03-08-2006

 

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

 

3 август 2006

Мъже или жени - кой е по-щедрият пол

Как икономическата свобода влияе върху предлагането на петрол

Кристина Хоф Сомърс*, Media Times Review

Мъжете са така любезни и мили другари,
Готови да помогнат, щом животът ви опари.
Готови са да ви развеселят, кагато сте печални.
Защо жените със това не могат да са уникални?
— Хенри Хигинс в „Моята прекрасна лейди” (1964)

 

Жената се различават от мъжа предимно по умствените си качества, в доминиращата нежност и по-малко проявена себичност… Мъжът… се наслаждава на съперничеството, а това води към амбиция, преминаваща твърде лесно в себичност.
— Чарлс Дарвин, „Произход на човека и половия подбор” (1871)

Кой е прав – Хенри Хигинс или Чарлс Дарвин? Въпросът не е просто научен. Ако единият пол със сигурност е по-добър, тогава вероятно нямаше да търсим начини за усъвършенстването и на другия. Не е изненадващо – подобни усилия вече са възприети от групи, които смятат, че мъжете се справят по-добре.

Също така, в основата на спора са и парите. Икономисти и психолози съобщават, че мъжкият и женският модел на поведение ясно се различават. Мъжете, например, са склони да се концентрират върху една благотворителна кауза, докато жените могат да подкрепят няколко едновременно. Както отбелязват от Икономическия Университет в Уисконсин: „Тези, участващи жертвоготовно в благотворителни акции и фондове, могат да използват в свой интерес наученото за тези разлики и да го приложат в собствените си компании.” И така, кой е по-щедър?

През юни 1998 няколко вестника в Щатите и Великобритания съобщиха резултатите от изследване, публикувано в „Икономик Джърнъл” – официалният вестник на британското икономичеко общество. Заглавието в лондонския „Индипендънт” сензационно обобщава направените изводи: „Жените натриват носа на мъжете в играта на щедрост”. По-умереният „Сан Франциско Кроникъл” съобщава информацията така: „Изследванията показват – жените са по щедри от мъжете, все пак”. Двамата изследователи, Катрин Екел и Филип Гросман, съответно от университетите на Вирджиния и Тексас, откриват, че „жените даряват на анонимни получатели средно два пъти повече от мъжете.”

Екел и Гросман са изследвали начина, по който мъжете и жените реагират, когато са поставени в позицията на „властимащия”. Всички изследвани лица (колежани от различни учебни заведения, заедно с по-възрастните им колеги) са помолени да решат как 10 еднодоларови сметки ще се разпределят между тях и непознат техен колега в различна стая. На всеки участник в „играта на власт” се дава плик със сумата, след което той, напълно анонимно, я разпределя. (На всички е платено по 5 долара само за участието.) Какъв бил резултатът?

Жените отстъпили средно по1.60 долара на непознатия партньор; за мъжете сумата била 82 цента. 47% от жените и 60% от мъжете запазили всеки цент за себе си. А почти никой не успял да нарече себе си изключително щедър – с изключение на една жена, дала на останалите цялата сума от 10 долара.

Сигурна причина за изключителността на статията е това, че тя опровергава резултатите на предишен експеримент, завършил по-благоприятно за мъжете. През 1993  например, изследователи помолили лицата, участващи в експеримента да оставят цялата сума от 10 долара в общ басейн. Всичко, което запазят по време на „играта на власт”, щяло да остане за тях, а всичко, което било в басейна, щяло да се удвои и раздели по равно в групата. Мъжете се оказали далеч по доверчиви и готови да сътрудничат помежду си. В един от случаите на играта, те оставили 94% от средствата си в басейна; а жените - едва 72%.

Но както посочват Екел и Гросман, експериментът през 1993 гкакто и подобните на него, всъщност изследват не щедростта, а готовността да се поема риск. Мъжете са познати като по-склонни да рискуват, в сравнение с жените. (Дори в детските игри, момчетата сякаш са привлечени от опасностите и контузиите, като тяхно следствие.) Също така, в предходните експерименти, изследователите не са се погрижили за анонимността. Когато женският отбор се обедини срещу мъжкия, мъжете заемат или отбранителна позиция или стават нападателни към жените. „Уловката” в изследването на Екел и Гросман е тъкмо в елиминирането на външни, странични мотиви: единствената причина за даряване на пари в тяхната версия, си остава щедростта. По силата на тези условия жените се оказали около два пъти по-щедри от мъжете. Морално предимство – 1:0 за жените.

