|
Вече над 16 години страната ни се гърчи в
задушаващата прегръдка на българ-ския патент
организирана престъпност. И вместо държавността и
законността да показват признаци на съвземане, обратното
- сякаш все повече губят сили. Как да спасим България?
Има начин. Въпросът обаче е приложим ли е
той у нас.
Приложим е, разбира се. Но
въпросът не се решава с това, дали по принцип има начин
да се отсече главата на нашенската мафия. Защото у нас
просто няма кой да го направи. Няма кой да вдигне меча
на държавната власт. Няма я рицарската ръка, която да
изтегли от канарата българския Ескалибур. На своя си
бюрократичен жаргон гласовити сухари говорят за "липса
на политическа воля". Това било то - политическа воля! А
какъв точно е резултатът, като няма политическа воля
страната ни да бъде нормална? Резултатът е умишлено
осакатено устройство на държавата. А то нали се
предполага да е изградено върху демократичния принцип за
разделението на властите.
Знаете какво значи
умишлено, нали?
Умисълът като правна
категория в случая е от първостепенна важност, защото
единствено чрез него може да се разбере за какво
всъщност неимоверно тежко престъпление срещу
националната сигурност става дума.
о да поговорим за нещата
такива, каквито са. Казвам, че българската организирана
престъпност е наш специален патент. Разговорно я
наричаме мафия, но много големи са разликите с
истинската - с Сosa Nostra, родила се в Сицилия
през 1806 - 1816, когато се правят опити да се раздробят
огромните имения на феодалната аристокрация и по-късно -
в края на ХIХ век, когато Америка е залята от
италиан-ски емигранти, които се събират в компактни маси
в Ню Йорк и Чикаго, а мафиотските фамилии се замогват с
контрабанда на алкохол през "сухия режим". Тази мафия,
истинската (нека я погледнем не в Сицилия, а в САЩ),
всъщност представлява отделни фамилии, всяка със свой
Don. Те понякога воюват помежду си, но и правят
опити за обединяване (най-мощният от Доновете оглавява
всички - capo di tutti capi). След Втората
световна война тече видим процес на постепенно вплитане
в "светлата икономика". Отдавна са минали времената от
преди Кастро, когато мафията нахлува с инвестиции в
хотели и казина в Куба и Лас Вегас и когато прави
милиарди от проституция, хазарт, контрабанда с оръжие и
трафик на хора от Африка, Югоизточна Азия и Южна
Америка. Днес мафията в САЩ пак я има, ала сърмите є са
свити яко от федералните органи. И все пак недостатъчно.
Контрабандата с наркотици гарантира прекалено големи
печалби, за да бъде унищожена напълно една подобна
престъпна структура - тоест тя си е там и действа, но
властта е безмилостна, а за съдебната система да не
говорим. Влезе ли веднъж едно лице в зъбчатите є колела,
няма отърване, докато законът не се изпълни до
последната буква и запетайка. Убил четирима души при
обир през 1982, ще го екзекутират тия дни - толкова
време е трябвало, за да се изчерпят всички пътеки и
вратички за обжалване.
Но това е правовият ред
процедури, които неумолимо
се въртят, докато държавата си изпълни ролята докрай.
Какво обаче представлява
нашенската посткомунистическа мафия? Впрочем не само
нашенската. Изобщо организираната престъпност в бившите
комунистически държави никак не е изградена на фамилен
принцип, няма и помен от сицилианската патриархалност в
йерархиите. Бандитите са по-страшни от "войниците" на
Cosa Nostra, първо защото са много прости и
десетилетията комунизъм са лишили поколенията им от
всякакъв патриотизъм и цивилизован национализъм и,
второ, защото са до крайност алчни за благата на
капитализма, на които като деца са се зверили в миналото
само в кината. Но дотук говоря за "мутрите", за "дебеловратите
момчета". те са общо явление в страните от бившия
съветски "лагер". Те, разбира се, са обида за всеки що
годе изграден интелект, принуден от скрупули да търпи
заплащане с пъти по-малко от това на еквивалента му в
цивилизования свят. Но не те са най-опасните. Най-опасни
се оказаха отгледаните в Комсомола и после прибрани в
политическата милиция левенти от най-бетонните партийни
семейства на партизани и ятаци, но достатъчно умни и
амбициозни, за да се доберат още преди срива на
системата до длъжности, даващи им привилегиите на така
наречената номенклатура. Но това бяха спринтьори, които
вече са се надигнали при заповедта get set и
чакаха само пистолетния изстрел. Да имате впечатления,
че тези млади хора са се тревожили от някакви задръжки?
