Продължение

След този крайно драматичен разказ из по-старата история можем с повече респект да пристъпим към Алинските стенописи. Ще се придържам към книгата на Елена Флорева “АЛИНСКИТЕ СТЕНОПИСИ”, издателство "Български художник", София, 1983, понеже нейният анализ е подробен, интересен, полезен, точен и няма нужда да го преразказвам.

Според Е. Флорева стенописите в източната част (определена от олтарната апсида до прозоречните отвори в северната и южната стена, със съответната част от свода) значително се отличават от тези в западната част. Така че в един ансамбъл са съчетани две декорации, работени от два екипа с двама водещи зографи.

Нека застанем точно в центъра на черквата и да разгледаме поотделно двете половини от стенописната украса.

(А) Източен дял на фреските

Според Е. Флорева,

“Декорацията в източната част на алинската манастирска църква застъпва сложната догматична  и литургична тематика и календарната циклиност на богослужението в протока на годишния му кръговрат. Тематиката в недостъпното освен за свещенослужителите олтарно пространство е усложнена, с многопланова идейна конструкция.”

Тук най-силно впечатление ми прави големият медальон “Христос по-стар от дните, Саваот [Fig. 19].

Fig. 19

Едно рядко благородно изражение на лицето, от което лъха мъдрост, строгост, но и грижовност. Христос-Саваот е показан като възрастен човек, който гледа на света със спокойствие, идващо от познанието и силата на опита. При това образът си остава по човешки достъпен, не е надменен, недостижим или затворен в своето величие. Той праща своите нравствени послания към зрителя не чрез назидателна строгост, а чрез несъмнения авторитет на един добродетелен и силен личен пример. Той не е безпощаден съдник, не е изобличител на греха, а по-скоро непоколебим зов за добро.

От образите на светците много сила, достойнство и интелигентност излъчват, например, Св.Ахил и Св.Доротей [Fig. 20] [Fig. 21].

Fig. 20

Fig. 21

(Б) Западен дял на фреските

Най-напред ще цитирам общата оцента на Е.Флорева:

“Западният дял развива евангелския разказ в неговата историческа последователност и нейното традиционно деление на Големите празници и Страстите Христови. ... За разлика от титаничните експресивни лица на мислители, прорицатели и носители на духовното прозрение на човека в източното пространство, в западния дял друга душевност обагря образите. Големооки, с очертани зеници и ириси, те проглеждат по-стоплено, по-меко.

...Тези кротки големооки и спокойни лица изразяват различни състояния и даже емоционални нюанси...  В ъглите на очите на тези миловидни лица белите бликове придават ясен, открит поглед. ... Особено отчетливо изпъкват лицата на Христос Вседържец и Ангел от Великия съвет в зенита на свода в западния дял. ... И двата образа по своята индивидуалност и одухотвореност също могат да се наредят между най-добрите постижения на монументалната живопис на ХVІІ век.”

Ето изображенията, които според мене са най-сполучливи в този дял. В зенита на свода са показани големите образи на Христос-Вседържец [Fig. 22] и Христос- Ангел от Великия съвет [Fig. 23].

Fig. 22

Fig. 23

Медальонът Христос-Ангел е бил успешно реставриран през 70-те години на ХХ век, но днес отново е силно повреден от влагата. Изумителни, прекрасни образи! Христос-Вседържец има вид на човек в разцвета на средната възраст, придобил достатъчно опит, но същевременно енергичен, готов за трезви и праведни дела. А Христос-Ангел носи чара и устрема на младостта, красотата, която е израз на дълбока нравствена чистота.

Христос Вседържец е заобиколен от небесно войнство, застанало на стража около него – кръгов наниз от малки медальони с образи на ангели. Ето някои от тях: [Fig. 24], [Fig. 25], [Fig. 26]. Невероятна галерия от просветлени, умни, открити и вдъхновени лица, озарени от човешка топлина. Всеки образ носи индивидуалност, но всичките заедно дават общото настроение на нравствена чистота, която изпълва зрителя с надежда и радост.

Fig. 24

Fig. 25

Fig. 26

Странично и допирателно до медальонния кръг с ангелите, в северния и южния пад на свода се разполагат надлъжно в посока изток-запад два линейни хоризонтални медальонни фриза с пророците, измежду които по-силно впечатление ми правят Пророк Йона [Fig. 27] и Пророк Захария [Fig. 28].