Никой сякаш не е много изненадан от резултатите. Всъщност, те не се различават и от други подобни изследвания и проучвания. Така например, през 1990 г. „Ю ЕС ЕЙ Уикенд” учредява гласуване за връзката щедрост и пол. Сред резултатите намираме:

37% от жените казали, че се чувстват длъжни да отделят време и пари за благотворителност; за мъжете процентът бил 31.

36% от жените се чувствали „зле”, че не отделят повече време за благотворителност; за мъжете резултатът бил 25 %.

56% от участващите мъже подминавали просяците, защото „не заслужават пари”; за жените резултатът бил 38%.

Има томове литература, документираща женската загриженост и съпричастност. През 1986, официалният вестник на Американската Асоциация по Психология, „Псайколоджикъл бюлетин”, публикува статия, обобщаваща стотици академични проучвания върху „Полът и социално ангажираното поведение”. Статията потвърждава това, което много хора отдавна са наблюдавали: жените са по-загрижени и готови да помогнат, отколкото мъжете. Отбелязано е, например, че „изследвания върху приятелството показват, че жените, в по-голяма степен от мъжете, са склонни да подкрепят приятелите си с лични услуги, емоционална подкрепа и съвет за личните проблеми.”

Да бъдеш съпричастен не е необходимо условие за проявата на щедрост, но изглежда я прави по-лесна. Човек, който твърдо се идентифицира с останалите и има ясно усещане за нуждите и чувствата им, би бил в по-добра, психологически, позиция да им помогне, отколкото човек, който по-скоро няма отношение към състоянието на другите. Колкото повече загриженост имате в себе си, толкова повече ще давате. Женското превъзходство в съпричастността и грижата за другите се проявява много рано в живота. Малките момичета, например, проявяват повече съчувствие и внимание към бедите на останалите, отколкото момчетата: тази разлика е устойчива и в зрелостта.

Не само, че жените проявяват повече съчувствие, но те са и по-склонни да поставят това качество в списъка на техните цели в живота. В продължение на 40 години, Институтът за Изследвания на Висшето Образование към Университета Калифорния (Лос Анджелис) е провеждал годишни проучвания върху отношението и предпочитанията на новопостъпилия колежанин. От средата на 60-те, когато е започнало изследването, различните полове доста си приличат в отговорите. Например, през 1966 само 30% от първокурсничките казват, че „да бъдеш много добре финансово” е от основно значение за тях. За момчетата процентът бил 53%, а 23% отговорили нещо различно. До 2004 г. разликата в отговорите между двата пола намаляла до 3 точки (72% от момичетата и 75% от момчетата определят финансовия успех като основен критерий). Въпреки това сходство, обаче, има една основна и устойчива разлика между отговарящите момчета и момичета, която останала същата в различните социални промени през годините. Почти 2/3 от момичетата казват, че „да помагаш на изпадналите в беда” е много важно и основно житейско правило, в сравнение с отговорите на половината от момчетата. През 2004, например, 70% от първокурсничките определят помощта към другите като основна; за първокурсниците – тези отговори били 53% (17 точки разлика). През 1966 разликата била почти същата – 19 точки.

Жените не просто казват, че искат да помагат на другите, голям процент от тях упражняват професии, свързани с помощта и грижата. Най-много сестри, социални работници и учители има сред жените. Нещо повече, според записките от 2003 на Борсата по Труда на Щатите, 32% от жените са вършили доброволен труд, в сравнение с 25% от мъжете.

Експертите и адвокатите се разграничават в обяснението си на женската съпричастност и загриженост. За някои, обществото създава склонността на жените към грижите и ролята им на помагащи, а за други – думата има Майката Природа. Има и такива, които отричат водещата роля на жената в грижите и вниманието. И, ако изследването на Екел и Гросман е вярно, (и съответства на другите изследвания, като това с басейна на „Ю ЕС ЕЙ Уикенд”), жените са по-щедрият пол от мъжете, както за времето, така и за парите си.

