|
|
Не-волята на СДС продължава. Току-що приключилата 14-а
национална конференция формално регистрира всички онези резултати,
заради които беше свикана. Неформално обаче синята партия остана
вцепенена в очакване да види какво още има да се случва. Тези
инстинктивни страхове бяха изразени в пряка реч от бившия президент
Петър Стоянов: "Конференцията може да се окаже излишна, ако след 10-15
дни бъде образувана нова партия, инспирирана от Иван Костов." С отказа
си да основе своя партия преди националната конференция на СДС бившият
премиер Иван Костов до голяма степен иззе стратегическата инициатива.
"Днес ние сме заложници на чужда перспектива", каза още Петър Стоянов
като ясно потвърждение, че избралите да останат в СДС си дават сметка
за променящите се политически реалности. А те са, че в тази игра почти
не се вижда как СДС може да спечели. Печалбата ще е, ако загуби
по-малко - електорат, позиции, влияние.
БЪРКотиите в синята партия започнаха горе-долу към края
на първата година от мълчанието на Иван Костов, когато група хора се
захванаха на кръжочни начала с изучаването на английския политически
мислител Едмънд Бърк*. Тези, които бяха чели Бърк или поне бяха чували
за него от бившия шеф на аналитичното звено на "Раковска" 134 д-р
Светослав Малинов, бавно и полека, но окончателно и без уговорки
спряха да харесват Надежда Михайлова като лидер на сините и лансираха
станалата модерна вече теза за липсващото политическо
представителство.
Голямата промяна кристализира ясно на местните избори в
София, когато тази група просветени седесари съвсем откровено
предпочиташе за кмет кандидата на БСП Стоян Александров, а не
Михайлова. А Едмънд Бърк трябва сериозно да бъде приет като основа на
разделителната синя линия, защото други политически и фундаментално
философски различия между двете крила с невъоръжено око не се
забелязват. И в СДС смятат, както и хората около Костов, че основната
геополитическа заплаха за България идва от възраждащите се имперски
интереси на Русия.
Съвпадат оценките за управлението на НДСВ и ДПС. За
ченгетата и за БСП като основен опонент. За евентуалните коалиционни
партньори. За управлението на Костов като най-успешното в новата
история на България. Разликата е една и тя беше формулирана от един
делегат на конференцията - карате се кой да реди листите за следващите
избори. Е, разбира се, Божидар Димитров, който със сигурност не е чел
Бърк, подкрепи Иван Костов, а Ахмед Доган, който със сигурност го е
чел, подкрепи Михайлова, но това също е част от голямата синя
БЪРКотия.
На конференцията статуквото вътре в СДС беше удържано,
но отсега нататък за синята партия по-важна започва да става
окръжаващата действителност - горе-долу както промените в
климата са били решаващи за изчезването на динозаврите. Както е
известно, господарите на праисторията са измрели поради невъзможността
да мигрират към по-благоприятна околна среда и на тяхно място са се
появили по-приспособими видове - малки хищници, чието основно
предимство е реактивността спрямо променящия се пейзаж. Възможността
тази биологична аналогия да се превърне политическа може лесно да се
илюстрира със съотношението между СДС и партията на Стефан Софиянски.
Политическият мъник Съюз на свободните демократи е с пъти по-малък от
политическия динозавър СДС, но това не му пречи успешно да дели
територии с него и да претендира за част от електоралната плячка. (В
неделя Софиянски направо прогласи, че след разделението в СДС ССД се
превръща в първа сила вдясно). Еволюция. До броени дни на терена ще се
появи още един хищник - Хомо Седесарикус Костовикус - и той също ще
бъде конкурент.
Известният писател фантаст Робърт Шекли има един
разказ, в който описва как пътешественици във времето се опитват да
спасят динозаврите, като ги научат да летят, за да могат те да
достигнат до нова хранителна среда.Подобна ще бъде и задачата на
Надежда Михайлова и тези, които избраха да застанат до нея в може би
най-трудния момент от историята на Съюза на демократичните сили - те
трябва да научат партията си, ако не да лети, то поне да бъде
достатъчно мобилна, за да не я разкъсат новопоявилите се хищници. Това
ще бъде трудна задача, но залогът е оцеляването. А задачата е трудна,
но и лесна, доколкото атаките от своите вече принуждават СДС да
артикулира отчетливо онова, което малко или много бе премълчавано
досега. Показателно е, че в политическата резолюция на националната
конференция има текст, който започва така: "Днес, близо 3а години след
последните парламентарни избори, СДС се обръща без колебани към
най-сериозните национални проблеми..." Защо трябваше да се чака близо
3 години, за да се обърне СДС към "сериозните национални проблеми", е
въпрос, който заслужава отделен анализ.
Така или иначе форумът на сините сътвори документ,
който може да послужи като отправна точка за една нова политика и в
който може би за първи път липсват основополагащи за партията понятия
като НАТО и Европейски съюз. Вместо това се появяват приоритети, които
свидетелстват за промяна в ракурса: вече не се търси каузата като
панацея, а има макар и плах опит за дентификация на конкретни
проблеми: образование, здравеопазване и социална сфера, личната
стопанска инициатива, данъчната система, сигурността на хората. Ако
записаното в политическата резолюция започне да се реализира, това ще
означава със сигурност, че СДС ще има какво да каже не само на
антикомунистите, които все още продължават да бъдат ядрото на
партията, но и на всички останали, смятащи за по-важни от нестихналото
толкова години противостоене здравето и образованието на децата си,
шансовете си за
просперитет и кариера и изобщо всичко онова, чието случване беше
оставено за след края на прехода.
Това предполага нови електорални територии, но тяхното
"завладяване" не се разбира от само себе си.
Оттук нататък СДС ще бъде изправен пред необходимостта
във все по-скъсяващи се срокове и при изтичащ кадрови потенциал да се
опита да заговори на човешки език, докато отцепилите се начело с Иван
Костов депутати и симпатизанти упорито тикат разговора към лексиката
от началото на 90-тегодини, когато руснаците, ченгетата и комунистите
бяха естествените врагове на всеки правоверен седесар.
Този баланс ще бъде изключително деликатен, тъй като,
за да оцелее, СДС ще трябва да гради нова идентичност, основана на
ценности отвъд антикомунизма и същевременно да се опира на все още
преимуществено антикомунистическо ядро. В този смисъл задачата
наистина би била по-лесна, ако симпатизантите на Иван Костов дадат
малко време на вече разлюбената си партия. Но точно това те неса
склонни да направят за нищо на света.
Най-лошото и за Надежда Михайлова, и за протопартията
на Иван Костов ще е, ако проектът на бившия лидер на сините не успее
да постигне измерими в електорални проценти политически резултати, а
същевременно минимализира шансовете на СДС да продължи да бъде
първостепенна политическа сила не само вдясно, но и изобщо. Тогава,
както пише и класикът, "...законът се нарушава, иродата не среща
послушание, а въстаналите люде са отхвърлени, низвергнатии осъдени да
напуснат този свят на разум, ред, мир, добродетел и плодотворно
разкаяние и да бъдат изгнаници в другия свят на лудост, на
разединение, порочност, безредие и безответна скръб"**.
Казал го е Едмънд Бърк преди 213 години. Хубаво го е
казал.
(Eдмънд
Бърк (1729 - 1797) е английски държавник и политически философ,
смятан за основоположник на консервативната политическа традиция) |
