Преди няколко дни много международни медии и няколко български с удоволствие съобщиха, че в Канада се провел конкурс за глупост. Първата награда била присъдена на президентът на САЩ за най-идиотско несъответствие със заеманата длъжност. Организаторите посочили, че президентът Буш бил номиниран само в една категория, иначе щял да спечели всичките награди.

Колко забавно! Със сигурност талибаните много са се смели в пещерите си, терористите-самоубийци в Ирак, преди да се препашат с експлозиви са имали поне минута на радост на път за рая. Световната антиамериканска левица добре се е веселила. Не би могло да бъде различно, защото най-големия им враг беше осмян за пореден път.

Може би президентът Буш беше награден, защото вече пет години след 11 септември 2001 не допусна терористично нападение в САЩ, или, че унищожи  два терористични режима?  Или за това, че беше преизбран убедително през 2004? Това ли не могат да му простят организаторите на конкурса? За парлама те наградиха и съмишленикът си антиамериканец президента на Иран, но пропуснаха да отличат и да речем, френския и руския президент. Първият, защото при тежката хуманитарна  катастрофа във Франция през август 2003, когато от жегите загинаха петнадесет хиляди (!) души, невъзмутимо не наруши почивката си именно в Канада. Вторият, тъй като разгроми опозицията в Русия, купи руските медии и така си осигури безметежно управление, но доказа, че не е скъсал с кагебисткото си минало.

Струва ми се, че и генералният секретар на ООН заслужава вниманието на организаторите, защото не подаде оставка, въпреки че беше уличен в небрежност при най-голямата корупционна схема в историята, наречена “Петрол срещу храни”. Е, и за нещо неизмеримо по-дребно – уреди сина си да закупи мерцедес с намаление и досега отрича, въпреки, че има писмени доказателства за това.

Любопитен обаче е фактът, че абсолютно същите хора и техните поддръжници по света, се подиграваха по абсолютно същия начин (включително и в България) с президента Рейгън преди много години. Обявиха го за неинтелигентен  каубой, неспособен да води Америка. Същото твърдят и за днешния американски държавен глава. В първия случай самите те изпитаха грешката на гърба си, за втория ще почакаме за резултата.

Въпреки, че “журито”, присъдило наградата на американския президент, добре се посмя за негова сметка, мисля, че унизеният не е той. За всеки непредубеден е ясно защо.

Но тази весела история е доста невинна в сравнение с голямата и непочтена кампания, която от дълго време се води срещу президента на САЩ. Той много пъти бе наричан “диктатор” и сравняван с Хитлер и Мусолини. Преди дни колоритният президент на Венецуела каза в ООН, че Буш е “дявол” и се прекръсти.

Да си спомним за безпрецедентните допитвания до международното обществено мнение за популярността на Буш, преди президентските избори през 2004, с прозрачната цел да повлияят на американските избиратели.

В Лондон през ноември 2003 бе построена негова подигравателна статуя и после безстрашно разрушена пред ликуващите тълпи. И то в същия ден, когато “Ал Кайда” извърши атентатите в Истанбул и разруши британска банка с човешки жертви!

Дали хората, участвали в това нападение са харесали тази оригинална идея?

Все пак омразата срещу президента действително не знае граници – три пъти някои призоваха той да бъде убит. В известния ляв британски вестник “Гардиън”, журналистът Чарли Брукър написа “Джон Уилкс Бут, Лий Харви Осуалд, Джон Хинкли, къде сте сега, имаме нужда от вас!”

В книгата  “Чекпойнт” от  писателят Никълсън Бейкър двама герои разискват убийството на Буш. Но най-добре в класацията на ненавистта  се представи британският режисьор Гейбриъл Рейндж, автор на филма “Смъртта на президента”. Той ни разказва за убийството на Джордж Буш в Чикаго през октомври 2007 (?!). С дигитални ефекти, лицето на президентът е наложено върху актьора, изпълняващ главната роля, и така реалността необикновено се смесва с грозната  измислица. Премиерата на филма беше на 10 септември в Торонто, на 9 октомври ще бъде показан по канал 4 на Би Би Си. На премиерата пред бурно ръкопляскащата публика Гейбриъл Рейнжд заяви с поразителна наглост, че целта на филма не била да призове към убийството на президента на САЩ! 

Вярно е точно обратното – внушението на филма е ужасно и осъдително и е насочено по брутален начин срещу законно избрания американски държавен глава. Тук са преминати всякакви морални и цивилизационни норми, и фактът, че такъв филм беше прожектиран на международен фестивал и ще бъде показан по основната британска медия, говори колко тъжна и разтеглива е понякога демокрацията…

И въпреки всичко на канадското състезание се случи нещо необичайно – границите на омразата бяха разширени по най-странния начин.

Със смях.