Разбира се, никой не твърди, че всички жени са тъкмо грижовни и щедри. Голям брой от жените няма да попаднат под този стереотип, а много от мъжете ще са негово олицетворение. Следователно, важно е да имаме предвид, че когато се определят статистически разликите между половете, не може да се обхванат всички индивиди. Ако някой каже, че повече жените са склонни да харесат Джулия Робъртс в „Усмивката на Мона Лиза”, отколкото мъже - това не означава, че всички жени ще харесат филма или дори, че мнозинството би го харесало.

Дотук, Дарвин изглежда отбелязва точка срещу Хигинс. Жените са по-нежни, по-грижовни – и определено по-щедри. Защо? Може би защото мъжете са по-малко етично ангажирани. Всъщност, има дисциплина, наречена „отличителен феминизъм” (също и „превъзхождащ феминизъм”), който оценява жените като нежни, грижовни, и като отговорни за възпитаването и отглеждането на наследниците си - търси начини за промяна на себичната и агресивна природа на мъжете. Възпитаници на Центъра за Изследване на Жените – Уелсли, например, са посветили много години в търсене на начини да помогнат на мъжете в развитието на потиснатата им нежност. В момента те изследват възможността да окуражават младите момчета да плачат повече, за да им помогнат да се развият като по-мили зрели хора. Директорът на този Център, Сюзан МакГий Бейли пише през 2006 кредото на организацията:

”Защо майките не могат да утешават плачещите си синове, както утешават дъщерите си? „Не ги глезете”, предупреждава ни обществото. Защо не? Какво по-добро средство от обгрижването на момчетата ни има, ако искаме да създадем свят от здрави и състрадателни хора?”

Преди да оглавим национална кампания за промяна във възпитанието на момчетата, би трябвало внимателно да разгледаме и уликите, които Хенри Хигинс ни е оставил, и които може да значат нещо, все пак. Не всички доказателства за щедрост и благоразположение са в услуга на жените. Да вземем под внимание откритията в статията от 1986, „Полът и социално ангажираното поведение” на „Псайколоджикъл бюлетин”, които документират женската склонност към грижа и внимание. Същата статия подчертава особения начин, по който мъжете разкриват себе си, по думите на Хигинс, като „любезни… мили другари… готови да помогнат, щом животът ви опари.” Авторите отбелязват, че жените от бялата раса са склонни да влизат в обгрижващи роли към хора, които те познават, мъже, отличили се с добри дела и проява на любезност, както и към напълно непознати. Така, ако паднете в метрото, закъсате на пътя с колата си, или трябва да бъдете спасен от наводнение или пожар, по-вероятно е човекът, който ще ви окаже помощ, да е жена.

 „Очакваната помощ от мъжете”, според авторите на статията, „обхваща нестандартната и рискова дейност по спасяването на другите, както и поведение, което е учтиво и защитаващо.” Понякога тези поети рискове излагат „спасителя” на смътна опасност. Всяка година, от 1904 – насам, Фондация на Героите, Карнеги, учредява награда на рискувалите живота си, за да спасят нечий друг. 90% от наградените са били мъже. Номинираният през 2005 г. Дейл Л. Сейлър, 45 г. банков служител от Хеброн, Северна Дакота, карал своята кола, когато видял пикап, заклещен на железопътния прелез, с шофьора, който не можел да излезе отвътре. Докато влакът наближавал към пикапа, Сейлър изтичал до автомобила, счупил вратата и извадил шофьора в безопасност. Секунди по-късно пикапът бил пометен от връхлитащия влак. Друг номиринар за същата 2005 бил Дел’Троун Д. Гомила, на 21 години, вече покойник. Той бил на плаж във Флорида, когато видял баща и малкия му син във водата, викащи за помощ. Той незабавно се затичал, за да ги спаси, но попаднал в силното течение и бил отнесен в морето. Когато спасителите пристигнали, успели да извадят от водата бащата и сина, но Гомила нямал този шанс.

