Винаги съм се отнасял скептично към резултатите от всякакви социологически проучвания. Причините за това са били от предимно икономическо естество – очевидната зависимост на социолога от поръчителя и фактът, че самото проучване се ползва не за вътрешни цели, а за да бъде обявено по медиите и да формира обществено мнение. Общо взето не съм се съмнявал в способността на българските агенции да направят професионална анкета и да стигнат до истински данни.

Преди няколко дни обаче започнах да се съмнявам и в това. Възможно е българската социология да е не само лесно манипулируема, но и доста некадърна. Просто се случи така, че станах обект на изследване на една от най-популярните агенции. Един късмет, от който видях много.

Самият аз съм изучавал основите на социологията. Правил съм курсови проекти на изследвания. Може да се каже, че разполагам с базови познания за това как работи тази наука. И на базата на тези познания, мога да твърдя, че проучването в което участвах, беше „пълна скръб”.

Нарушени бяха поне 3 основни правила на изследване.

На първо място, не аз трябваше да бъда анкетиран, а моят съсед. Но тъй като него но нямаше, ми позвъниха на мен. Това е абсолютно недопустимо от научна гледна точка, защото аз не съм предвиден в извадката. В България тя обикновено се подготвя по квотен принцип – хората са разпределени по възраст, пол, семейно положение, трудов статус и пр. Това се прави предимно с цел икономия – квотната извадка може да е по-малка, т.е. да се анкетират по-малко хора, и резултатът да е представителен. Класическата случайна извадка изисква повече анкети – така че реално на случаен принцип съотношението между различните социални групи да се окаже близко до това в обществото. При квотната тези съотношения се задават директно в началото. Фактът, че ставаше дума за квотна извадка се потвърждава и от факта, че в анкетата не бяха събирани мои данни – възраст, доход, пол и пр. Т.е. тези данни са предварително зададени при избора на анкетирания.

Проблемът е, че между мен и моя съсед има огромна разлика. Ние просто няма как да сме в една група по квотен принцип. Т.е. решавайки да смени анкетирания, анкетьорът променя състава на изследваните. С това цялата наука по избора на квотата отива „на вятъра”.

Най-големият проблем от всичко обаче, е че това не е самостоятелно решение на анкетиращия. На него му било позволено да го прави, защото трябвало да се събере необходимата бройка анкети... Т.е. проблемът тръгва „от главата”.

След избора на грешен респондент, последва и абсолютно манипулиран процес на попълване на анкетата. Тя не бе попълвана от мен в абсолютно спокойствие и без вмешателство, а бе попълвана от интервюиращия, който се опитваше и да ми подсказва отговори. Това е пълен абсурд. Анкетата трябва да събира сурова информация от разнообразни хора, а не да отразява мнението на анкетьора. На един въпрос се стигна до там, че дори бе попълнен различен отговор, въпреки че аз посочих друго. Наистина, не ставаше дума за много важен въпрос – трябваше с няколко думи да се изкаже мнение защо един известен политик се е отказал от политиката. Отговорът ми беше, че „защото няма „далавера” вече за него”. Естествено това беше „уличен” отговор и се опитах да впиша в анкетата по-културно изразяване. Особено държах да не се ползва думата „далавера”, защото тя е разговорна и съдържа твърде силен емоционален елемент. Културният отговор е, че няма „изгода”, на който и термин аз държах. Въпреки това бе вписана „далавера”. Проблемът е малък и не е в централен въпрос, но показва кой определя какво да се пише в анкетите.

И така стигаме до третото и най-голямо нарушение, с което цялата история приключи...

На въпроса възнамерявам ли да гласувам на предстоящите избори, аз отговорих с категорично „Не”. Анкетиращият остана потресен. Започна да ме пита сигурен ли съм и не симпатизирам ли поне малко на някого? Т.е. започна да се опитва да преформулира мнението ми по вече ключов въпрос. Аз бях непреклонен. Но колко ще са като мен? Мнозина ще променят позицията си, защото не се интересуват кой знае колко от тези въпроси. Целта обаче е изследването да набави сурова информация – безпристрастна, за моментното състояние на нагласите. Абсурд е анкетьорът да се превръща в едва ли не агитатор, който пропагандира повишаване на избирателната активност. Все пак при около 35-40% негласуващи е нормално да има и толкова подобни отговори при проучване. Те не трябва да плашат анкетьора, и са предвидени като възможен отговор в самата анкета.

Въпреки това, моят отговор „Не” и категоричния ми отказ да променям мнението си, доведоха просто до... край на анкетата. Следващи въпроси не бяха зададени, макар че бяхме още в началото на списъка. Анкетьорът почти ядосан си тръгна. Все едно аз съм му загубил времето, а не той моето. Някъде във въздуха увиснаха обясненията ми, че не трябва така да постъпва, че изкривява резултатите и че негласуващите няма как да отсъстват от анкетите, защото са твърде много. Но той човекът едва ли беше учил социология дори на основното ниво, на което аз съм я минал. Чух насреща само някакво смутолевене, че те „изучавали нагласите” и още няколко неразбираеми неща и си замина... Пълен абсурд е анкета да бъде прекъсвана заради избора на един от възможните отговори на даден въпрос. Ако търсеха мнението само на гласуващите, нямаше в този, а и в още 10-на въпроса след него, да има опция „Няма да гласувам”.

