Срещата между президентите Георги Първанов, Владимир Путин и гръцкия премиер Константин Караманлис в понеделник, 4 септември, в Атина наистина е с историческа роля. Тя ще нареди плочките у нас не само в енергетиката, но и в политиката, тя ще избере бъдещия президент на родината, както и бъдещия неин премиер.

Защо? Подсказва го един цитат:

"Работата на директора на софийската "Топлофикация" може и да не е много престижна. Компанията, мастодонт от съветската ера, е задлъжняла с над 50 милиона евро, а 80 милиона евро й дължат клиенти, които нямат желание или възможност да си платят сметките за отопление. Заплатата на директора е само 500 евро месечно. Но Валентин Димитров, който беше директорът до април, успявал да живее добре: появявайки се сензационно на партита на висшето общество с Елена Тихомирова, "Мис България 2003", живеейки във вила на стойност 400 хиляди евро и возейки се на спортен джип "Лексус" специална поръчка..."

Извадката е от европейското издание на авторитетния американски вестник "Интернешънъл хералд трибюн" - един от най-четените сред световния делови и политически елит. Странно е, че той не се занимава с проблемите около влизането на страната ни ЕС, а с някакъв си жалък крадец от "Третия свят", който въобще не интересува никого по света, камо ли пък читатели като Бил Гейтс, немската канцлерка Ангела Меркел и други ВИП персони. В историята на всекидневника има само няколко подобни прецедента.

След разказа за ордьоври, джакузита, персонален масажен стол, задграничните банкови сметки и дори баба Цецка (почти непопулярен персонаж за българските медии по онова време - юли, когато излиза обширната статия), статията завършва изненадващо. Споменават се фирмата на пенсионерката - "Банско пропъртис", и другият съдружник в нея - Красимир Георгиев, бос на дружество "Фронтиер". "Интернешънъл хералд трибюн" посочва участието му като "играч" в нефтопровода Бургас - Александруполис и идентифицира така "енергийната мафия" у нас. Точно според поговорката "де го чукаш, де се пука".

зи фон е обяснимо защо скандалът около Вальо Топлото стартира от чужбина - от Виена и паричните му операции там, макар че австрийската банкова система е почти толкова непрозрачна за тайните на клиентите й, колкото и швейцарската. Ясно е защо първите разкрития направи Бойко Борисов, а опит за похлупак върху тях се опита да спусне съветският възпитаник Румен Овчаров. Тази толкова неочаквана аналогия - макар и на дребно, кореспондира с други вече геополитически аналогии. Веднага след срещата в Атина Владимир Путин отлетя за Южноафриканската република. Тя е известна като един от най-големите производители на уран, на диаманти на злато - също като Русия. Уранът има връзка с енергетиката, диамантите - също, елмазните коронки се използват в петролните сонди. Златото е финансов регулатор, включително и на парите от нефта. Русия за разлика от други страни и САЩ във валутните си резерви дава особен приоритет на ценния метал. Тези резерви се формират основно от износа на газ и нефт.
Веднага след срещата в Атина цените на петрола спаднаха до 11 на сто от постигнатия техен исторически максимум на 14 юли. Логично беше обратното - след намека на президента Буш за ядрените амбиции на Иран (третия голям нефтогазов производител в света) те да се повишат така, както скочиха след войната в Ирак. Обаче се повиши стойността на златото, което също е нелогично. Падането на петрола удря приходите на Русия, а вдигането на стойността на каратите е контрадействието - следствие от посещението в Южноафриканската република на Путин.

Не е изненадващо, че за първи път от 16 години насам Русия беше включена в списъка на държавите, представляващи опасност за САЩ! Президентът на Казахстан - най-големия потенциален производител на петрол и газ от Каспийския басейн, бе поканен във Вашингтон. Междупрочем скандалът с назначението на бившия ни главен прокурор Никола Филчев (който навремето донесе писмо от Путин до Първанов) за посланик там е част от този спор за нефта.

Накрая последва и реакцията на Европа. Като намек тя също беше формирана медийно - чрез публикацията в сп. "Економист" и във в. "Файненшъл таймс". Те написаха, че може да се отзовем в Евросъюза по странен начин - формално с "да", практически с "не", осигурено от купища предпазни клаузи и орязана до последна дупка финансова помощ.
Има я и реакцията на Русия. В Декларацията за сътрудничество в областта на енергетиката, приета на тристранната среща в Русия, Путин се ангажира със задължението за "спазване на дългосрочните договори и спогодби с цел оказване на съдействие и поощряване на инвестиции във всички звена на производствено-разпределителната енергийна мрежа". Накратко - евтината цена на газа за нас ще се запази, обаче ще допуснем "Газпром" до националните ни мрежи като един от собствениците!

И отново възниква въпросът, защо и каква е връзката на тези събития с някаква тръба, замислена от 1993 и неосъществена и досега с родната политика, приемането ни в Евросъюза.

Нефтопроводът Бургас - Александруполис е конкуренцията на друг замислен газо- и нефтен коридор - от румънското черноморско пристанище Констанца до Виена, откъдето течното злато ще се разпределя за Западна Европа. Това е европейският проект за пренос на енергийните потоци от Близкия и Средния изток до Стария континент. Затова и скандалът с парното тръгна точно оттам - от онази столица, която алармира за движения на съмнителни пари на Вальо Топлото. Онзи, който кръвно е обвързан с фирма "Фронтиер" - държаща нефтения терминал в Бургас и участваща в проекта за тръбата до Гърция.

"Нефтопроводът Бургас - Александруполис е конкуренция и на американските проекти - съмнителния Бургас - Вльора - Италия и доскоро сигурния Баку - Джейхан - Турция - Гърция - Италия. Затова американският авторитетен всекидневник "удари" така "необяснимо" по шефа на софийските топлофикации. Изданието винаги е било известно с чудесните си връзки с Белия дом.