28-12-2003

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

27 декември 2003 19:45

Благославях стъпките ти и така Земята растеше под краката ти

хГенчо, форума на Медиапул

Още от хГенчо

 

Днес про- или анти- западничеството (в частност антиамериканизмът), се е превърнало във фундаментален разлом, който поляризира всички въпроси, включително отношението към националния интерес и националните приоритети. Може много да се говори (векове наред Западът е носител на прогреса, генератор на културна, материална и социална реалност), че антизападничеството представлява реакция на неадекватност и компенсация. Публиката, обезверена и докарана до цинизъм от безотговорни медии и политици, не ще и да чува за цивилизационни ценности и гражданско общество. По-други аргументи са нужни, за да се види, че на Запад води националният ни интерес и връщане назад няма.

В съдържателната част на аргументите си антизападниците използват широко една особеност на човешкия ум - да мисли линейно. Ако днес има недостиг на суровини, утре той ще бъде по-остър, ако днес 75% от населението на земята е недохранено, утре ще бъдат повече, ако днес милиони участват в интифади и религиозни войни, утре ще бъдат стотици милиони. Това ще обвързва силите на Запада, докато вълните на хаоса и варварските енергии го погълнат, както досега е ставало с всяка цивилизация в историята.

(Любопитно е, че марксизмът-ленинизмът използваше историята като прецедент в спора си с действителността и се основаваше точно на този вид обобщения).

Линейното екстраполиране на подобни тенденции води до очакване на затруднения, катастрофи и крах на Запада по аналогия със съдбата на загинали империи. Подобни аналогии наистина съществуват, но има един фактор, който никога досега не се е срещал в историята - науката. Науката е специфична рожба на западната цивилизация, и нейните достижения тъкмо тук най-пълно се реализират. Така Западът използва в най-голяма степен единствения неизтощим ресурс, който може да съперничи на етническите енергии - човешкия разум и интелект.

Една от най-важните характеристики на съвременния свят се изказва съвсем просто - науката се развива мултипликативно. Изминалият век беше белязан от постиженията на квантовата физика, тази "наука на ХХІ век, която човечеството получи в началото на ХХ". През този век бяха разбрани и обяснени основни свойства на материята - с оглед на моето изложение споменавам области като твърдо тяло, статистическа физика, материалознание, квантова химия. Но уравненията и съотношенията до които се стигаше, бяха прекалено сложни, нелинейни, комплицирани. Много кариери бяха създадени от майсторското намиране на приближени решения и асимптотики към такива уравнения, но това беше капка в морето. Компютърът и компютърната симулация промениха нещата, превърнаха се в рог на изобилието. Новите резултати веднага намираха приложение в създаване на по-добри материали и технологии, които се реализираха във вид на по-мощни компютри, и отново в решаване на по-сложни задачи. Получи се едно ускоряване, взрив в развитието на технологиите, с неизчерпаем потенциал за бъдещо нарастване.

Подобен взрив породи и навлизането на компютъра в областта на молекулярната биология, където DNA чипът позволява да се декодират геномите на цели организми вече съвсем рутинно. DNA i protein чиповете също се връщат в компютърната технология като ново поколение устройства, за които ще стане дума по-долу.

Когато се нанесат във времето постиженията на прогреса, измерени от древността до днес в някаква метрика, се получава експоненциална крива. Характерното време за промяна обаче досега е било твърде дълго. Човек е имал цял живот, за да свикне с влака, автомобила и електричеството, със самолета даже. Днес живеем в епоха на неимоверно локално ускоряване. Науковедите твърдят, че времето за удвояване на свода от научни знания, каквото и да означава това, се скъсява, и сега е 10-11 години. Постулатът на Мур, според който компютрите удвояват мощността си всеки 18 месеца, отдавна е надминат. Човечеството в момента се намира "на изломе эпох", в началото на научно-технологичен взрив. Промените във всички области - военно дело, медицина, земеделие, комуникации, ще бъдат все по-радикални и ще следват все по-бързо, по-бързо отколкото е характерното човешко време за привикване.

Какво следва от всичко това?