Разбира се, по-голямата сила на мъжката психика, както и ролята на смелия непознат герой, която имат пред жените, помага да обясним, защо мъжете са по-склонни, да речем, да вземат някой на стоп, да помогнат на давещ се, или да измъкнат човек, заклещен в колата си на прелез. Има и доста литературни предположения за поведението на мъжете – формирано от идеята за чест, галантност и рицарство. Великият психолог от ІХІ век Уилям Джеймс казва, че за мъжете „светът е сцена за героизъм.” Това може да е преувеличено, но намира доста подкрепа в съвременната социална наука.

Социолозите разграничават като много важни патологичната и нормална мъжественост. Мъжете, демонстриращи патологична или мъжественост извън нормата, се самоопределят посредством не-социални и деструктивни действия; вместо да закрилят беззащитните, те ги унижават. Нормалната мъжественост действа по обратен начин. Мъжките индивиди, които я притежават – по-голямата част от американското мъжко население – се стремят да помагат и го постигат. Те пренасочват естествената си агресия към конструктивни цели. Те изграждат, вместо да рушат. Те не нагрубяват или нараняват по-слабите от тях, а ги обгрижват и защитават. И както не може да се отрече, че по-малко мъже, в сравнение с жените, се ангажират в оказващи помощ професии (учители, сестри, социални работници, или грижещи се за деца), така не може и да се отрече, че мъжете преобладават в спасяващи и защитаващи професии като полицаи, пожарникари и войници. Работещите в сферата на десоциализирането на мъжете и момчетата пропускат факта, че има и мъжествен стил на щедрост, необходим за едно нормално съществуващо общество, така, както и женственият.

А материалната благотворителност? Съвременната политическа чувствителност прави трудно получаването на достоверна информация за пола и връзката с материалната благотворителност. В днешната среда на изследвания, съвсем допустимо е учените да открият доминиращо женско присъствие относно щедростта, за беда на изследователите, предполагащи обратното. За да дадем един пример, статия от 1997 г. в „Кроникъл ъв Филантропи” съобщава: „Жените все още се отнасят неохотно към парите и са склонни да правят по-малки подаръци, в сравнение с мъжете.” Това печатно издание скоро остро се порицава от Организацията на Женските Фондации (група дарителки) за набеждаването, изопачаването и създаването на стереотип. Но какво би станало, ако тези стереотипи се окажат вярни?

Анализ от 2005 на федералните данъци и такси, направен от НюТитинг Груп –Институт за изследване на благотворителността в Сан Франциско, показва, че дори когато няма нужда да контролират доходите и придобивките си, мъжете все пак са склонни да пишат по-големи чекове, отколкото жените. Както обобщава „Ню Йорк Таймс” изследването на НюТитинг Груп: „Проучването открива, че несемейният мъж, като цяло, е по-щедър от несемейната жена. Сред най-заможните незадомени индивиди, от доходите си са склонни да отделят 1.5% от мъжете, срещу 1.1% от жените. Имуществото не обяснява това разминаване.”

През февруари 1996 „Йейл Дейли Нюз” публикува история, възхваляваща щедростта на местна студентка. Когато през 1968 г. Йейл започва обучението на студенти от двата пола едновременно, хората се тревожат, че жените ще са по-малко подкрепени финансово за обучение в колежа. Грешка, възкликва „Йейл Дейли Нюз”: „Щедростта не се определя от пола.” Според Центъра за развитие в Йейл „27 години след като колежът започва да приема и момичета, капиталът на участващите жени във фондовете на колежа, се изравнява с този на мъжете.” Статията отбелязва също, че между 1971 и 1994, средно еднакъв процент от мъже и жени (41%) даряват известни суми на учебното заведение. Това, обаче, което статията пропуска да каже, е – колко са дипломиращите се момичета, средно, в сравнение с момчетата.

