Online от 2 октомври 2002

 

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

2 септември 2006

Еволюционните борби - "за" и "против" Дарвин

Константин Чипев

 

Дарвинизъм или крреационизъм? Може би има такава дискусия в науката за историята на живота, за появата и развитието на видовете. Но дали тя е полюсно алтернативна? Имат ли право и основание дарвинистите да "забраняват" преподаването на креционизма в университетите и училищата, както в Средновековието са се борили с еретичните отклонения от догмите?

Чарлс Дарвин

И въобще, когато говорим за ВЯРА, даваме ли си винаги сметка, чез зад тази дума се крият два различни наративни омонима? С единият се назовава светското определяне на действието "Аз вярвам, че това е черно, онова е бяло". Такава вяра е безпредметна и безсмислена. Дали е черно или бяло - това подлежи на емпирична проверка, на логическа обосновка въз основа на данните от опита за явленията в околния свят, на послесващи проверки за верността на направените изводи... А "Аз вярвам в Бог" - това не е твърдение за факт от действителността, а за състояние на човешкото съзнание, морал и духовна нагласа. Такива неща не се доказват - те се преживяват.

Къде е спорът, всъщност?... Където и да е, темата е изключително интересна и благодатна. Надянаме се тя да получи продължение и с други публикации.

"Още инфо"

Борба с Дарвинизма

Миналата година по публичната (безрекламна) тв програма (ПиБиЕс) в САЩ имаше поредица предавания за еволюцията. Наред с излагане на научната част бе показано училище в един от средноамериканските щати известни със библейската си съпротива срещу Дарвиновото учение. Там наскоро бе отменена забраната върху преподаването на еволюционната теория. Сега гимназисти се изказваха и подписваха петиция за да се допусне преподаване на теории, алтернативни на Дарвинизма. (Алтернативна е гледната точка на тъй наречените креационисти, които смятат, че Библията дава буквално и верно обяснение на възникването на живота.) Петицията им е необходима,  тъй като по Конституцията е забранено преподаването да включва религиозни елементи (освен, че църквите са отделени от  държавата, САЩ са секулярна (светска) държава, с което е решен проблемът с многото вероизповеданията и деноминации в тази емигрантска страна).

Разпален проповедник обясняваше на аудиторията как следва да се противопоставят, когато някои им излага аргументи за еволюцията на живота преди милиони и милиарди години. С подход на дисководещ той виква: ”Какво ще кажете, когато ви говорят за еволюцията?”, и недоволен от вялия и немасов отговор, той ги приканва отново да бъдат повече въвлечени в ентусиазма, и тогава цялата зала виква след него:

“Били ли сте там?!!”

Пред учениците говори и биохимикът Кенет Милър,  защитник на Дарвиновата теория. Той се опитва да убеди аудиторията, че палеонтологичните данни недвусмислено подтвърждават Дарвиновата теория.

Скоро след това телевизионно предаване  на страниците на “Ню Йорк ривю ъв букс” (ноември 2001) се появи дълъг списък от подписи на учени, които не се съгласяват със становището, че Дарвиновата еволюция е подкрепена от всички известни научни факти и от почти всички реномирани учени в света. Дългият лист от имена бе впечатляващ - около 100-ина професори и учени от известни американски и канадски и европейски (4-ма) университети и институти, екс-кандидати за Нобелова награда. Но сред подписалите не може да се открие почти нито едно наистина известно име на учен, или на същински Нобелов лауреат. Над подписите им пише “Ние сме скептични относно възможността случайни мутации и естествен подбор да обяснят сложността на живота.

Трябва да се окуражи един внимателн преглед на основанията на Дарвиновата теория.” Подписката е  организирана от Дискъвъри Инститют –“Център за обновление на науката и културата” в Сиатъл. Около този Институт са се обединили напоследък всички противници на Дарвинизма, от отявлените креационисти до наукообразно пищещите застъпници на необходимостта от “Интелигентен проект”(intelligent design). Тъй като им е невъзможно да изложат идеите си в сериозни реферирани списания (където според тях действат пристрастно заклети Дарвинисти) те публикуват вече няколко книги, пълни с “аргументи” против съвременния Дарвинизъм. Лагерът на Дарвинистите не им остава длъжник. В резултат на това в последните години кипи усилена дискусия и в излизащите книги и по Интернет.

