22-08-2006

 

 

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

22 август 2006

Дискусията "Славянски гювеч

Кан Кубрат -

духовният обединител на българите

Антон Герджиков

Статията е отпечетана в "Про и Анти"

Дискусията "Славянски гювеч" >>

"Славянски гювеч"

 от Белчо Дончев

Белчо Дончев в "Още инфо"

Паралелни репортажи, паралелни светове

На 18 август 2001 по време на първия събор на българите в Украйна се откри и освети гранитен паметник, поставен на мястото, където е бил гробът на кан Кубрат, създателя на Старата Велика България. Присъстваха хиляди българи от Украйна и други страни. Откриването беше с тържественост, подходяща за държавен глава - взвод от армията на Украйна даде тържествен салют, а трима свещеници от Украинската православна църква отслужиха тържествена служба в памет на българския владетел, който е бил християнин. Организаторът на събора, големият българин Никола Габер (тогава депутат от парламента на Украйна), предостави на депутата от Народното събрание на Република България Лъчезар Тошев да пререже лентата и открие паметника. Посланикът на Република България в Украйна и председателят на Агенцията за българите в чужбина към Министерския съвет прочетоха

Кубрат, © Румен Статков

официални приветствия и произнесоха слова. Говориха и представители на български организации и отделни участници в събитието. Жителите на село Новие Санжари бяха изключително щастливи от поставянето на паметника до тяхното село. Веднага след откриването на паметника и близо до него беше поставен основният камък на бъдещия храм “Св. Св. Кирил и Методий”, в основите на който ще бъдат вградени камъни, донесени от старите столици на Дунавска България - Царевград Търново, Преслав, Плиска и Охрид.

През 2002 съборът се организира за втори път. Той беше замислен като събор на българите в Украйна, но се превърна във всебългарски с идеята да стане традиционен. Днес, 5 години след почитането на паметта на кан Кубрат спомена за 18 август 2001 помрачава фактът, че през следващите години никой не отиде до паметника му. Възниква въпросът ще допуснем ли тази идея да загине. През изминалите години редица наши видни държавници посетиха официално Украйна - в това число президентът Първанов (който е и историк) и министър-председателят г-н Сакскобургготски. Но те не посетиха Кубратовия гроб. Повод за отбелязване и почитане паметта на кан Кубрат и подновяване на всебългарския събор имаше и през миналата 2005.

Нашата историческа наука (Енциклопедия “История на българите” и “История на средновековна България” от проф. И. Божилов и проф. В. Гюзелев) приема, че кан Кубрат е починал “към” или “около” 665 г. на 60-годишна възраст. От това следва, че през 2005 г. ние можехме да отбележим по подходящ начин 1280 години от рождението му и 1340 години от кончината му. Можехме, а не трябва ли да признаем, че и трябваше да го направим. Че сме длъжни да не убиваме родолюбието си. Можем ли да бъдем българи, без да тачим предците и историята си. Сега, през 2006, проблемът по поставените въпроси става още по-болезнен и по-значим. По-болезнен, защото ние, българите, имаме завидна хилядолетна история.

Създали сме не една държава и във времето на хиляди години и в разстоянието на хиляди километри. И винаги те са били България - Стара Велика България, Волжска България, нашата България. Създали сме и цветущи градове като Велики Болгар, който е имал и подземна улична канализация. А нашата България е единствената държава в Европа, която носи името си и го съхранява повече от 1300 години. Това име е запазил нашият, българският народ с цената на милиони жертви, огромни страдания, тежък всекидневен труд и велико непоклатимо съзнание и родолюбие.

Всичко това сме длъжни да помним и уважаваме. Към водачите на нашия народ и неговата държава трябва да съхраним и изразяваме винаги синовна обич. А към кан Кубрат - основоположника на българската държавност, и като духовен обединител на българите. Проблемите около поставените въпроси са и по-значими сега, защото е абсолютно необходимо Република България да се включи към Европейския съюз не само като красива и благодатна територия, но и като отечество на народ, който е допринесъл немалко за създаването на историята на Европа и нейната култура. Ако ние, българите, не съхраняваме родолюбието си, не тачим предците си, не отстояваме постиженията или не виждаме грешките им, съставляващи историята ни и не се учим от нея, не само ще загубим уважението на другите народи, но и ще се обречем на забрава, от която ще има кой да се възползва. За да не го допуснем, трябва и е наложително своевременно да оценяваме действията и бездействията и да търсим отговорност от всеки от нас с въпроса, задаван от римляните: КОГО ПОЛЗВА?

Заветът на Кубрат ще ни обединява и в бъдеще

Реч на Лъчезар ТОШЕВ - Председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в 39-ото Народно събрание, при откриването на паметника на хан Кубрат на неговия гроб при село Малая Пересчепина-Полтавска област, Украйна

18 август 2001

   “Здравейте, българи! Скъпи украински приятели!

Откриването на паметника на владетеля Кубрат е началото на първия събор на българите в Украйна. Но този събор прерасна във всебългарски събор, защото освен украински българи тук има българи от България - потомци на хан Аспарух, които дойдоха специално, и аз ги поздравявам; има българи от Румъния - от Банат, от Тараклийския регион в Молдова, българи от Русия, българи от Македония - потомци на онези, които някога последваха вождовете Кубер и Мавър, има дори представители на тези, които пазят паметта за хан Котраг при Волга. Така че тук ние поставяме началото на един всебългарски събор, обединяващ всички българи по света - независимо къде живеят. Надявам се, че този събор ще продължи да ни обединява така, както ни обединява духът на владетеля Кубрат от старата Велика България, който ни призова тук. Той обедини българите тогава - преди повече от 1300 години.

Според историците преди 1336 години тук, на това място е бил погребан нашият владетел, тук са открити неговите кости, неговият златен меч, пръстени - печати с името му, неговото съкровище… и сега ние, неговият народ, идваме отново - от всички краища на света, за да се поклоним пред праха му, който почива в тази могила, и да си припомним неговия завет - вплетен и в българския герб, стоящ като девиз над входа на Народното събрание: “Съединението прави силата”. Това е заветът на Кубрата и той ще помогне на българите отново да станат една общност. Този велик завет трябва да ни обедини в новия свят. Българите са древен народ, а българската държава и унгарската държава са единствените две държави, които оттогава досега останаха на картата на Европа. Ето защо ние сме горди, че сме българи и че сме тук, на това място, където лежат костите на нашите праотци, където лежи прахът на обединителя на българите, създателя на Велика България - Кубрат.

С моите колеги от Парламента дойдохме тук, за да кажем на вас, украинските българи, че България не ви е забравила, както и вие не забравихте, че сте българи през тези повече от 200 години, от времето когато вашите предци избягаха от османския поробител и дойдоха да живеят на територията на Украйна. Благодаря на всички вас, които сте тук. Вярвам, че заветът на Кубрат ще ни обединява и в бъдеще и че заедно ще постигнем нашия национален идеал: всички българи - в една духовна общност.

Да живее българският народ! Да живее украинският народ!”

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо