|
Живея на
едно място на планетата, дето най-важното нещо е духът. Спиритус на
латински. Не, че съм толкоз учен, ама се старая да не излагам
българския. Дух имам предвид. Пък не съм и чак толкова прост. Мога
да правя разлика между дух и дъх. Дъх е когато те болàт зъбùте
и имаш кариес профунда с лошо гърло. Дух е, когато от това не ти
пука и се самопретаковаш до последен дъх. Последният дъх е онова
издихание, с което ни напуска нашият претакован дух. Духът от
последният ни дъх като правило е спиритус тип метилов.
Както
казва Вечният Алкохолик: лош спиритус - лош дъх!
Както всичко около мен, така и
величието на моя дух се измерва единствено с бездната на моето
падение. Това го разбирайте в онзи славяно-философски смисъл, че
колкото по-ниско е паднал един дух, толкова му е по-лесно да измерва
своето величие. Щото когато си проснат по корем на земята, тогава и
купчинката аристократични лайна пред очите ти изглеждат като
Мусала…не знам дали ме разбирате. Аз много не се разбирам, но това
си е нормално. На мен от дете се опитват да ми втълпят, че съм
славянин.
Славянин е полуорганизирана форма на
живот, която през цялото си трагично съществуване безуспешно се
опитва да съпреживее и оплаче бездънното чуждо нещастие, поради
което не му остава време да разбере и се посмее над собственото си
такова. Това състояние на абсолютен душевен дискомфорт определя
смисъла и съдържанието на неясното понятие
Широка Славянска Душа…
Още от отделенията ми разправят за
седемте славянски племена, за масурите от тръстика, през които е
излизал дъхът на скритите хитро и храбро под водата изтерзани тела,
в които квартирувал славянският дух, за шепата конници от
прабългари-защо пък прабългари, кога са се сменили с истинските
сегашни българи-които претопили славяните или пък славяните
претопили прабългарите, това да не ти е свиня да й претопиш
сланината за мас, как тъй изведнъж само стотина-двеста-триста години
след това от славяните няма вече и помен и останала само майката на
Светите братя Кирил и Методий, дето се оженила за лъв, който пък
според некои е византиец, според други си е останал Лъв, щото кой не
ми ти знае в България, че Светите братя Кирил и Методий са родени от
майка славянка и баща Лъв, и как така майката ще е славянка, тя име
нямала ли е, щото ако знаеш че баща им е лъв, няма как да не знаеш,
че майка им е лъвица. Но не това ме е притеснявало толкова дълги,
тъжни, тъмни, хладни и самотни вечери. Ето какво ме притесняваше:
Защо от тези ваджишки славяни в нито един музей няма нито едно
материално експонатче бе джанъм. От траките ни е останал един харман
злато. От трибалите имаме керамика, писмени знаци, даже и рибарска
кука с размер на дребно шаранче. От римляни, от гърци, от даки, от
викинги, даже от индианци и австралийски аборигени, от секакви е
останало по нещо, само от славяните до ден днешен не съм видял нищо.
Излиза,
че те са ни оставили само едната Славянка за да роди Пресветите
братя, и мен, за да могат руснаците да ме обиждат, че съм им брат.
Има нещо
гнило в тази славянска история…Като че ли некой иска или да скрие
нещо от мен, или да измисли нещо за себе си… или и двете.
Да си
славянин не е кой знае каква загуба на чест, достойнство и
автентичност. Да си славянин означава просто, че не знаеш какъв си,
което много лесно те прави комунист. Няколко идиота в нашата
държавица не искаме да сме славяни по простата причина, че не можем
да сме комунисти. Такива сме се родили-деформирани и ограничени
нещастници. Знаем, че ако заспим едновремено всичките идиоти,
тутакси вечно управляващите ни социално-демократични
източноправолинейни славяни ще обявят татковината ни за втората след
Русия свещена православянска джамахирия, поради което ние, идиотите
на България, никога не спим. Поне никога едновремено. И в
най-мракобесните славяно-съветски времена, години и епохи, винаги е
имало буден поне по един от нас, та ето така сме избудували до днес.
Човешкият живот е толкова кратък, че през него е почти невъзможно да
разберем различията си, за да започнем да ги уважаваме. Човечеството
е готино, защото е разнообразно. Обаче човекът е тъпанар, който
мрази различните от себе си, защото е ограничен, смъртен, нахален и
самовлюбен глупак. Ето тук съзирам основното противоречие между
човечеството като почти безсмъртно, отвлечено и донякъде измислено
от славяните понятие, и човекът, какъвто е всеки един от нас
поотделно, стига да не са му втълпили, че е славянин. На човекът му
е много по-лесно да е еднакъв. Мисля, че така е станал комунист.
Защото еднаквият човек не е човек, а част от болшинството, сиреч
болшевик. Различният човек, този, който дава цвета, аромата,
музиката, идеята, смисъла на обществото, е малцинство. Напоследък
около мен живеят само еднакви, които са болшинство. Болшинство е
славяно-съветска дума, българстата е мнозинство, още
по-българската-вишегласие. Някои бъркат понятието болшинство с едно
непознато нам състояние на обществото, наречено Демокрация.
Обаче
това за славянството много ме дразни! По тази причина ще го оставим
засега. И славянството, и славяните. Ще ги оставим така, както си ги
спомням от учебника в прогимназията. Сиреч-идват техните славянски
врагове-да речем българите, и те тутакси се потапят в езерцата,
реките, и други естествени водни басеини, и духат през масурчетата.
