форумът във вторник показа недвусмислено, че Надежда
Михайлова няма достатъчно силна подкрепа вътре в самия Национален
съвет. Изказванията и призивите за нейната оставка показаха, че тя е
пълководец без армия. Оттук никакво пълноценно нейно лидерство не е
възможно. Единственият изход от ситуацията е – въпреки апаратната
съпротива - предсрочна отчетно- изборна конференция. Фактът, че
Надежда Михайлова не можа да мобилизира вътрешна подкрепа въпреки
всички медийни акции и озаптяването на несъгласните доказва, че се е
стопила до критични нива политическото съдействие за воденето на
каквато и да било политика. Оттук нататък нищо не може да спре
лавината, която ще отнесе не само лидерския стол на Михайлова, но и
остатъците от престижа й.
Усещането, че това е неизбежно бе засилено от
скандалното разкритие, което направи “24 часа” в деня на събитието.
Вестникът публикува факсимиле от документи, доказващи,
че лидерът, който изтощи общественото търпение с възгласи за
“прозрачност и откритост” е подписал фалшива клетвена декларация пред
Софийски градски съд и е заверил с подписа си недействителен член от
устава на СДС, гласуван от Националната партийна конференция през март
2002. Подмяната засяга чл. 17, буква “в”, относно процедурата, с която
се избира 40-членната квота в Националния съвет извън квотата на
народните представители. В оригиналния устав, гласуван на
конференцията, според процедурните правила в гл. Х се предвижда, че
във всеки орган на СДС “решенията се вземат с обикновено мнозинство с
повече от половината от присъстващите”. В предоставения за регистрация
в съда документ Надежда Михайлова е заверила с подписа си
фалшификацията, която позволява да се смята, че за “избрани се считат
тези 40 номинирани кандидати, получили най-много гласове измежду
всички предложени за гласуване кандидати”. За да се осъществи
задължителната по закон регистрация е била подадена молба от
ръководството на СДС и това е станало цели шест месеца след
провеждането на националната конференция – на 24.09.2002. Делото е
било гледано на 16 декември същата година.
В декларацията Надежда Михайлова е сложила подписа си
под следния текст:
“Потвърждавам истинността на представения устав на СДС,
приет от ХІІІ Национална Конференция на 9-10 март 2002”.
Очевидно драстичната измама се е наложила поради факта,
че на самия национален форум не е била гласувана схемата, според която
избраният национален съвет ще се счита за легитимен. Така се оказва,
че само Едвин Сугарев, Пламен Орешарски и Филип Димитров са събрали
повече от половината от гласовете на присъстващите. В суматохата на
гласуването и в триумфалната треска на новоизбраната тогава за водач
Надежда, явно някой е пропуснал важния детайл, който да изравни
получените резултати с уставните положения.
Според запознати хората на Никола Николов са дали съвет
на своя вече подопечен лидер да рискува и да завери документи с
невярно съдържание, за да се избегне свикването на нови партийни
сбирки заради пропуска.
Въпреки това юридически експерт е написал възражението
си срещу подобно действие. Но никой от НИС не се е вслушал,
разчитайки, че изминалото време ще потуши възможните въпроси.
След публикацията на “24 часа” стана ясно, че с
действията си водачът на най-голямата дясна политическа сила попада
под ударите на цели два члена от Наказателния кодекс – чл. 308, който
повелява, че съставителят на “неистински официален документ или този,
който преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде
използван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода
до три години”. Другият чл. 316 гласи, че наказанието се налага и на
онзи, който съзнателно се ползва от неистински или преправен документ…
Оттук нататък се очаква дали, кой и кога от
прокуратурата ще се самосезира по случая. Още повече, че държавното
обвинение не остана безпристрастно към недоказаните и съзнателно
очернящи обвинения на изгонения руски мафиот Чорни към екслидера Иван
Костов.
Оттук нататък е изключително проблематичен въпросът
доколко Надежда Михайлова изобщо може да бъде лидер на СДС. Вероятно
ще възникне и дилемата с вероятната нелегитимност на настоящия
Национален съвет, който във вторник се опита да прикрие с гласуване
отворилия се фронт на масово несъгласие с водената от НИС и от
председателката му политика. Разкритието за измамата изглежда толкова
по-тягостно, колкото по-открит и отговорен е бил опитът за същностен
дебат от силите на промяната в Националания съвет. Явно мнозина са
били застигнати от скандала без възможност за точна реакция. Не на
последно място и защото в официалната страница на СДС в интернет
фигурира от две години подправения устав.
Толкова по-неопровержимо вече звучи основното обвинение
към Надежда Михайлова, че тя не е в състояние и не може да изведе
партията си към предстоящите парламентарни избори. Защото лично тя ги
е загубила предварително и на плоскостта на политическия морал.
Със сигурност можем да кажем, че на този НС се почна
развръзката за СДС: дали ще го има в досегашния му вид или жизнените
му функции ще спрат. Във всеки случай голям плюс е, че се намериха
достатъчно хора, които да изкажат на глас недоволството си от
сегашното ръководство и с това да подложат на съмнение неговата
автентичност и политическа легитимност. |
