Online от 1 юли 2002

14 август 2006  

Ражда се новият жълт балансьор:

Царските имоти - предизборен барометър

Григор Лилов, Кеш

След прочит и анализ на 3400 страници документи и материали, събрани в 16 тома, след 4 месеца усилен труд, след ред скандали комисията за царските имоти приключи работата си. И при нея бе спазено политическото правило: има ли проблем, създай комисия, за да се договориш задкулисно с играчите и после да тушираш парещата ситуация.

Според всички медии парламентарният орган е бил използван като оръжие в предизборните и коалиционните борби и съглашения. Неочакваният обрат в решението му, продиктувано от спешно среднощно заседание на правителствените партньори на 2 август при министър-председателя, го доказва.

Оказа се, че

НДСВ заплашили да бойкотират работата на парламента заради царските имоти

и съответно да попречат на влизането ни в Европа. По тяхно настояване беше записано, че "институциите са използвали за основание за връщането на имотите решението на Конституционния съд (КС) и до момента актовете не са атакувани в съда". БСП обаче си запази правото за нова комисия, ако след 1 януари 2007 г. НДСВ напусне коалицията. От своя страна хората на Доган са изтъргували няколко проектозакона, представени от Емел Етем и предизвикали сериозни разногласия.

Имало и упрек към социалистите, че не са сложили в комисията "лоялни и контролируеми хора".

Още на следващата сутрин председателят на комисията - социалистът Пламен Ранчев, се отметна от думите си, че връщането на имотите е незаконно. После пък се отметна и от това, като пред събрание на червени съмишленици заяви, че царската собственост трябва отново да се прибере от държавата.

Накратко: свидетели сме на срамна търговия, в която не става дума нито за парламентаризъм, нито за порядъчност и справедливост, нито дори за законност.

Свидетели сме на

откровен алъш-вериш,

с който се характеризираше и предишното управление на страната, и сегашното.

Защото БСП разпали спора за имотите, тя го и гаси в момента. Нещо повече - с нейното мълчаливо съгласие Симеон успя да си "реституира" собствеността. Публична тайна е, че левите имаха свое парламентарно "представителство" при жълтите, че те стояха зад триумфа на царя на предпоследните избори, че те не пожелаха по никакъв начин - чрез депутатите си например, да оспорят решенията за възстановяване на собствеността.

Ударът срещу царя - първо със Савойската афера, избухнала в Италия, а сега и с имотите, вече го елиминира трайно от надпреварата за най-високия пост в държавата. Защото

Симеон се провали като премиер

и водач на политическа сила, но доскоро в очите на немалка част от електората беше напълно приемлива фигура за президент и реален конкурент на Георги Първанов. Сегашният скандал обаче отново постави на дневен ред възможността Бойко Борисов да хвърли ръкавицата на предизвикателството. При алтернативите на синия кандидат Беронов и засега неизвестния жълт (а може би и непосочен такъв, ако дискусията около имотите заглъхне, както се очаква) той получава повече от реални шансове да елиминира сегашния ни държавен ръководител.

Всъщност би могло да се случи и чудо - под натиска на червените и за да опази собствеността си, Симеон да се кандидатира в предизборната борба. Такова решение на спора би могло да елиминира кандидатурата на напористия генерал - засега основен съперник на Първанов, като разкъса електората му на две.

Обаче наред с политическата равносметка на случилото и случващото се има и друга равносметка - за упадъка на държавността у нас. Без свян и срам, без никакви притеснения политическата класа у нас вече демонстрира как се манипулират избори, как се предрешава резултатът от вота на народа, как се "избира" онзи, който целокупно да обслужи интересите й!

И както независимото депутатско войнство падна на колене пред своите водачи, така ще падне в нозете им и прокуратурата - единствената засега, макар и скромна, надежда за някаква оправия у нас.

Главният прокурор Борис Велчев даде срок до края на месеца за проверката по царските имоти. Може да се прогнозира, че той ще отиде до средата на септември. Т. е. дни след онзи ден, когато регистрацията за президентските избори приключи.