Президентът Буш за малко да подпише наскоро закон разрешаващ преподаването на антиеволюционни уроци в Американските училища. С очудващо единодушие (98:1) републиканци и демократи в Сената на САЩ гласуваха добавка към новия образователен закон, в която се казва, че еволюцията трябва да се преподава така, че учениците да разбират защо този предмет предизвиква такива спорове. След дълги дебати това решение на Сената не бе включено в закона подписан от президента Буш.  Но в обяснителните коментари към закона  в по-лека форма се прокарва същото антидарвиново становище. Религиозните консерватори от  центъра по обновление на науката  смятат това за победа. В Щатите Охайо, Вашингто,н на щатско и околийско ниво с еобсъждат  поправки в образователната ппрограма.

Идеята за Интелигентен проект (ИП) е от началото на XIX век, когато английският теолог Уилям Пали използува сложността на живите организми и приликата им с часовников механизъм за да докаже необходимостта от часовникар. Но скоро Дарвин и Уолъс независимо един  от друг показват, че тази сложност може да възникне от един общ предшественик в постепенен еволюционен процес,  направляван от естествен подбор на по-приспособените индивиди. През ХХ-ти век Дарвиновата теория получава решителен тласък от развитието на молекулярната биология. Съвременната синтетична теория на еволюцията (Неодарвинизъм) предлага конкретен механизъм  за възникване на нови видове, които се приспособяват по-добре към менящата се околна среда – ДНК мутира и чрез подбор на мутантите довежда до  подобрени гени, които произвеждат белтъци с качества, отговарящи на изискванията на околната среда.

Ако Земята се оформя и изстива преди около 4 милиарда години, то следи от форми на жива материя (бактерии) датират още от преди 3.8 милиарда години. Устройството на бактериите е достатъчно сложно, за да може то да се обясни със случайни мутации последвани от подбор на най-ефективните варианти. Комбинациите са извънредно много, а рулетката се е въртяла по-малко от милиард години. Това е основният аргумент на поддръжниците на необходимостта от Интелигентен проект (ИП) и, естествено, от Проектант=Създател.

Сътворението

Възражението на дарвинистите е, че не е необходимо сглобяването на “механизма” от случайно подбраните елементи да стане наведнъж. Достатъчно е част от него да може да върши някаква друга работа, за да се закрепи под натиска на естествения подбор.  Капан за мишки е любимият пример на Майкъл Бее, основен адвокат на ИП (автор на книгата “Черната кутия на Дарвин”):

“Махнете”, казва той ( по време на поредната дискусия състояла се през април т.г. в Природонаучния музей в Манхатан, Ню-Йорк), “една част от капана и той престава да работи, и естествения подбор го изхвърля като ненужна сбирка от части.”

“Това съвсем не е така”, спори с него дарвинистът Кенет Милър. И показва как отделни части на капана много добре могат да се използуват като: ключодържател, щипка за вратовръзка, кламер, клечка за зъби и други полезни неща.

Бее: “Тогава какво ще кажете за камшичетата на бактериите?”. ( Заб. Това са опашчици, които позволяват на кашичестите бактерии да се движат.) “Те са изключително сложни клетъчни мотори, махнете един белтък от тях и те стават непотребни”.

“Не сте си направили домашното”, спори Кенет Милър (автор на книгата “Богът на Дарвин”), ”аз направих справка. Махнах 40 от 50-те белтъка необходими на камшичетата и установих, че останалите 10 работят добре като част от секреторната система”.

“Да, но не като камшичета’- се мъчи да се изплъзне Бее. Но това не е необходимо за да се оцелее при естествения подбор. Важно е, че така орязания “щат’ от белтъчни опашкови части може да има полезна функция.