  • Потенциалът на науката и на новите технологии обхваща всички страни от живота. Биологическата революция носи разбиране и контрол над живота, старостта, болестите, изхранването, екологията, позволява дори изкуствено създаане на живот - нови растителни и животински видове, които ще могат по-пълноценно и щадящо да използват деградиращата околна среда и да изхранват човечеството.

  • Технологиите в науката за мозъка разширяват човешките възможности и уязвимост - днес DARPA обявява редица проекти с обща тема - brain-machine interface.

  • Квантовата революция позволява да се управляват и използват отделни ансамбли от молекули, атоми, електрони, фотони, с необикновени свойства и приложения. Нанотехнологиите ще имат такъв потенциал (за добро или зло), че ядреният век ще бъде като детска забава. Създават се нови материали с огромни приложения, по-специално в компютърната област.

  • Информационната революция означава интелигентни бази данни, сложни печеливши стратегии, симулиране на физически и биологически процеси, които на свой ред ускоряват предните две революции.

  • Военното дело радикално се променя. Ролята на големите армии, на военната железария, даже на ядрените оръжия, непрекъснато намаляват и отмират. Бъдещите военни действия все-повече ще се водят с ум, знания, и от екраните на компютрите.

  • Много интересни развития се очакват в космологията, във физиката и математиката, които сега се срещат на много високо ниво на абстрактност, за да търсят нова и много дълбока реалност.

Нека да хвърлим по-подробен поглед върху една сега възникваща приложна област - MEMs. Това са квантово-био-компютърни чипове, хибрид на сензор с компютър и механично устройство. Химическите и биосензорите се изграждат като protein-chips, и притежават фантастична чувствителност към практически произволно зададен набор от вещества. Компютърът и сензорът могат да бъдат съчетани с механични устройства, извършващи цял набор прости операции. Всичко това, bug-size, ще струва стотинки при масово производство. MEMs вече са реалност, десетки фирми развиват свои образци, много от тях са засекретени. Приложенията във военната област са както очевидни, така и значителни. Антраксът вече бива разпознаван по тази технология.

MEMs ще бъдат навсякъде, броят им ще се измерва със стотици във всяка къща. Приложенията им също - в бита, в медицината, да не говорим за военното дело. Те ще следят за най-тънките биохимични промени в организма и ще предупреждават за настъпваща болест или опасност. Но ще следят и сигнализират за антиобществени, опасни прояви. Добро ли е това или лошо? Представете си, че отивате на разходка: хубав летен ден, насаме в природата. В същото време хиляди очи, антенки, пипалца ви следят. Това са насекомите, които ви анализират зрително, слухово, химически, дали да хапят, жилят или бягат. MEMs ще заемат нишата на насекомите в околната среда.

Всяко нещо се заплаща. Интелигентните сензори, които ще предотвратяват инфаркти, ще съобщават при произшествия или пък ще ловят терористи-самоубийци само по няколко молекули от специфични вещества във въздуха, същевременно ще събират вашите данни и ще съобщават някому за вашето поведение. Тези данни ще образуват втори, виртуален живот за всекиго в компютърните памети. Представата за privacy се променя, тя вече доста се различава в САЩ и в Европа. В идващия, бързо глобализиращ се свят, това ще бъде основният етичен въпрос. Предполагам, че положителният конструктивизъм на Запада ще намери ортимално решение и на този въпрос, както на много други досега.

Мен повече ме безпокои взаимодействието на възникващата компютърно-евристична култура с етническите култури. Етническата култура крие корените си, съдържа в себе си езика и по тази причина е трансцендентна и ирационална. Какво ще стане с етносите, когато най-силното им оръжие, “вярата че няма власт над онази глава, готова да се отдели от раменете”, остане само романтичен спомен във века на MEMs, на свръхдетайлни мозъчни изображения и програми които ги интерпретират. Ще може ли етническата енергия да намери друга форма за своето обсвобождаване от състоянието на потенциал?