Тъй като Йейл се отличава със щедростта на участващите в благотворителност жени, изпратих запитване в Центъра за развитие, с молба за сравнение между мъжете и жените дарители. Администратор от Йейл ме информира официално, че това не са публични данни. Допълни още, че ако говори от собствено лице, а не от това на университета – за да се добие представа за щедростта на учащите, би трябвало да се обърне внимание на сумата, а не на дарителите. Иначе, би било несправедливо, защото, според думите му „има голяма разлика във финансовите възможности между отделните групи в обществото.”

Излишно е да се споменава, че всяко разумно изследване на склонността към благотворителност, би следвало да отчете доходите и другите придобивки. Но има и доказателства, че сравнявайки модела на дарения на мъжете и жените, все пак мъжете дават повече. Проучване на дарителите на Университета Калифорния в Лос Анджелис от 1995 – 1996 открива, че 15, 035 от завършвавщите момичета даряват средно 338.76 долара; сред завършващите има 19, 178 момчета, даряващи 1,159 долара. Невероятното е, че средната заплата на дипломирал се мъж в Университета Калифорния в Лос Анджелис е почти четири пъти по-голяма от тази на дипломиралата се жена. Разбира се, възможен отговор би могъл да бъде този, че дипломиращите се момичета избират да изпратят дарението си на друго място. Но е трудно да се пренебрегне предположението, че що се отнася до подкрепата на учебното си заведение, на мъжете може повече да се разчита.

Мади Левит е известна дарителка, която спонсорира Университета Дрейк с 5 млн. долара. За разлика от Центъра за развитие в Йейл, Левит мисли, че състоятелните жени не правят всичко, което биха могли. Както споделя пред „Кроникъл ъв Филантропи”: „Жените изпитват параноя да участват в нещо с парите си, особено несемейните жени.” Феминистките, участнички в дарителски фондове, понякога доста открито говорят за предизвикателството, пред което се изправя този, зависещ от милостта на жените дарители. Лети Котин Погребин, основателка на списанието „Мис”, споделя честно в статия на „Ню Йорк Таймс”, през 1990.: Да, казва тя, жените имат по-малък финасов ресурс и следователно не може да се очаква от тях да даряват, колкото мъжете. Все пак, тя била разочарована от нивото на даряващите сред младите кариеристки, които печелели колкото, ако не и повече, от техните съпрузи. „Намирам, че жените са тези, които мисля дребнаво: за многото, които могат да си позволят да дават хиляди, 100 долара все още им звучат като много пари.”

Ако Левит и Погребин са прави, и ако проучването на НюТитинг е достоверно, тогава изглежда, че дори, когато жените печелят повече, те даряват по-малко от мъжете. Без съмнение администраторите в Центъра за развитие в Йейл се опитват да са политически чувствителни като се фокусират върху броя на жените, които даряват, игнорирайки сумите, които се даряват. Но тази политика може да се изтълкува като едновременно заблуждаваща и снизходителна. Левит и Погребин показват уважението си към жените, посредством откритата си критика. Те допускат, че ако са окуражавани, заможните жени биха дарявали не по-малко от мъжете. Йейл изглежда мисли, че дава най-доброто от себе си и заслужава да е на висота, заради усилията, а не заради резултатите.

Как можем тогав да обясним заглавията, обобщаващи експеримента от 1998: „Жените натриват носа на мъжете в играта на щедрост”? Не показва ли изследването, че в контролирана лабораторна среда, без странични влияния, жените са два пъти по-щедри от мъжете? Да, показва. Но в една по-късна статия от 2001 на „Икономик Джърнъл” (основан от Икономическия отдел в Харвард), двама икономисти Джеймс Андреони и Лиз Вестерлунд (съответно от Университета в Уисконсин и Университета в Питсбърг), откриват, че въвеждайки някои малки промени в „играта на власт”, предимството на жените изчезва. В оригиналната версия на експеримента, участниците са помолени да разделят 10 долара между себе си и непознати хора. Но ако задачата включи няколко по-сложни избора, дали парите ще бъдат разделени по същия начин? Във версията на Андреони и Вестерлунд, участниците са инструктирани да разделят жетони (на различна парична стойност) между себе си и анонимно лице. Предложени са им осем възможни стратегии за разпределение на капитала. Например, в един от случаите, анонимният получател ще вземе три пъти стойността на жетоните, а участникът – единствено наличната стойност на жетона. Въпреки осемте бюджетни статегии, мъжете дали средно 2.56 долара, жените 2.60 долара – незначителна разлика, статистически.

