|
Повече от 600 души се отзоваха миналата седмица на
поканата на гражданско сдружение “ДИАЛОГ” за дискусия на тема
“Гражданското общество – кауза без политическо представителство”.
Политологът д-р Светослав Малинов, психиатърът д-р Николай Михайлов -
журналистът Явор Дачков сложиха началото на сериозна полемика за
кризата на дясното политическо представителство и изходът от нея. На
срещата дойдоха и депутати от групата на 29-те.
За случилото се в
залата на “Раковски” 108 всекидневниците отделиха известно място през
изминалата седмица. Без да коментираме заключенията на
журналистическата гилдия и естествения й интерес към отделни моменти
от срещата, ще споделим впечатленията си от друга гледна точка.
Нашите наблюдения
бяха “отвъд” изреченото в залата. Веднъж, защото участвахме в
организацията на дискусията, и втори път, тъй като за наша изненада я
наблюдавахме от необичайно място…
Откритото събрание
на сдружение “ДИАЛОГ” поднесе изненади и на самите организатори.
Първата и
по-значимата от тях, разбира се, беше неочакваната поява на Иван
Костов, която бе посрещната с искрен ентусиазъм от страна на
симпатизантите и членовете на сдружението. Г-н Костов не ни беше
предупредил за участието си и както и останалите около 600 гости зае
място не на трибуната, а в препълнената зала. Броят на съмишлениците,
изпълнили залата и фоайето пред нея, беше другата приятна изненада.
Това че повече хора
от очакваното се отзоваха на слабо рекламираната ни покана, ни вдъхва
оптимизъм и вяра, че за разлика от много подобни срещи в последните
месеци гражданите видяха и чуха това, което очакваха, и имаха
възможност да кажат точно това, което искаха. За първи път от години
гражданите бяха на трибуната на събранието, а техните представители –
прави в залата, сами защитиха каузата си и публично заявиха нейната
подмяна. Не бяха принудени да слушат кухи лозунги, да убеждават себе
си, че зад плоските фрази и съмнителни лица все някак прозират
ценностите и интересите на гражданското общество.
Какво всъщност се
случи?
Това, което всъщност
се случи, съвсем не беше предварителна среща за учредяване на нова
дясна партия. Идеята на “диалог”
е именно да даде думата на необвързаните граждани, на тези, чиято
мотивация за подкрепа на реформите не зависи от политически постове и
назначения в администрацията. Сдружението се стреми към формулиране на
позициите на всички, които са против общественото статукво и не виждат
представителство на интересите си в ръководството на СДС.
Гражданите, които се
събраха в залата и изразиха по радикален начин отношението си към
политиката на днешната псевдоопозиция, не са инструмент в ръцете на
отделен политик. Напротив, те представляват онова реформистко
малцинство от нацията, което във всеки момент от последните петнадесет
години изпреварваше политическото действие на своите представители. В
мотото на проведеното събрание те познаха стремежа си към политика,
която да е инструмент на гражданското общество.
Сред гласовете на
събранието имаше значителни различия по въпроса годен ли е Съюзът на
демократичните сили да се съхрани като представител на интересите на
гражданското общество. За едни каузата изисква реформиране на партията
и същинско отваряне към гражданите, а не към установения от Кобурга и
БСП олигархичен модел. За други “магията на трите букви” е
безвъзвратно потънала във водовъртежите на апаратните войни. Тези два
“лагера” обаче са със сигурност единни в оценката си, че
реформаторската кауза е проста и ясна. Че проблемът на днешното
“синьо” ръководство се корени в клиентелната му зависимост от
статуквото, а не в необходимостта от теоретично формулиране на
политика от страна на партийни апаратчици.
За привържениците на
СДС, които през годините на прехода са се навеждали единствено под
товара на отговорностите, е нетърпим очевидният факт, че “тяхната”
партия се управлява по правила, познати от недалечното минало, трудно
различими от практиките на БСП, НДСВ и другите доминирани от мафията
фракции. Надали е случайна симпатията на седесарите към учредителите
на сдружение “ДИАЛОГ”, мнозина от които станаха жертва на апаратни
“чистки”. Не е останал незабелязан фактът, че докато лидерът на СДС
празнодумства за обединение на дясното пространство и отваряне към
гражданското общество, в сдружение “ДИАЛОГ” почти не останаха членове
на “партията – лидер на дясното пространство”.
Какво ни
предстои?
Противно на повечето
коментари, нашият извод от събранието в сряда е, че единството или
разделянето на СДС имат твърде малко значение. Апаратното запазване на
единството на партията няма да доведе до възстановяване на
общественото й влияние. Но и простото отделяне на “нова дясна партия”
не би осигурило на гражданите политическо представителство. Днешното
българско общество е твърде различно от това в началото на 90-те
години. То вече познава същността на промяната и има съзнание за
интересите си, както и инструменти за защитата им.
СДС на днешното
ръководство е видимо неспособно да защити дори позицията си на
парламентарно представена сила. Учредяването на партия на 29-те в
началото на март и дори заемането на твърди и ясни политически позиции
не е достатъчно за обединяване на реформистки настроените граждани зад
подобна платформа.
На събранието и Иван
Костов сподели убеждението си, че създаването на политическа сила
“отгоре надолу”, чрез формиране на местни структури на вече учредена
партия, днес не е актуално. Единственият шанс за възстановяване на
доверието в реформистката политика е защита на политическа платформа,
формулирана от тези, които осъществяват и понасят тежестта на
същинските реформи. Самата същност на дясната идея изисква промените
да бъдат налагани от движещите сили на икономическото и обществено
развитие – свободните индивиди и техните независими организации.
По тези причини
“ДИАЛОГ” съвсем не си поставя за цел да бъде ядрото на бъдеща нова
партия, а тъкмо обратното – посредник в мрежата от автономни формации,
които да предложат на политиците реформатори печелившата за тях и за
обществото програма. Същинският – а не апаратен и фалшив – диалог,
действителната политическа прозрачност са възможни само при
равнопоставено партньорство между партиите и структурите на
гражданското общество. В това партньорство партийните фракции откриват
и своя естествен и необходим коректив на политиката си.
Според нас мисията
на сдружение “ДИАЛОГ” не е единствено да организира политически
събрания, а още по-малко да акушира на нови партии. Мисията е
сдружението да бъде прозорец на реформистките сили към гражданите,
през който да се осъществяват не мухлясалите контакти на днешните
“десни” с мафията, а да се осъществява постоянен контрол от даващите
власт спрямо тези, които я упражняват. |