Досега тя е била сред основните двигатели на историята. Тя е и онзи инструмент, на който враговете на Запада разчитат да доведе до неговото съсипване. Дълбокият познавач на етническата история Лев Гумильов смяташе етническата енергия за толкова тайнствена, че търсеше нейните причини в космоса. Несъмнено е: етническите енергия е най-силното оръжие, известно на човечеството досега. Могъщи империи са потъвали във варварските вълни, силни държави се превръщат бързо в анархии под техния напор.

Вече два века живее идеята, че етническата енергия е изява на волята за реализиране на етносите, за постигане на безсмъртие чрез превръщане на етническата култура в универсална. Като всяка телеологическа теза и тази не подлежи на доказване, факт е обаче, че етническите подеми често водят до кръвопролития, и само понякога до културен възход.

Какъв е потенциалът на етносите днес? Исторически реализиралите се етноси са малцинство. Нереализирани етноси има със стотици - в Африка, в Азия, на Балканите също. Всеки един от тях може да избухне с колосална енергия като нова или свръхнова звезда. Стремежът на тези етноси е да се обособят, да разрушат съществуващите ценности и институции, за да оставят своята следа в новия ред, който ще се създава с тяхно участие. Антизападниците са прави, че етническите избухвания представляват най-голямото предизвикателство към Запада.

Последните два века етносите намираха своята изява предимно в обособяване и изграждане на национални държави. Чувствата на принадлежност към етнос, култура или нация, са естествени. Идеята за нация обаче, и за това стана вече дума в друга тема, все повече губи от своята дълбочина, превръща се в не повече от удобен инструмент за управление. И като инструменти, нациите ще бъдат принуждавани да спазват сходни правила на ред и законност. При цялото многообразие на локални култури и обичаи, нациите ще се унифицират, и натискът за това ще расте. Такива нации ще представляват много благоприятна международна среда, но те по същество са отрицание на същността на етническите енергии, която ги пораждат.

Развитието на технологиите застрашава най-дълбоката същност на тези енергии - тяхната безконтролност и вътрешна свобода, обезсилва най-силното им оръжие - саможертвата, чийто архетипен израз е, че “няма власт над онази глава, която е готова да се отдели от раменете си”. Етническата енергия днес е притисната и застрашена от напредъка на технологиите, и затова тя се проявява под различни форми - от пламенния религиозен фанатизъм и разцвет на гностически учения и свещени войни до слабоумния културен релативизъм и антиглобализъм на рационалните европейци. Всички тези направления са яростно антиамерикански - защото Америка днес е символ на прогреса.

Обществото, каквото го познаваме, не може да издържи много дълго на такъв експоненциален ръст на технологиите, преди да се проявят в него огромни напрежения. Или ръстът на прогреса трябва да бъде забавен и укротен, или обществото следва да се промени в посока на по-силен ред и устойчивост към външни смущения. По аналогия с някои явления във физиката, това може да се нарече "фазов преход от II род".

Американският естаблишмент изглежда отлично разбира ставащите промени, и независимо от рисковете, провежда насочена политика към ускоряване на научния прогрес. През последните фискални години средно по 15% от всички 'discretionary' средства на конгреса отиват за наука. В области като био, компютърни и нано - технологии ръстът на средствата е средно 30, 140, 70 на сто съответно, годишните средства са над $90 млрд. Повечето корпорации имат свои собствени научни бюджети. При IBM Corp. Това са $6 млрд. научен бюджет, с киоти се финансират първостепенни научни открития, като високотемпературните свръхпроводници, много от технологичните чудеса са тръгнали от там. Bell Labs, сега част от Lucent Techn. има бюджет от $4 млрд, куп Нобелови лауреати - за откритията на транзистора, космическото реликтово лъчение, квантовия Хол ефект, и т.н. Microsoft e с $1.5 млрд научен бюджет, с редица първокласни постижения, Филдсовски медали по математика, премии на Тюринг. Редица още корпорации имат милиардни бюджети - фармацевтични гиганти, Монсанто, лидер в генноизменените растения, технологичните Intel, Alcoa... Хилядите американските университети, някои от тях изключително богати, като правило поддържат свои собствени научни теми. Не бива да се забравят и частните фондации. Става дума за стотици млрд. годишно. тези средства се вливат в една система, която вече работи с огромна ефективност, и се отличава с висок научен морал.

