|
Това потвърждават и находките от този археологически сезон, като списъкът тепърва ще се попълва. Несъмнено най-голямата сензация на археологическия сезон е каменната плочка с древна мраморна плочка отпреди 7000 години, която стигна до ръцете на проф. Николай Овчаров две десетилетия, след като е била намерена. През изминалите 20 години тя е била съхранявана от своя откривател - частно лице, пожелало анонимност. Накрая човекът решил да я даде на нашия известен археолог. Плочката е с размери 7 на 8 см, в най-дебелата си част е 1,5 см. На нея се виждат пет отделни сектора с по два елемента - кръг, ромбове и триъгълници. На плочката е изобразена и човешка фигура с изправена ръка. |
 |
|
Новата находка представя най-зрелият образец на първата човешка писменост |
Образецът е съвременник на сходни находки от Градешница и Караново, което потвърждава широкото разпространение на протописмеността по нашите земи още 5000 години преди Христа, когато до построяването на първата египетска пирамида е трябвало да изминат още хилядолетие и половина, а до Троянската война - почти четири хилядолетия.
 |
Археологическа експедиция на Националния Исторически музей, ръководена от Мартин Христов, откри изключително ценен златен кинжал и 545 златни украшения в могилата край Дъбене, Карловско, съобщи БНР. Находката е на най-малко пет хилядолетия. Още преди две години в землището на същото село бе открито златно находище. Само през миналата година бяха извадени 15 500 златни елементи, от които реставраторите са успели вече да сглобят няколко огърлици. Най-голям интерес предизвиква кинжалът. Той е отлично запазен, включително и двата му отвора за ръкохватка от кост и дърво. Откритията край Дъбене са доказателство за високо организирания живот в праисторическото общество в Карловското поле преди 5 000 години. От 9 август новите находки ще бъдат изложени в първа зала на Националния Исторически |
|
Образци от Варненското златно находище |
музей, тъй като не се нуждаят от консервация.
От БНР ни информираха също, че археолози са открили край село Хотница, Великотърновско, култова женска фигурка отпреди шест хилядолетия с много ясно изобразено бельо. Според ръководителя на разкопките доц. Стефан Чохаджиев от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" находката е свързана с култа на хората от праисторическата епоха към жената-майка и продължителка на рода, но е изненадваща прецизната изработка с ясно очертани линии на бельото.