|
|
“Иван Костов беше талантлив политик и силен премиер
- до известно време. Но омразата убива - и човека, и политика. А
понякога може да убие цели партии.”
Цитат от труд,
рубрика: позиция,
автор - светлана джамджиева
Ако омразата убиваше, то между неколцината останали
живи в България, освен кеворк и слави,
щеше да е и светлана, хванала с едната си ръка
валерия, с другата т. токин, скрити вместе
зад мощния гръб на т. тошев. Ако омразата убиваше, то
труд, неделята и шоуто отдавна
трябваше да са изчезнали отвъд пределите на познатите три
пространствени измерения - поради нелепата смърт на техните читатели и
зрители.
Защото светлана, валерия и другите, които
няма опасност да се самозаразят със собствената си злоба, са влюбени
единствено в себе си и в собствената си илюзорна обществена значимост.
Те мразят своите зрители и читатели. Толкова ги мразят, че
ежедневно ги обливат със своята омраза. Умират от страх, че случайно е
възможно някой зрител, слушател или читател да започне да си задава
въпроси:
“Защо аджеба трябва да мразя толкова силно точно Иван
Костов?”
или: “Защо 200 000 недоказани пари на Чорни са повече,
по-незаконни и далеч по-важни от 250 000 000 недоказани
(засега) пари
Садамови?”
или: “Защо този борец за правда
т. тошев
не направи проучване
– от къде са и партийните, и личните пари на Доган?”
или: “Ако Иван Костов е разсипал
държавата, то какво е направил тогава Беров? Ами Жан?
или: “Жан, Иван и другите
какво е – документалистика ли,
белетристика ли, литература
ли, донос ли?”
Но
светлана
и всички
светлани
от
обединените тошеви медии
не искат и да допуснат дори най малката възможност техните омразни
зрители, слушатели и читатели да се замислят, да си задават въпроси, а
да не дава Господ - и да си отговорят. Техните омразни зрители и
останалото трябва да бъдат прости, объркани, неграмотни, да преглъщат
послушно всяко тяхно внушение, да мразят с тяхната омраза всеки, който
застрашава илюзорната, прозрачна,
джамджиева
обществена значимост. Защото само на такъв фон
слави
може да е социален феномен, тошо
може да е писател, кеворк
- медиен демиург, а всичките вместе - емблема на самите себе си и
мерило за обществена значимост... |
