Фекалните води от вилите и ведомствените почивни станции в санитарно-охранителната вододайна зона на най-големия български язовир замърсяват питейната вода от десетилетия. Откакто го има язовирът. А и още преди това - откакто е започнало "социалистическото му строителство".

Допреди "промените" от 1989 иззад боровите насаждения можеха да се видят отделни сгради, до които обаче стигаха пътища, препречени с бариери и охранявани с караулки. Такъв беше повикът сред висшите среди на комунистическата върхушка - "по-близо до народа". И за да не научава народът колко е далеч съответният мераклия за вила във вододайна зона, онези се криеха из резиденции, присвоени имоти и почивни бази с крайно ограничен достъп, най-често - насред красиви кътчета от родината.

Вододайните зони са им е на сърце оттогава. Особено край яз. "Искър" - райско кътче недалеч от столицата, възпято от звани и незвани лирици в онези смутни времена. Там, отвъд прикритието на боровата и зад бариерит, се крие и до ден днешен цял един приказен крайбрежен град.

с Всичките си фекални и прочие производи.

Онези, които пътуват с автобус от София за Самоков или обратно, можеха (а и досега това могат!) само за секунди да мернат кътчета от този град - през иглолистната зеленина между шосето и водната шир. Отсам, откъм шосето, страховито се четяха (и се четат!) безкомпромисни табели: "Вододайна зона!", "Обектът се охранява строго!" и прочие. Охраната можеше да бъде забелязана да пуши цигари, облегната на бариерата между народа и соцвърхушката. И така - почти половин век. С какво именно са се занимавали охраняваните и как именно са произвеждали фекалните си води - за нас остава загадка и днес, през 2006.

Вчера ви информирахме как възнамеряват да замърсяват питейната вода на столичани с бъдещи строежи, за които вече са получили разрешение. Към този меко казано смущаващ факт днес трябва да добавим още:

• Дирекцията за национален строителен контрол е установила, че в непосредствена близост до язовира ВЕЧЕ се изграждат над 200 НОВИ обекта -със или без разрешение.

• Много от тях са били документално "спрени от строеж". По-наблюдателният минувач обаче би забелязал индикация за оживена строително-монтажна дейност край брега.

• Никой не може да каже кои от тези обекти се изграждат легално и кои не - най-малкото поради скандалния факт, че картите с раниците на санитарно-охранителната вододайна зона и кадастърът с имотите около яз. "Искър" са "изчезнали". Трябвало да ги пазят в Министерството на земеделието и горите - точно на онова място, където работят чиновниците, в чиито пълномощия е преобразуването на земеделските имоти в неземеделски. Такъв е именно първият ход с пешката в този шахматен мач, в който победителят е известен предварително.

Какъв мач, каква пешка, как така - известен?

Ами ето как: нека публикуват списъка с имената на нарушителите, с трите им имена, ако трябва - и с четирите като в местата за лишаване от свобода. Та да научим кои си вдигат незаконни градежи във вододайни зони, както някога - така и сега. И ще разберете как се печели мача, кой пие, кой плаща и кой гледа тъпо отстрани.

И да не пропускаме да обърнем специално внимание в списъка върху вторите, третите и четвъртите имена на тези с първите, които уж се били пръкнали из мрачните глъбини на демокрацията през последните 15 години.

Най-наглото е,  че припевът за "мрачните глъбини" се ражда от вдъхновение, което избрани творци черпят почерпени с кехлибарени течности във вододайните зони.

Ех, жална майко Българийо!