Вероятно ще има дело за царските имоти - заяви зам. главният прокурор Камен Ситнилски. Проверката на Пловдивската прокуратура приключи с положителен за царя доклад, но и парламентарната комисия не откри нарушения за вилата в с. Баня. Завеждането и изходът от евентуални дела в Софийската градска и Софийската окръжна прокуратура за длъжностни и документни престъпления (на държавни чиновници, а не на самия Симеон) сигурно ще имат резултат, копиращ пряко развитието на политическия процес.

Че

ябълката на спора за имотите е много гнила,

показват и раздухваните митове около тях.

Първият е, че Конституционният съд е върнал имотите на царя.

Всъщност той отменя един закон, който не съответства на духа на новата ни конституция, обаче е в синхрон със старата - социалистическата. Затова Темида нито отменя извършената тогава национализация, нито пък връща имотите на височайшата фамилия. Точно по тези причини се наложи навремето да се приеме специален закон за реституцията, въпреки че законите за одържавяване бяха отменени.

Вторият мит е за богатството на царя. Специалистите го изчисляват на повече от 300 млн. евро! Но пазарната оценка, която е меродавната в случая, е много по-различна. В България няма купувачи, които да заплатят такава цена - например за терените на рилските гори на короната. Онези в чужбина, дори и да са били мераклии, никога повече няма да проявят желание - Савойската афера в Италия им демонстрира, че правният статус на тези имоти е спорен. Ясно е, че никой не хвърля парите си за нещо, което може да загуби, макар и като добросъвестен купувач. Резюмето може да е само едно - доскоро царят беше изключително богат човек, дори и по международните стандарти, а сега е просто богат. Спорът около имотите може да промени тази квалификация на "състоятелен".

Третият мит е двоен - за законния и незаконния характер на придобиването на собствеността. И двете страни имат право. Например в бюджетите на Царство България, както и в разбивките им по министерства не са били предвиждани средства за издръжка на дворците освен онези в центъра на столицата и в Евксиноград. Впрочем те и сега са си държавни и за тях височайшето семейство няма претенции.

От друга страна обаче, има цивилна листа на царя, гласувана от парламента. В нея са влизали и средствата за останалите дворци и резиденции, без обаче да са разбивани на "парче". Има и документи за собственост, част от които са нередовни, или направо казано - практически фалшиви, какъвто е представеният нотариален акт за двореца "Врана".

Има и различен критерий за различните граждани - онзи със синята кръв и останалите. Според закона за реституцията обикновеният българин трябваше да си плати подобренията, направени от държавата, и тогава да си вземе своето. "Врана" е била бомбардирана от съюзниците по време на войната, държавата е възстановила двореца, но Симеон го получи, без да компенсира хазната за направените от нея разходи.

Ала

най-големият мит е онзи за справедливостта.

В този имотен спор въобще не става дума за имоти, реституция, закони, правила. В него иде реч за голямата политика - онази, която ще определя бъдещето на страната през следващите пет години, а и след това.

Защото нередовността на процедурата, която приближените до царя юристи с всички сили се опитват да аргументират като непорочно чиста, си остава. И днес, и след десетилетия тя винаги може да бъде аргумент в ръцете на заинтересованите от поредното раздаване на политическите карти. Причината е проста - НДСВ изгря като звезда, угасна като метеор, но има достатъчно остатъчна жар в движението партия. Ясно е, че този играч на властовата сцена, макар и с позагубени позиции, винаги може да е партньор на поредния силен на деня.

И затова е толкова ценен - и като обект за ухажване, и като обект за натиск. Дори в един любовен акт невинаги и двамата партньори са удовлетворени - заяви по повод на спора за имотите Четин Казак от ДПС. За съжителството - днес между червени и жълти, утре - между тях и Господ знае кои, твърдението е далеч по-вярно.

Свидетели сме на операцията "Укротяване на опърничавата" по Шекспир. След края й НДСВ и царят ще са вторият "балансьор" освен ДПС. Винаги даващ по едно рамо на столетната партия. И никога - дори пръстче на противниците й.

Ето защо е спорът за имотите.