А Бее е определил опашките, като пример за неприводимо-сложни структури, от които даже една част да липсва не могат да издържат напора на естествения подбор. Това определение наистина би било  вярно, ако е необходимо функцията на камшичето като бактериален  мотор да не се изгуби.   И Бее очаква Божия пръст да се намеси и помогне на Еволюцията да си донаправи камшичето. Когато питат Уилям Дембски, друг пропагандатор на ИП,  кога този “пръст” се намесва, той споменава мъгляво, че може би всички такива “намеси” са заложени (??) при Големия взрив дал начало на Вселената, и само се проявяват в хода на еволюцията.

Бее дава друг пример и пита:

“ А каскадата от процеси при съсирването на кръвта. Ако махнем например фактор Х11?   Тя няма да работи и кръвта няма да се съсири”.

“Верно е”, отговаря Милър, “но аз проверих и делфините прекрасно се оправят без този фактор Х11.”  

Отговорът на Бее е несериозен: “Жал ми е за делфините”.

“Но те са ОКей”, възмущава се Милър, и  се обръща към аудиторията: ”Господа, на нас не ни е за първи път да дискутираме тези въпроси с Бее. Аз използувах неговите примери и показах, че те не доказват твърдението му. Мисля, че думите му говорят за себе си.”. 

Бее и Дембски остават с неубедителния си, но все пак уместен довод, че досега няма нито един клетъчен механизъм, за който да е показано

как е възниквал в еволюцията стъпка по стъпка.

Вместо те, поборниците за “Интелигентния проект”, да докажат, че даден биомолекулен механизъм е невъзможно да произлезе  чрез случайна еволюция, те искат обратното, на тях да им бъде демонстрирано от Дарвинистите как това става по Дарвинов път. Наистина, такива подробно изяснени примери няма, има хипотези, тъй като  междинните форми са отмряли преди да оставят палеонотологична следа. Науката тепърва ще открива по какъв механизъм става еволюирането. Това е улеснено от това, че живеем в “геномна” ера, когато технически е възможно да се проследяват промени в ДНК, с които организмите се опитват да се приспособят към околната среда.

Милър цитира данни от 2001 по приспособяване на чревни бактерии към по-висока температура (от 37 оС към 41.5оС).  Шест бактериални  линии се адаптират към тази температура и изследвани след 2000 поколения показват 5 явления на генна дубликация или делеция. (Заб. Смята се, че генните дубликати са много важни за еволюцията - докато едното копие на гена работи, другото може да натрупва нелетални неутрални промени(мутации), които накрая да доведат до променен ген, който работи по-добре от оригиналното копие и помога при промяна на условията в околната среда.) “Ето ви идеален случай на “съвременно”  приспособяване към околната среда – може да го изследвате и покажете на кой етап Интелигентния Проектант трябва да се притече на помощ на Дарвин” – казва Милър.

Дембски, който за първи път чува за тази работа утвърдително клати глава. Той е ‘трикратен” доктор по математика, физика и теология на престижни университети, пише книги, но не го бива в такава конкретна дискусия, а и не е биолог. Бее е биохимикът на движението ИП, но и той няма какво да добави, освен, че Дарвиновата еволюция извършва дооформления, а не основната “проектантска” дейност.  От залата задават въпрос, който ще остане без отговор: “А какво става с интелигентния проект, ако космическо тяло затрие всичко осъществено дотогава по проекта?”  И защо проектът не води до съвършени биологични форми?”.  Намесването на Проектант (поддръжниците на ИП не уточняват “Кой е той”) в мирските работи  довежда повече до въпроси отколкото до отговори. Една теология, която се опира на “експериментални” доказателства за съществуване на Проектант-Създател-Бог е обречена да отговоря (по-скоро – да не отговаря) на подобни въпроси. Божията намеса само запълва дупките в знанието ни на сегашния етап от развитие на науката. И “разумните” доводи на теоретиците на ИП не се приемат от никой сериозен учен. ИП не е научна алтернатива на Дарвинизма. Това, че науката не е обяснила нещо, още не означава, че то няма да бъде обяснено в бъдеще. А псевдоучените, поборници за ИП, не могат да дадат строго доказателство за недостатъчността на научното обяснение в биологичната еволюцията. А за вяра в Бог такова доказателство не е и необходимо. Самият Кенет Милър, убеден дарвинист е също и дълбоко вярващ учен и не вижда противоречие в това. За него Бог просто движи света по Дарвинов път.

