25-08-2006

Огънят в Ливан бе прекратен. Това стана, след като Съветът за сигурност на ООН го поиска с единодушно гласувана резолюция. Основното в нея е, че в Южен Ливан, в зоната между ливанско-израелската граница и река Литани ще се настанят наред с части от ливанската армия и международни мироопазващи сили, в които вероятно ще участва и български контингент. Какво е значението (какви са и последиците) от това развитие на локалната и регионалната обстановка?

Прекратяването на военните действия винаги е бивало важно събитие, за какъвто ще и военен конфликт да става дума. Чувал съм, че специалисти правят разлика между "спиране на огъня" и "примирие". Може и така да е, но при всички случаи в историята това е един етап от дадена война, който обикновено предшества сключването на мир.

Така ли ще е и сега в Ливан?

Не. И ако отново се занимавам с онова, което става отвъд северната граница на еврейската държава покрай източните брегове на стратегическото Средиземно море, то е, за да се опитам да изясня една за съжаление широко неосъзнавана истина - и то, както по всичко личи, не само тук у нас, в България. Тази истина е, че залогът, заради който Израел се нахвърли с такова ожесточение върху слабия си северен съсед, е неизмеримо по-голям и по-страшен, отколкото да се сложи край на катюшения обстрел срещу еврейските селища около ливанската граница. Прекратяването на огъня, или примирието, ако щете, наложено от Съвета за сигурност, е само епизод, то е част от перипетиите, през които минава голямата, Третата световна война, готвеща се да навлезе след 11 септември в шестата си година. А ако някой (убедил съм се, че такива има у нас колкото щете) пак се надсмее на отдавнашното ми твърдение, че живеем в Трета световна война, моля, нека просто замълчи и да помисли що за конфликт би могъл да роди подготовката да бъдат взривени в полет над Атлантическия океан (при това едновременно) над 10 - десет (май около 20, според някои източници), пълни с пътници транспортни самолета, излетели не от Тел Авив или Ерусалим, а от Лондон. Тъй че примирието в Ливан няма как да бъде последвано от мир.

Преди всичко с кого воюваше тия седмици Израел? С държавата Ливан? Не, разбира се, защото "Хизбула" е организация, а не държава, макар и да се държи така, сякаш тя е държавата със столица Бейрут.

Тази аномалия не е нещо ново

През 70-те години, та чак до 1982 и друга организация - тази на Ясер Арафат, назоваваща се "Организация за освобождение на Палестина", също бе направила своя държава в държавата Ливан. Между тогава и сега обаче има огромна разлика. Тогава радикалната палестинска организация се бореше да получи територия, за да си направи собствена държава със столица Ерусалим, включваща Западния бряг на р. Йордан и Ивицата Газа. В наше време "Хизбула" иска нещо съвсем друго. И го иска, защото ислямистите от Иран го искат. Между моллите от Техеран и "Хизбула" няма никаква разлика - само дето моллите са шефът, а "Хизбула" е пушечното месо. Защо да са пушечно месо? Защото "Хизбула" са от най-различни народности - не са нито само ливанци, нито само палестинци, нито само сирийци или каквито щете други. Те са дошли в Ливан, насъскани от своите свещеници да пожертват живота си като "мъченици" на правата вяра в джихад срещу големия сатана САЩ и "неверниците", важна част от които са "ционистите". "Хизбула" и всичките други, станали известни в последните години, организации на ислямски екстремисти искат унищожението не само на еврейската държава. Те искат същото, което са искали и атентаторите от 11 септември 2001 в Ню Йорк и Вашингтон, което са искали и всички ислямистки атентатори по света от тогава до сега, което са искали и гадните емигранти от Пакистан с британско гражданство, с техния чудовищен заговор, разкрит и за щастие обезвреден тия дни във Великобритания.

След 2001 ислямистите понесоха много тежки удари

Загубиха базата си в талибанския Афганистан, загубиха "врага на нашия враг" Садам Хюсеин. Но най-силният удар дойде от това, че след 11 септември 2001 самодоволният в своето благополучие свят на "неверниците" осъзна какво има насреща си и впрягайки целия си гигантски потенциал, започна все по-плътно да затяга примката около своя враг, отнемайки му една след друга възможностите за терористични инициативи. Много трудно почна да им става на "мъчениците" да действат - двуцифрено число са осуетените ислямистки заговори само във Великобритания, както се разбра напоследък от Скотланд ярд. Единствено не загуби значението си като удобен терен за действие зоната около Израел - с "Хизбула" в Ливан, със Сирия на "Асад-син" и най-вече със сериозните ресурси на 68-милионен Иран.

Затова военният удар на Израел бе толкова силен

Заради отвлечените трима войници? Разбира се, че не. Като инструмент за защита срещу средновековното мракобесие Израел смаза инфраструктурата на "Хизбула" така, че доста дълго да трае възстановяването. Странична цел на военната кампания (и постигната) са били Ливан да излезе от сметките на ислямисткия екстремизъм като трамплин за нападения изобщо в зоната на петрола и да се демонстрира, че вече пряк изпълнител на джихада е шиитският съюз между Техеран и Дамаск, а не омаломощената физически и финансово "Ал Кайда". На Ливан ще трябва да му се търси удобен заместител - но кой? И къде? Може би неумиротвореният все още Ирак. Но и там армията и полицията на легитимното правителство постепенно овладяват положението, така че изгледите не са обнадеждаващи. А дали пък няма да е Йордания? Не е изключено, само дето държавата на бедуините хашемити никак не е Ливан. Ще видим.

Но какъв е нашият, българският интерес

от това, което става около Израел и Ливан? Освен като военен плюс на естествените ни съюзници във войната с ислямския екстремизъм по какъв друг косвен начин събитията там могат да се отразят на нашия живот тук?
Според мен България трябва да се подготви за известна промяна в приоритетите на американската политика. Ако тази промяна се утвърди, Европейският съюз ще има да бере доста ядове. И то главно заради нестабилността на Балканите. В отделни краища на бивша Югославия има огнища на напрежение, които лесно могат да пламнат. Босна и Косово, сърби и албанци, кой къде и как. НАТО е налице, но САЩ май леко се дезангажират от нашия регион и вниманието им все повече се съсредоточава върху мястото, където нещата още не са решени - именно около Израел. В рамките на НАТО американците, изглежда, ще разчитат все повече на европейските си съюзници да уредят както статута на сърбите в Босна, тъй и т. нар. условна независимост на Косово. А Южна Сърбия? Ще бъде ли ЕС на достатъчна висота, за да бъде добър арбитър?

А Македония? Ето къде в картината се появява и България. Мисля, че от развитието на нещата в Босна и Косово ще зависи и степента на албанската заплаха за днешна Македония. И дано там новото правителство от млади хора да има очи да вижда. САЩ може да се дезангажират донякъде от европейските си ангажименти, но що се отнася до България като преден европейски пост по посока изток и югоизток в световната им дългосрочна стратегия, дезангажиране няма да има никакво. Освен, разбира се, ако самата София не го поиска. Ясно е дори обратното - колкото повече наближава истинската развръзка на войната с ислямския екстремизъм (а тя ще дойде в района около Израел), толкова повече ще расте и значението на България за политиката на Вашингтон. А това няма да е без значение, ако за Македония настъпят трудни дни.

Фактът, че из нашите медии не липсват гениални умозаключения "за НАТО" , "за базите" и други подобни, не е, то се знае, случаен. Нямаше да сме българи, ако липсваха. Но и точно затова дано вече достатъчно българи си задават въпроса, какво управление ще ни е нужно и къде трябва да ни е мястото в геополитическата карта на XXI век.