16-07-2005

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

2 февруари 2004 17:40

Майка Доменика се моли за нас в Лозенския манастир "Св. Спас":

С Живков сме рода, ама беха горделиви, Желю се скарахме заради джипката

Рени Нешкова

юни 2003

 

Майка Доменика седи на пейката в двора на манастира и гледа с бледосините си очи към портата. “Требва с по-прилични дрехи да се идва тук, чедо, какви са тия голотии”, нарежда тя за две момичета по потници, току-що влезли. Но няма в думите й нито упрек, нито злоба. Само си приказва. Живяла е твърде дълго - 96 години, нагледала се е на какво ли не. Доменика е най-възрастната игуменка в България, тук идва през 1933. Няма помен от склероза, говори тихичко, но всичко й се разбира. На изток от Витоша в Лозенската планина е манастирът “Свети Спас”, тук тя прекарва точно 70 години от живота си и продължава да се моли за нас.

Майка Доменика е втора братовчедка на Тодор Живков, но той с нищо не е афиширал това роднинство – нито явно, нито тайно. Никога не се опитвал дори да помогне с нещо на срутващата се черква в двора. Храмът е уникален паметник на културата, иконите са изписани от ръката на Захари Зограф. Единствената помощ от държавата е след земетресението през 1977. За да не се срути черквата, я стягат с метална релса.

“Застреляха един търговец, а преди това му подпалиха заведението,

тука долу. Казаха, че търгувал с жива плът и наркотици продавал”, неочаквано се обажда Доменика, прекъсвайки разказа на сестра Агапия за новата сграда на манастира, която от много години е само хартиен проект. Изречено от почти 100-годишната жена, то звучи още по-абсурдно. Някогашното заведение “Кавака” се намира в началото на пътя към “Свети Спас”, но неговите обитатели никога не са се качвали до храма. Когато джипката, стара военна машина, била в манастира, сестра Агапия разхождала Доменика, видели и опожарената сграда, която вече години си стои като паметник на безумието с излишна и нелепа детска площадка до бившия бардак с огромните тополи наоколо (каваци), и те оцелели след опустошителния пожар.

Изчезналата кола е подарък от Желю Желев.

Кой я взел, така и не станало ясно. Бившият президент идвал по-рано често, берял див чесън и разни билки, но вече не стъпвал, след като се скарали. “С Желю си бехме добре, не сме рода, ама той идваше. Сега вече не дохожда… И не знаем кой я взе. Питам, питам, никой не казва, а ни беше подарена от него. Това подарък ли е, а?” Видели за последно джипа до мъжкия манастир “Свети Петър” недалеч от лозенския, близо до магистралата за Пловдив. Сега майката на храма ходи само из двора.

С роднината си Тодор Живков не общували, нито като бил пръв държавник, нито след 1989.

Майка Доменика през юни 2003 - тази година тя ще стане на 99 (щракни върху снимката, за да я видиш по-добре)

Из двора се разхожда самотна черна кокошка

Черквата на манастира

Поглед от северозапад

Манастирските ливади

Снимки © Още инфо

“С Тодор не сме се виждали, тея беха горделиви,

не искаше да ни вижда… С една сестра Цветана се виждахме често…Викам, айде да ни уредиш да ни приеме, да помогне тука малко…Ама той не искаше да ни познава, все зает бил. По Тодорово време като рекат да вземат манастир да го пригодят за нещо друго, вземат го. Кой ще му каже нещо напреки. Ама тая власт сега не посяга на манастири.”, разправя Доменика. Парите, събрани да се направи новата сграда, все не стигат. Стигнали са до кота “нула”, около арматурните железа важно се разхождат кокошки.

Агапия прави нова банкова сметка

за даренията, искат да се вдигне новата сграда. “Да е като истински манастир, с камъни, с абсида и купол, а не като панелно квадратче. Обаче няма пари, а те бързат да струпат нещо, че после да направят заведение на долния етаж”, разправя по-младата сестра. Това място е свято, много история е минала през годините, наблизо е било килийното училище, след това станало плевник, а накрая и той паднал. Но манастир или църква е имало винаги.

Почват да копаят основите на новата сграда и намират скелет, по който още личали дрехи на калугер, очевидно убит някога, един Господ знае кога. Погребали го. Ей тука е гробът на един игумен, когато манастирът бил мъжки. Преди него бил дядо Киряк, дошъл от Света гора. Като идва в Лозенския манастир, Агапия заварва четири сестри, дошли през 1930, оттогава манастирът е девически.

“Има едно место, което се казва Света Петка, сега е гора. Поп Александър, той умре отдавна, ми разправяше как една вечер по време на пост дошли турци и изклали всичките монаси и работници, запалили манастира и взели добитъка”, сеща се Доменика.

“А сега искат да направят на долния етаж дискотека”,

допълва тя. После седи и дълго не казва нищо.

Изведнъж се накани да става: “Ще вървя да се моля, че много съм грешна. Ще се моля и за вас.”

Запътва се към черквата. Някога външните стени на трикорабната сграда на храма били изписани изцяло със сюжети от житията на свети хора. После те изчезнали, скрити под поредната нова мазилка. Сега изпод олющените пластове надничат части от нимби и лица, по чудо оцелели от времето.

Начало    Горе


© 2004 Още Инфо