Борби вътре в Дарвинизма

Макар, че фронтът срещу креационизма  и неговата разновидност ИП е общ, има два поляризирани лагера. Едните са неодарвинисти (фундаменталисти) - етологът Ричард Даукинс, философът Даниел Денет,  социобиологът Едуард Уилсън и др.. Те искат да обяснят биологичната еволюция чак до поведение, съзнание и обществено развитие по ортодоксално Дарвинов начин - промените в околната среда отбират по-приспособените индивиди, които най-добре разпространяват своята “егоистична” ДНК. Всичко се обяснява с борбата на егоистичната ДНК да се размножава. Изключително популярният палеонтолог Стивън Дж. Гууд*, популационния генетик Ричард Левонтин, философът-лингвист Ноъм Чомски и др. оспорват това становище. Голяма е полемиката им особено по прилагането на Дарвинизма в една нова форма на социобиологията, така наречената “еволюционна психология”, която се използува и за обосноваване на Дарвинова етика. Според еволюционните психолози всичко в поведението ни се оказва следствие, предопределно от естествения подбор, станал преди 100-ина хиляди години в първобитно-общинния строй. Подобен редукционизъм е краен, недемократичен и даже вреден, защото може да обоснове расизъм, и други насилия на по-приспособения силен индивид и вид (раса).

Според Гууд и неговите съмишленици основната идея на Дарвин за единния произход на видовете продължава да е вярна, но предположението, че еволюцията върви постепенно, не е.

Еволюцията върви със скокове.

Наистина в палеонтологични данни липсват, всички изчезнали неудачни или междинни форми. Но може би не винаги е имало такива междинни форми. Според теорията за “пунктираното равновесие” на Елдридж и Гууд е имало  дълги периоди на статика(равновесие) и периоди на рязко ускорено (в рамките “само” на десетки хиляди години) видообразуване, каквото се наблюдава в началото на Камбрийската епоха. При това голямо влияние имат големите планетарни катастрофи. Гууд поставя под въпрос  съществуването на прогресивност в еволюционното развитие. Еволюцията няма посока, а е силно уязвима спрямо случайности, какъвто е сблъсъкът със Земята на голям метеорит, който се предполага, че е предизвикал изчезването на динозаврите, без което пък млекопитаещите и тяхната най-висша форма Хомо Сапиенс не биха се утвърдили като господствуващи на Земята. Така, че ако се рестартира възникването на живота на Земята, то няма никакви гаранции, че това би довело до сложно-организирани същества, които да могат да задават въпроса за своето съществуване.

Ние сме плод на щастлива случайност в космическата лотария. Провървяло ни е два пъти, първо да възникнем, и второ – да уцелеем между астероидните “капки”, докато поредна космическа катастрофа (сблъсък с астероид) не ни изтрие от лицето на Земята. Ако това е така, ако еволюцията не ни е имала предвид и ние сме неин случаен страничен продукт, то всякаква мисъл за Божи промисъл става безпредметна. И не може да говорим за разумен (интелигентен) проект.

Противно на неодарвинистите, смята, че естественият подбор действува не само върху индивидите (тяхната ДНК), но и върху видовете като цяло. Самите промени не стават за да се постигне приспособяване(адаптация), а по по-сложни механизми. Естественият подбор, основна идея на Дарвинизма, не е единствения еволюционен механизъм. Вместо чрез адаптации, Гуулд предполага, че това става с екзаптации. При екзаптацията нови свойства не възникват у организмите вследствие естествен приспособенчески подбор, а от исторически случайности и/или от вътрешни особености  на самите организми или от други техни функции и нужди. За пример Гууд и Левонтин дават арките на катедралата “Свети Марко” във Венеция. Те не са сложени за да бъдат иззографисани със светци, а за да свържат носещите колони със свода й. Чак в последствие са запълнени с религиозни мозайки. Киплинговите “Правдиви истории” за това как животните са добили някои свои части (зебрата- раетата си, жирафът и леопардът- петната си) са пример за недостатъците на “приспособенческото”(адаптационно) еволюционно мислене.