Андрей Райчев е там. Той е славянин. Духа си през масурчето. Кънчо
Стойчев духа до него. Освен ако не са на едно масурче, та се налага
да духат на смени или уста в уста. Георги
(Гоце)
Първанов е славянин, но той винаги духа през масурчето на Путин,
преструвайки се на български президент. Тошо Тошев е славянин, та
даже двама. Сигурно духа на две масурчета, и нито едно не е неговото
собствено. На неговото масурче духат под много друго прикритие много
други славяни и славянки. Слави е славянин, то и името ми у
масуресто. Арменецът Кеворк е славянин отвсякъде. Има и двама-трима
евреи, които са си чисти славяни, щото от Израел масурчета не дават.
Цялото депесе са си чисти славяни хептен под прикритие. И партията
им е славянска и масуреста отвсякъде. Пинчев е славянин, само че
селянин. И партията му е селска като бройка, но не носи
достойнството на българския селянин, ами масурестата гордост на
славянското учестено дишане под вода. Серьожа Дмитриевич, с тоя си
дуалистичен произход няма никакви шансове да е нещо по-полезно от
славянин. Духне три пъти през масурчето на Румен Овчаров, па скочи
над водата за да извика: “Ама недейте така, и аз съм тук!”, в това
време Румен Петков го придърпа обратно, ръгне му едно масурче в
устата и му проговаря с почти човешки глас: “Дишай, Сергейчо, дишай
батювата, и не рипай много, оти масурчетата ги раздавам аз!”.
Разбира се, един от най-славянните славяни е Филчев! “Ширака страна
мая радная….Я другой такой страны не знаю….Кат Русия няма втора…” ,
и той духна нанякъде с едно масурче, ама къде духа, кога духа, как
духа, защо духа…изпиздился Негово Превъзходителство Посланик
Филчев, олекна му, и потъна той в блатото на нашата широка славянска
психиатрия, за да диша там през масурчето, което Гоце сервилно му
подаде…Но славяните не свършват с това, господа съдебни заседатели!
Славян Сапарев! Славян Захариев, тоже професор по Славянски гювеч!
Славян Недялков Йорданов, Славян Стефанов Цанев, Славян Батето
Славков, Славян до Славяна, мила моя майно льо, и ни един българин.
Щото то
за българите масурчета няма! Ама кой ти брои българите за славяни?
Най-славянин от всичките обаче е Масларова. Пардон Тя се явява
славянка. За славянин претендират неколко други, дето много искат да
се омъжат за граф, ама не съветски, славянски, наш така да се каже,
ами граф англосаксонски, и Велислава Дърева, дето и англосаксонски
граф даже не я ще, да не говорим за славянски, ако изобщо има такъв.
Та Масларова си е славянка, та лъщи отвсякъде. Когато человек от
простолюдието, плебса, както се казва, рече недай си Боже да
погледне към Нея и социалното й лоно, са необходими или три пласта
дълбокоопушени отлежали на хладно и тъмно парчета от счупено
шише-джам, или стъкло от маска на съветски оксиженист, или триста
грама тройнопрепечена беззахарна, безметилова, чиста
тъмносиньосливова ракия от село Вонеща вода окръг Великотърновски, в
което никога не е имало, няма, и не може да има нито един славянин.
Знам го със сигурност-аз съм от там.
Нямам
нищо против славяните.
Но искам
някой да ми ги идентифицира. Да ми обясни изкуството и културата,
които са създали. Философията, която са ни оставили. Естетиката, до
която са се докоснали. Държавата, която са организирали. Трагедията,
която са изживяли. Върховете, до които са се издигнали. Бездната, в
която са пропаднали. Искам идентификация. С имена. С предмети. С
текстове. Както е във всички човешки култури. Епоси. Легенди.
Покажете ми славянски храм или култово, културно и каквото и да е
средище от преди “прабългарите” по “славянските” земи. И съм ваш,
драги ми славянофили. И ще призная славянската си идентичност
наравно със славянския ви гювеч.
Макар,
че и двете са еднакво безвкусни. Но само първото е и вредно.
Пълен
съм със славянски въпроси. Например бих попитал славянските историци
Първанов, Станишев, Камов, Драганов, Пантев, БДШНИМ-което ще рече
Божидар Димитров Шеф на Националния Исторически Музей-защо след като
жилката ни е славянска, мисленето ни е славянско, битието ни е
славянско, страданието ни е славянско, и всичко ни е славянско и
братята ни са славянски - защо държавицата ни се е нарекла България,
а не Славяния? Защо всички са я наричали така? Не е ли защото тя се
е наричала така столетия преди това, макар и на друга територия, но
със същия народ? Не е ли историческа перверзия понятието
прабългарин? Бих задал и друг изключително славянски въпрос- Вие,
славянските историци, не се ли чувствате изключителни престъпници
поради факта, че отделяте повече от сто години един народ от
автентичната му история? Че му сервирате безвкусния славянски гювеч,
в който акцентът е маслинката, която пък на всичко отгоре е
най-малко поне гръцка – но все така православна, правоверна?
Обаче ви
разбирам. Важно е да сме под вода в близкия водоем, животът ни да
зависи не от нашето самочувствие, умение, познание, гордост, вяра и
смелост, а от тънкото тръстиково масурче, което го раздава я някой
румен, я някой серьожа, я някай михайлович, я някой карлович, я
някой друг прогресивен славянин с когото ние, българите, нямаме нищо
общо.
Ама като
сме под водата!?
Гювеч е
турска дума. Назовава както ястието, така и съдът, в който се
приготвя това ястие. Славянски гювеч е съвсем друга манджа,
приготвена от съвсем други хора, по съвсем друг начин, на съвсем
друго място, от съвсем други продукти, със съвсем друга цел.
Маслинката е само за заблуда. Истинската маслинка в нея сме ние,
българите.
За да ни
папкат славяните… |
