Online от 1 юли 2002

	Всекидневие в Израел

Коя страна, когато е подложена на непровокирана агресия по нейна призната международна граница, е длъжна, според света, да отговори за определен период от време на тази агресия и след този период да спре, независимо дали сигурността й е възстановена или не?

Коя страна издържа на 1 500 безразборно изстреляни ракети към нейните градове – всяка една, от които има за цел да убива, осакатява и тероризира граждани – и след това бива охулена от света, когато се опитва да разруши вражеската структура и укрепления с прецизно насочени оръжия, които неизбежно водят и до цивилни жертви и страдания?

Да се слушат присъдите на света към войната между Израел и Хизбула е все едно да влезеш в някакъв оруелски морален универс. С няколко значителни изключения (САЩ, Великобритания, Австралия, Канада и още няколко страни), светът – правителства, медии, бюрократи от ООН – загуби напълно своя морал.

Светът, който избягва всякакво мислене и магически превръща жертвата в агресор е “непропорционален” толкова, колкото и универсално порицания “непропорционален израелски отговор.”

Когато Съединените щати бяха атакувани при Пърл Харбър те не отговориха с паралелна “пропорционална” атака срещу японската морска база. Те започнаха четиригодишна военна кампания, която уби милиони японци, изпепели Токио, Хирошима и Нагасаки и превърна японските острови в отломъци и руини.

Непропорционално? Не. Когато някой обмислено е атакуван от агресор, той има пълното право – легално и морално – да води битка докато агресорът е разоръжен и така негоден да застраши сигурността му отново. Това стана с Япония.

Британия никога не е била завладявана от Германия през Втората световна война. Отговори ли тя на Blitz – а и на ракетите V -2, V -3 с “пропорционално” бомбардиране на Германия? Разбира се – не. Чърчил започна най-голямата въздушна кампания и сухопътна инвазия в историята, която изравни и разруши напълно Германия, убивайки по този начин безброй невинни немски жени и деца.

Перверзията на днешния международен протест се състои във факта, че действително има непропорционалност в тази война, има една радикална морална асиметрия между Хизбула и Израел: Хизбула съзнателно се опитва да причини смъртта на невинни от двете страни на границата, докато Израел съзнателно се опитва да намали цивилните жертви също от двете страни на границата.

Във вероятно най-крещящата терористична кампания по въздух след нападението на Лондон през Втората световна война, Хизбула изстрелва ракети в израелските градове и села. Тези ракети са снабдени със сачми, чиято цел е да проникнат в автомобилите и да насекат човешката плът. Тяхната цел е да убиват и осакатяват. И те го правят.

Но това е кампания с две цели. Невинните израелци трябва да умрат, за да бъде Израел тероризиран. Но невинните ливанци също трябва да умрат, за да бъде Израел демонизиран и затова Хизбула крие своите бойци, ракети, установки, цялата си инфраструктура в райони, където има цивилно население. Създаването на човешки щит е военно престъпление. И това също е специалитет на Хизбула.

Тази седмица камерите на CNN показаха разрушаването на Тир. Какво направи Израел, за да защити Тир и неговите граждани? Нищо.

Ако Израел искаше да разруши ливанската гражданска инфраструктура, той трябваше да остави в мрак Бейрут през първия час на войната, унищожавайки електрическата му мрежа и връщайки Ливан 20 години назад. Израел не направи това. Вместо това Израел атакува използваната от Хизбула инфраструктура – мостове, пътища, летища – и блокира ливанските пристанища, за да прекрати доставките на оръжия към терористичната организация. Десет хиляди ракети катюша са достатъчни. Израел не смяташе да позволи Хизбула да получи още 10 хиляди.

"Съвестта на света и Америка", смятаният за най-значим интелектуалец на нашето съвремие, морален критик на "империалистичната политика" на Запада Ноам Чомски посети през месец май 2006 година щаба на Хизбула и се срещна с Генералният секретар на организацията Шейх Хасан Насралах. След срещата с ръководството на терористичната организация Чомски защити правото на Хизбула да се въоражава и защитава от агресия.

Израел няма интерес, нито желание да убива ливански граждани. В разгара на най-голямата битка в южен Ливан израелците няколко пъти хвърляха брошури с предупреждения, разпространиха съобщения по радиото и дори телефонираха на ливански жители в селата да се евакуират, за да не бъдат наранени.

Израел знае, че тези брошури и предупреждения ще дадат време на бойците на Хизбула да избягат и да се прегрупират. Ранното предупреждение за мястото на следващата атака позволи на Хизбула да постави засади. Резултатът? Неочаквано високи жертви в израелската армия. Морално съзнание платено с кръв. Израелски войници умират, за да не умрат ливанци и накрая кого осъжда международната общност за незачитане живота на невинните граждани?