|
Любомир Цонев кръстосвал миналата година из Странджа в
издирване на праисторически мегалитни постройки. Сензационният разказ
за неговите пътувания ще ви предложим в поредица публикации от
следващата седмица.
Любителят на природата и пътешествията се запалил по
Големите Камъни, след като случайно попаднал за първи път на долмен в
Сакар преди време. "Изпитах непреодолимо влечение да вляза вътре" -
разказва той, - "усещането е като преди
състезание по силно екстремен спорт. Знаеш, че тези камъни са наредени
един върху друг преди хиляди години и оттогава Югоизточна България е
преживяла десетки и може би |
 |
стотици силни и даже разрушителни земетресения. Ами ако
се срути десеттонната плоча върху теб?" Е, какво, попитах, влезе ли?
"Влязох, разбира се!" - без всякакво колебание отговори
самоотверженият български физик.
Оттогава той посвещава много от свободното си време на
мегалитите. Може с часове и безкрайно увлекателно да разказва за
разликата между кромлеха, долмена и менхира. Оказва се, България е
била осеяна със стотици такива древни каменни съоръжения от няколко
вида. Кромлехът Стоунхендж е популярен представител на само един
измежду тях. За англичаните и за света той е първостепенна
забележителност, обект на изследване и изключителна туристическа атракция. Наши сънародници са се състезавали преди
тридесетина години в това кой пръв ще разруши долмен с булдозера си.
Не е известно конкретното предназначение на мегалитите.
Всеки от няколкото вида каменни постройки задава строг канон, който се
спазва навсякъде - в Странджа, Източните Родопи, Средна гора... Защо?
Като причина за това би могло да се посочи твърде вероятната хипотеза,
че става дума за тип култови светилища. Наистина, ако мегалитът е
храм, той би следвало да се строи по еднакъв начин навсякъде, където
се разпростира властта и волята на божеството, в чиято чест е бил
издигнат.
Най-тъжното е, че хилядолетия след това съзидание този
храм може да бъде намерен най-често съборен. Умишлено сринат до
основите в наши дни, през последните десетилетия. И Големите Камъни
сега се търкалят из пущинака в някога строго охраняваната зона по
границата с натовската ни противничка - "вражеска" Турция.
Какво е оцеляло след "най-продължителната българска
война", както я нарича Цонев? Останало ли е нещо от това уникално
културно-историческо съкровище, което все още можем да опазим? Защо
мегалитите са били унищожавани с такова настървение от "отделно
взети" аборигенни мародери и от цели социалистически учреждения? Каква
е причината всичко това да е забулено толкова време в тайна? На тези и
на още много въпроси търси отговорите Любомир Цонев и ги намира сред
хората на Странджа, във вековните дъбови гори и по билните ливади.
Пътеката криволичи между бодливите храсти, отдалеч се
мярва огреяна от слънцето поляна и там, край разцъфналата странджанска
зеленика, погледът с усилие съзира обрасла в троскот тъмна дупка.
Обикновена пещера? Или буренясала останка от детството
на човешката цивилизация?
Любомир Данчев
|