Влизаме с отворени очи в епохата на 'the brave new world'.

По-важно е какво крие развитието на науката за нашето бъдеще. Ето една възможна реализация. Преди около 30 години руският астроном Н.Кардашов е предложил схема за технологическото развитие на цивилизациите. Тя намира много привърженици, в нейното развитие участват основно физици и космолози, Шкловски в СССР, Фрийман Дайсън, К.Сейган, днес М.Каку в САЩ. Според тази схема, цивилизациите са от типове I, II, III. Цивилизация от тип I се нарича планетарна, тя използва енергийните ресурси на цялата планета, управлява климата, колонизира планетната система. Тип II е звездна, тя използва енергия на цели звезди, започва да колонизира Галактиката. Тип III е галактическа. Разликата в енергийния потенциал на типовете цивилизации е в милиарди пъти.

Нашата цивилизация днес е от тип 0, но ако науката продължи да се развива със сегашната скорост, още през този век ще навлезе в тип I. Като се поставим мислено в средата на една времева отсечка, единия край на която в миналото стига до Коперник, то в другия виждаме човечеството да колонизира Галактиката. Това ще бъде не само предизвикателство, но и огромно поле за приложение на човешките сили.

Но врагът на прогреса е разнолик и той има много имена: племенни, етнически, религиозни, национални митове и принадлежности се възпламеняват, за да спрат прогреса. В Планетарната цивилизация всички те са осъдени на постепенно затихване. (Парадоксът е, че без наука, технологии и планетарна цивилизация планетата ще загине, задушена и отровена.)

Съвременнта наука дава и ще дава в ръцете и под контрола на всеки човек все по-големи енергии и опасни технологии. Въпросът за контрола и баланса с личната свобода ще стои все по-остро. В същото време той е задължителен, защото никой “обыватель” няма да се откаже доброволно от придобивките на цивилизацията, и връщане назад няма. Решението е известно - глобален ред и планетарна цивилизация. Една велика нация, с огромна мощ и съхранен идеализъм, е поставила пред себе си рицарската цел да преведе човечеството към този ред. Всеки може да бъде част от това усилие - като приеме и разбере смисъла на прогреса.

Имам един любим апокриф:

Господ заедно с Дявола създали света - Океана, Земната Твърд. Господ посадил дърво, което разцъфнало, и легнал под него да си почине. Дяволът го взел на ръце и го понесъл към океана да го дави. Както вървял, брега все повече се отдалечавал от него. Тръгнал обратно и отново всичко се отдалечавало. И така в четирите посоки. Отворил очи Господ, и му казал: “Докато ме носеше за да ме удавиш, аз благославях стъпките ти и така Земята растеше под краката ти.”

Господ и сега благославя хората, това е Неговият подход. Така обсегът на човешкия опит стремително се разширява - в науката, изкуството, технологиите, спорта и в модата даже, с една дума творчеството създава нова реалност. Затова тежко на онези, които затварят очи пред разума и творчеството и се крият зад вехтите митове. За тях Земята под краката им стремително се свива и те стават все по-малки. Но те са много и намират още поддръжници - промените плашат мнозина и ги карат да търсят комфорт в старите, познати и удобни дрехи на племенните, етнически или национални митове. Аз също имам слабост към етническите приказки - но те принадлежат към детството на човечеството.

Може да се окаже, че Откровението казва истината, и ни предстои есхатологичен хепънинг. Не ми се вярва, но мнозина даже в тази страна мислят така. Но след това нали идва Царството на разума, на правото, на една планетарна цивилизация?

В заключение, започнах да пиша тези текстове като реакция на откровено неадекватните, дребнави и злобни представи за Запада, които битуват и биват пропагандирани сред нашата публика. Неусетно се увлякох, нагазих даже из някои спорни въпроси, и се получи цял разрез през темата за Запада от футуристична гледна точка. Но нали представа за цялото можем да получим от интерференцията на множество разрези, по подобие на компютърната томография.

Благодаря на всеки, достигнал дотук.

Още от хГенчо

home    top


© 2002 Още Инфо