Архитектурата на организмите е по-важна от независимата еволюцията на техни части. Но какво опоределя  тази архитектура (бауплан)? Не е ли това връщане към витализма, не замирисва ли на тамян и на Интелигентен Проект? И Гууд и неговия “лагер” не смятат, че срутват Дарвинизма или че търсят някакви мистични сили. Природата предпочита да е опортюнистична и да променя вече съществуващи структури,  да ги приспособява за нови функции (както в предния пример с бактериалните камшичета и  капана за мишки) , отколкото да твори съсем наново. Носовете не са удължили за да поддържат очила. Това е тяхна втора функция. Перата на фазана може да са дообагрени в еволюцията, но може първоначално да са възникнали в резултат на исторически случайности, съвсем несвързани с повишаване на привлекателността на мъжкаря в очите на самката. Любопитното слонче от Киплинговите историйки, опитвайки се да разбере какво вечеря крокодила, едвам успява да си измъкне носа от устата му. Поради тази историческа случайност, резултат на слонското любопитство, слончето се измъква с удължен нос=хобот, който се оказва много удобен, но не е продукт на естествен подбор на носове с различни адаптационни преимущества, както е в стандартния Дарвинизъм. Вместо да се измислят правдоподобни, но недоказуеми истории, но и без да стават виталисти, Гууд и Левонтин предлагат да се изучава морфогенезата засягаща цели индивиди и видове, а не само техни “егоистични” гени ( както е според неодарвиновиниста- “фундаменталист” Ричард Даукинс).

Друг учен- Стюарт Кауфман (автор на книга за самоорганизацията на материята - “Произход на порядъка”) - също смята, че естествения подбор не може да бъде единствен, нито пък е достатъчен като механизъм в еволюцията. Той програмира модели на клетъчни автомати и следи как те еволюират и стигат до интересни състояния.  Тепърва предстои да се намерят закономерностите на възникването на информация и порядък в сложни компютърни модели или в реални биомолекулни системи. Случайното блуждаене на молекулите в първичния бульон или клей трябва да е било улеснено от някакви неизвестни още физични ограничения, критични състояния, които им помагат  да станат “печеливши” и да затворят първичния цикъл на самовъзпроизвеждане. Трябва да има закони, които да насочват случайността. В Санта-Фе има цял институт, където колеги на Стюарт Кауфман се занимават с търсене на закономерности в еволюцията  на сложните системи  и как еволюцията им може да доведе до “интересни” състояния без да се използува естествен подбор.

Аргументите на неортодоксалните дарвинисти по ревизията на еволюционната теория се използуват от лагера на креационистите за да се покаже, че дискусиите вътре в самия Дарвинизъм го изпразват от съдържание или го превръщат в неопровергаема догма. Обаче алтернативата, която те предлагат е псевдонаучна и не издържа критика. А и не е това начина, по който Бог слиза при хората – за да  слага опашки на камшичестите  бактерии Неодарвинистите пък смятат, че предложените от Гууд корекции на Дарвинизма са само козметични. Дарвинизмът, казват те, се радва на добро здраве и рано или късно живата материя на всички стъпала от развитието й ще бъде обяснена. Постмодерните социолози следят борбите с и в Дарвинизма,  потриват ръце и твърдят, че  научна истина няма, всичко е относително, всичко е само конкретна история, всичко зависи от мирогледа и политическата ориентация на конкретните учени. Зависи от това как всеки вътре в себе си отговаря на основния въпрос: Дали самопишещата се симфония и оркестър на живота, с чудни мелодии и ужасяващи какафонии, има деликатно скрил се добронамерен Композитор-Диригент, причастен, но оставил нещата  на привиден самотек  с някаква неведома за нас-смъртните цел? Но това е предмет на друг разговор.

 

 

*В деня на завършване на тази статия - 20 май 2002, Ню Йорк, някъде наблизо, пак в НюЙорк, е починал на 60-годишна възраст упоменатия в статията най-известен  еволюционист от последните 25 години – Стефан Джей Гууд. В последния месец излезоха неговия обемист том ( 1500 стр.) “Структура на еволюционната теория” и последния му сборник с есета “Стигнах  земя”.

Начало    Горе


© 2002-2006 Още Инфо