Fig. 27

Fig. 28

Пророците завладяват преди всичко с мъдростта, която се чете в погледите им.

На западната стена освен сцените в горния край и правите светци в долния край има и междинно разположен хоризонтален медальонен фриз с образи на жени-светици, например Св.Текла [Fig. 29]. Изключително нежни лица. Колоритът от червено, бяло и светлосиньо е много изискан, неговата мекота отговаря на настроението на светиците.

Fig. 29

По южната стена най-горе са евангелските сцени, а по-надолу има хоризонтален медальонен фриз, където се открояват Св.Авксентий [Fig. 30], Св.Мардарий [Fig. 31], Св.Вакха [Fig. 32]. Невероятна галерия от достойни, мъдри и праведни мъже.

Fig. 30

Fig. 31

Fig. 32

Най-долу е разположен поясът на правите светци, където според мене доминират изображенията на Св.Теодор Стратилат [Fig. 33] и Св.Теодор Тирон [Fig. 34]. Колко живи човешки погледи, колко бистър ум, каква ведрина на духа и енергия за действие, какво царствено достолепие!

Fig. 33

Fig. 34

(В) ОБОБЩЕНИЕ

Флорева е категорична:

“Лицата на тези в повечето случаи правилно построени внушителни фигури съставят един многоточен, многообразен кръг от човешки образи, силни, с ярко изявени  характери, с подчертана концентрация на духовната същност. Този малък ансамбъл е един от най-богатите за ХVІІ столетие, с това, което наричаме обикновено галерия на човешки ликове. ... Това са одухотворени, могъщи личности, носители не само на чистотата на православието, но на характери, на силно присъствие, на увереност в своето достойнство. ...в тази отдалечена обител може да се открие отражението на самия дух и сила на времето, когато българската народност не само се опазва етнически, но и застава самостоятелно със своите идеи за българско царство, за българска самоопределеност сред другите народи в пределите на Османската империя. ...Персонажите в алинските стенописи излизат определено като едни от най-забележителните постижения на българските зографи в постигането на могъщи, дълбоко одухотворени и внушителни образи на ХVІІ столетие. ...

Алинските образи, пластично изваяни, са носители на дълбока одухотвореност, на мощно излъчване на човешкия дух и характер. ...един предренесансов опит в търсене на дълбоката характеристика на човешката личност, което излиза от измерението на нормативното начало на наръчниците, на средновековния иконографски опит. ...За ХVІІ столетие алинските стенописи дават едни от най-големите и интересните пластични постижения на епохата. ... А образите на Христос-Вседържец, на Христос – Ангел от Великия съвет от зенита на свода и на св. Теодор Тирон принадлежат със своя психологизъм и дълбочинна душевност също към върховите постижения на ХVІІ столетие.”   

Тук обаче ще си позволя да допълня изкуствоведката!

Флорева се възхищава от фреските само в посока на бъдещето, т.е. като израз на предчувствието за българското национално възраждане, което можем да смятаме, че започва чак след около един век, с паисиевата История. И това е безспорно, това е най-разпространеният подход при оценката на нашата средновековна култура.

Наред с това обаче искам да обърна внимание върху нещо друго - Алинските стенописи ме възхищават и в посока към миналото. Като ги съзерцавам, ме обзема искрена и възторжена изненада, че след повече от два века живот в условията на чуждо потисничество и национално унижение и безправие в тях не забелязвам и помен от униние! Няма песимизъм, разочарование, тъга! Напротив: след толкова теглила е оцеляло най-главното – интелигентността, самочувствието и увереността на една вътрешно непобедена нация. Стенописите ни показват люде, които не са се предали, които не са победени, които пазят пламъка на чистата нравствена енергия и потенциала за едно бъдно развитие. Люде, които са запазили своята вяра в най-широкия възможен смисъл – като благородна и неизкоренима готовност за съзидание.

Не по-малко от съдържанието, от духовното излъчване, от емоционалния заряд на образите е поразяваща и тяхната форма, майсторството на самото живописване, което също се оказва съхранено на толкова високо равнище повече от две столетия след падането на Второто българско царство!

Алинските стенописи продължават и до днес да носят обаянието на възхитително красивия летящ ангел от софийската ротонда “Св.Георги” - обаянието на един непобедим дух, извисен в горд и безкраен полет!

(Край)

© Л. Ц. 16.05.2006