Морални или професионални? Или чисто човешки? Глупости!
А може би пък са им промити мозъците? Нищо подобно.
Техните мозъци са на
хищници
Израстват и се кълнат в
интернационализма, мотото, в главите им изцяло опразнено
от съдържание - "Пролетарии от всички страни,
съединявайте се". "Борят се" на "фронта" на идеологията
с "диверсията" и "империалистите", на които обаче адски
искат да приличат, подчиняват се на шефовете си, на
които към края на 80-те години вече гледат с презрение и
само чакат своя час. Просто са наясно какво идва.
Ето, с този материал се
образуваха първите пластове на - аз бих я нарекъл -
образованата организирана престъпност. Този материал
извърши преразпределението на националното богатство от
времето на комунизма, той бързо направи първия си милион
- трябваше му само една решаваща мускулна инжекция от
конвертируема валута. Която той, разбира се, си получи.
Кой му я сложи? Сложи му я Андрей Карлович, да го прости
Господ. Той беше подготвял процеса още от началото на
80-те години, когато стана ясно, че в надпреварата във
въоръжаването изостаналата съветска наука е неспасяемо
надмината от капиталистическите високи технологии и че
краят на комунизма е неизбежен. Г-н Луканов беше умен
човек - туй всеки го знае. Много умен. Много начетен и
ерудиран, много знаещ. Чувал съм, че в Германия май и
досега си живее немец на име Шалк Голотковски (дано съм
запомнил името), който е бил нещо като "гара
разпределителна" за комунистическите капитали (от СССР и
от всички в международното комунистическо движение),
които са изтичали на Запад. Представяте ли си този човек
колко знае! Но си живее и мълчи. Не пише мемоари. А г-н
Луканов може би го убиха, защото са се опасявали, че ще
проговори.
Така се създаде нашата
"мафия"
става дума за тази, дето
живее вече в палати с високи зидове и тв камери, дето
притежава футболни клубове и луксозни комплекси по
морето, дето вече си купува собствени самолети и
хеликоптери, дето притежава контрабандни канали за
стотици милиони. Навремето стартовият пистолет гръмна,
когато емисари на г-н Луканов тръгнаха из частните
търговски банки на капиталистическия Запад, за да искат
(и да получат с готовност) заеми за българските смесени
дружества в чужбина, чиито управители до един идваха от
Държавна сигурност. И за избрани момчета и момичета
вътре в страната естествено. Това е тя, днешната
новосъздадена класа от бивши привилегировани партийни
функционери.
В тази класа обаче също
вървят процеси. На ринга излизат още по-млади и още
по-безскрупулни хищници. В покорената вече държава,
където няма съдебна система и държавният обвинител е
подчинен само на себе си като "независима" институция,
за новите играчи е далеч по-износно и лесно да си наемат
убиец, който и физически да отстрани от пътя конкурента.
Но това са известни неща, които у нас и децата вече
знаят.
Нямам вече място, затова
директно на въпроса, можем ли и как да спасим България.
Първо, докладът на Европейската комисия не затваря пред
нас вратата за членство в ЕС на 1 януари 2007. Значи
имаме шанс да влезем, а това ще озапти въпросната нова
класа. Озаптявайки я обаче, тя ще влезе в легалния
бизнес и това ще са новите богати хора. Това те вече са
си го гарантирали. Второ, никакви "извънредни" мерки не
са нужни, за да "се бори" престъпността. Идеята пък
армията да се намесва е връх на невежеството. Трето,
убийството на г-н Кюлев е абсолютно в духа на процесите
вътре в новобогаташката класа, за които споменах. От
всички поръчкови убийства досега единствено
ликвидирането на г-н Луканов може да се сложи в отделна
категория. А то пък да бъде извършено от някакъв си
строителен предприемач и неговия племеник!
"О, времена, о, нрави!"
би възкликнал Цицерон, ако
можеше да види. И накрая най-важното: никога няма да
спасим България, ако няколко политически тикви
(извинявам се за израза) не се споразумеят незабавно да
започне процедура за велико Народно събрание. За да се
спазят комунистическите идиотизми в действащата
Конституция, без ВНС не можем да минем. Трябва да стане,
колкото и тежък процес да е това. И обезателно ВНС, след
като си свърши работата, да се самозакрие като
институция. Главната му работа да е съдебната система. |