Това, което авторите откриват е, че мъжете са далеч по-отзивчиви в даряването, въпреки „промените в цените”. „Когато съпричастността е скъпа – жените са по-мили, а когато е по-евтина – мъжете са по съпричастни.” Авторите показват още как направените изводи (заедно с още няколко цитирани статии) могат да са важно следствие както за дарителските кампании, така и за данъчната политика. Например, ако Агенцията приходите увеличи стойността на даренията за благотворителност като не позволява тяхното намаляване, вероятно е мъжете да реагират на това по-остро, отколкото жените. (От друга страна, жените биха могли да възразят, че настоящата система е по-благосклонна към мъжкия стил на даряване.)

На читателите, които следват литературата върху „играта на власт”- би следвало да се прости, ако не приемат изводите за мъжката и женската благотворителност толкова сериозно. Доста вероятно е с течение на годините да има повече експерименти, дори с по-фини промени, и войната между половете ще продължава без ясен победител на пръв поглед.

Ще дам последната дума за щедростта на Том Смит, директор-изследвания на Националния център по изследване на общественото мнение към Университета в Чикаго (НЦИОМ). НЦИОМ поставя златен стандарт за подобни проучвания, а Смит е един от най-уважаваните изследователи. През 2003. Смит разкрива резултатите от изследване, озаглавено „Алтруизмът в съвременна Америка”. За период над 2 години изследователи от НЦИОМ провеждат индивидуални интервюта с произволни 1,366 мъже и жени от страната. Въпросниците имат за цел да установят (1) индивидуалното ниво на съпричастност към другите, (2) колко изследваният цени проявите на доброта, (3) в колко от тези прояви, изследваният е ангажиран и действително е извършил. За разлика от много други изследвания на алтруизма, това не е ограничено в малка непредставителна извадка от колежани. Също така, Смит и екипът му положили големи усилия да зададат въпросите, които включват едновременно мъжкия и женския стил в проявата на алтруизъм.

Още веднъж, жените доказали, че са по-състрадателни от мъжете: те били по-склонни да съжалят другите и да опишат себе си като нежни и сърдечни. Жените, също така, били с изявени алтруистични ценности. Точно както в изследването на завършващите студентки от Университета Чикаго в Лос Анджелис, повече жени, по данните на НЦИОМ, твърдо подкрепили твърдението „оказването на лична помощ на хора, изпаднали в беда, е много важно за мен.” Но когато стане дума за емпирично и критично измерване на щедростта – колко всъщност наистина правите за другите – резултатите били различни. Когато Смит и колегите му изчислили резултатите, те открили, че резултатът бил равен. „Полът”, заключил Смит, „не е особено отговорен за алтруистичното поведение.” Полово преимущество: няма.

И така, какво можем да заключим по въпроса за щедростта и пола? Можем със сигурност да отбележим, че мъжете и жените се различават по импулсивността и мотивите за раздаването си на другите. Дарителските кампании и данъчните експерти биха били доста небрежни в дейността си, ако не вземат тези разлики под внимание.

Докато няма нищо лошо в окуражаването на мъжете да бъдат по-чувствителни, а жените по-смели в даренията си, амбициозните програми за де-социализацията на децата и превръщането им в противоположния пол са на погрешен път, и с недоказан ефект. Истината е – не, за да увеличат заглавията в Лондон и Сан Франциско, – че двата пола имат различна склонност и собствен стил, що се отнася до добродетелта.

Определянето на това, кой е по щедрият пол е като решението кой е по-привлекателен физически: няма обективен отговор. А Хенри Хигинс и Чарлс Дарвин си вземат бележка: що се отнася до щедростта, половете се различават, но са изначално равни.

Преведе Таня Илиева

* Кристина Хоф Сомърс е местен стипендиант в Американския частен институт. Тя е автор и на: „Кой открадна феминизма?”, „Войната срещу момчетата”, и съ-автор на „Една нация под терапия”..

 

home    top


© 2002 Още Инфо