Тази случка ме накара колкото да се засмея, толкова и да се замисля. Ако по този начин се правят анкети, разбираемо е защо твърде често след това самите избори показват друго. Възможно е много вотове да не биха били изненадващи, ако преди това изследванията се правеха професионално.

Последното най-тежко разминаване бе на президентските избори, които Петър Стоянов трябваше да спечели още на първи тур и с огромна преднина. Вместо това той не спечели дори първия тур, а остана втори. Загуби и общото гласуване. Къде толкова голяма разлика между предсказани 60-70% на първи тур и получени 33%? И как е възможно соченият за аутсайдер Първанов, който щял да се „бори” с Богомил Бонев за второто място, да излезе начело? Всъщност Бонев остана твърдо трети с 20% - много далеч от реална борба с втория, който и да е той. Никое нормално проучване не може да даде толкова големи разминавания. Та то даде направо коренно противоположни резултати...

За да се разбере какво значи нормална социология може да се влезе на сайта на „Галъп”. Не да българския, а на международния. Там компанията с гордост е посочила, че в последните няколко десетилетия няма значими разминавания в прогнозите на избори. Разликите са в рамките на статистическата грешка от няколко процента.

Ако по вина на анкетиращия се изкривят резултати, това е сериозен проблем на агенцията, макар и да изглежда че тя не е виновна. Виновна е, защото трябва така да подбере и подготви кадрите си, че да се държат професионално. Не може да се наемат хора, които нищо не разбират и само гледат да свършат по-бързо и по възможност да дадат повече отговори, които биха се харесали на агенцията. Самата агенция би трябвало да мотивира анкетираните да участват, за да не се нарушава извадката. Възможно е те да бъдат събрани в зала и да им се предложи заплащане за изгубеното време. Социологическата анкета не е някакво елементарно попълване на хартия с кръстчета и кръгчета. Тя е елемент от научен процес, в който се спазват точни правила.

Случката с мен ме накара да се замисля и върху други въпроси. Например ходи ли някой изобщо да събира данни в ромските квартали. Ако съдя по отношението на моя анкетьор към работата му, той едва ли ще отиде във Филиповци. Сигурно ще го е страх да не бъде ограбен или пребит. Сигурно ще е трудно и да обясни на ромите какво прави. И още по-трудно ще им е те да попълнят нещо, защото не могат да пишат. Очевидно тази група не може да не се изследва, но за да стане това е необходим специален подход. Вероятно по-скъп подход.

Замислих се и какво може да изследва една подобна анкета например сред турското малцинство. При положение, че Ахмед Доган се плаши като „дявол” от тамян от интегралната бюлетина, защото му бил необразован електоратът, как може да се попълни далеч по-сложната анкета. И ще разберат ли тези хора изобщо въпросите?

Нелицеприятният, но най-възможен отговор на случаите с роми и турци, е че те де факто не се изследват. Вероятно анкетиращите сами попълват анкетите. Или пък едва малка част от запитаните в тези етноси реално отговарят – само по-грамотните, които са тотално малцинство. Т.е. там представителността е под всякаква критика.

Обективно погледнато, възможно е на тези избори да има големи изненади. Всъщност на мен винаги високият резултат на БСП ми е изглеждал странен. Просто няма предпоставки за него. Но въпреки това той се тръби от всякакви агенции. Това ме накара да се замисля възможно ли е наличието на някаква систематична грешка у всички агенции?

Макар и да звучи абстрактно, дали е възможно тези агенции да ползват едни и същи анкетьори? Да има група от хора, които са се специализирали в обикалянето по домовете и писането на анкети? Ако основната част от тях е обща и ако са налице вътрешни професионални интереси, е възможно да се стигне до изкривен резултат. Не трябва да забравяме, че на посочените президентски избори отново всички агенции прогнозираха тоталната победа на Стоянов. Не става дума за единична грешка.

Във всяка професионална група има вътрешни контакти. Те водят до поведение, които се разминава с интересите на работодателя като цяло. Така например между репортерите на вестниците има много силно сътрудничество, макар че самите им вестници са конкуренти. Ако някой репортер закъснее за събитие, след това колегите му от други издания му пускат собствените си касетофони да си запише какво е говорено. Така всички вестници реално получават една и съща информация. Няма конкуренция в това някой да получи нещо повече.

Възможно ли е да е налице група от анкетьори, които само с това да се занимават? Възможно ли е да си обменят информация за сходни изследвани групи, така че да си облекчат работата? Възможно ли е самите те да попълват вместо изследваните, защото много пъти са ги „питали” и вече „знаят” какво ще отговорят? Възможно ли е това да е търсената систематична грешка?

Разбира се подобна теория е само една хипотеза, която би обяснила грешките на социолозите. Възможно е да има друга причина. Но сигурното е, че и грешка, и причина има. И докато това не се промени, българските социологически резултати, съпоставени с реалните изборни цифри, трудно ще могат да служат за реклама на социолозите.