|
"Нищо не привлича вниманието на студентите ми така,
както вероятността да се убия", обяснява проф. Дейвид Уили от
Питсбъргския университет в Джонстаун
своите успехи. Тази година той спечели
годишната
награда на президента
на САЩ за постижения в преподаването. Предмет на преподавателските
му усилия били законите на термодинамиката. Дидактическите си
пособия той намерил в дебрите на странджанските гори - във феномена
на нестинарските умения. Преди да ги приложи в преподавателската си
дейност, той ги изпробвал:
Преди около седем десетилетия Съветът
за физически изследвания към Лондонския университет обявява, че
магията на странджанския
феномен не се дължи на религиозната вяра или на свръхестествени
сили, а има своето обяснение в свойствата на един все още широко
разпространен материал - дървото.
Обикновено нестинарите ходели през
огъня по пътеки, направени от дървесина, които изгарят в тлеещата
жарава. Въглените обикновено достигат температури над 500 градуса по
Целзий, като проф. Уили твърди, че е ходел и по нагорещени до почти
1000 градуса.
Според физиците обаче до краката на
нестинарите достига нищожна част от тази температура, тъй като
горящото дърво никога не се нагрява толкова много и остава все така
лош топлопроводник. Ето
защо, едва ли ще намерите професионалист, който да е готов да мине
през жарава, постлана върху обикновен метал. Слой от пепел върху
тлеещите въглени допълнително действал като добър изолатор.
Другият,
по-известен трик, е
свързан с ходенето. То трябва да става със сухи нозе, бързо и с
високо повдигане на нестъпилия в жаравата крак, за да се поохлажда.
Дебелият слой мъртва кожа на стъпалата също е добро средство срещу
образуването на болезнени мехури от изгаряне, споделя
физикът-нестинар.
Все пак
не бързайте да скачате в
огъня, съветва той. Необходимо било първо да минете кратък курс на
обучение при опитен човек от бранша, който да ви помогне да усвоите
техниката на ходене и да преодолеете психическата бариера на първата
стъпка.
Все пак, проф. Уили преподава
термодинамика, а не нестинарство. А най-добрите експерти в ходенето
по жарава все още обитават Югоизточна България.
|
