28-09-2006

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

28 септември 2006

Рабоши в супата

Дискусията "Славянски гювеч"

Веселин Кандимиров

 

- Е, ще изчистите ли нужника, или не?

- Съвсем не, господин полковник!

Полковникът ме погледна и каза:

- Я слушайте, вие да не сте славянофил?

Фелдфебел-школникът Марек

Не бива да се участва в спор, в който и двете страни са достатъчно некомпетентни по въпроса, който разискват. Точно такива са споровете на тема “българите и славянството”, които припламват периодически тук-таме из медии, сайтове и форуми. Причината да се включа в такъв е обстоятелството, че в него вече се появяват и титулувани лица. Наистина, всички знаем как днес научните титли се раздават дори по-щедро, отколкото президентът Първанов раздава орден “Стара планина”. И все пак, моя милост има интелектуален допир с времена, когато думата “професор” се е произнасяла с благоговение, граничещо със страхопочитание. Затова просто рефлективно не мога да приема човек с тази титла да не е носител на знания и авторитет, съответстващи на представите ми за нея.

Неотдавна се появи на бял свят книгата на проф. др. ист. н. Пл. Цветков, озаглавена “Славяни ли са българите?” Заглавието съдържа в неявен вид и отговора, несъмнено отрицателен. Авторът на тези редове не е чел книгата, защото смята, че за да се отговори изчерпателно на този въпрос, е достатъчен далеч по-малък по обем текст. И за да не бъде голословен, трябва да го направи. И така:

Славяни ли са българите?

Първата важна стъпка в един научен спор е уточняването на терминологията. За да отговорим на горния въпрос, трябва първо да изясним какво разбираме под името “славяни”, т.е., да отговорим на въпроса “що е славянин?”. (Би трябвало да отговорим и на въпроса “що е българин?”, но ще сторим това по-късно). Не съществува някакъв физически или расов тип, който можем да наречем славянски. Дори ако се ограничим до предполагаемата славянска прародина, ще видим, че няма някаква разлика в това отношение между живеещите там славяни и съседите им немци (на запад) или балтийци и фини (на север и изток). И обратно, наблюдава се значителна физическа разлика между тях и т.нaр. южни славяни, равняваща се на разликата между средиземноморския и северния европейски расов тип.

Няма такова нещо като общославянска култура. Дори в исторически план науката се затруднява да обвърже славяните с някаква известна археологическа култура и успява да направи това едва когато славянският характер на тази култура се потвърждава и от исторически източници. Днес славяните са разделени не просто културно, а от цивилизационната граница между западноевропейската цивилизация, към която принадлежат поляци, чехи, словаци, словенци и хървати и източноправославната такава. Допълнително можем да установим значителни културни различия вътре в последната между руската и балканската славянски култури. Впрочем, втората, като изключим езика, по нищо не се различава от балканската неславянска култура.

Славяните не са единни и в религиозно отношение. Част от тях са католици, друга - православни, а една малка част - мюсюлмани. Тъй като те никога не са пребивавали в някаква политическа или духовна общност, понятия като

“славянска душа” и “славянски характер” могат да бъдат само метафори.

Отсъствието на някакви общи качества у славяните прави определенията “славянофил” и “славянофоб” подходящи за употреба само в случаи като използвания в началото на този текст.

Единственото, което обединява славяните, е обстоятелството, че те говорят близкородствени, ясно разграничими от съседните им германски, балтийски и прочие индоевропейски езици, произлезли от един общ праславянски език, използван все още преди около 15 века. Сред тези езици българският заема специално място: той е “класическият” славянски език - най-рано засвидетелстваният, първият и единствен развил своя оригинална писменост и с това оказал съществено влияние върху други славянски езици.

(Положението на българския в група от близкородствени нему езици е благоприятно обстоятелство, за което обикновено не си даваме сметка. Ще видим какво значение има то за българския национален характер, ако го сравним например с унгарския национален такъв. За характерната “унгарска самота”, присъща на последния и несъмнено свързана с това, че унгарците са европейски първенци по брой на самоубийствата, важна, ако не и основна причина е фактът, че унгарският език дори не е член на индоевропейското езиково семейство и е изолиран и неразбираем сред останалите европейски езици.)

Следователно, на въпроса “що е славянин?” можем да отговорим така: славянин е човек, чийто роден (native) език е славянски.

Българите говорят славянски език, следователно са славяни.

Това определение не е необичайно. Принадлежността към другите народностни групи в Европа се определя по същия признак: германски народи са говорещите език, принадлежащ към германската езикова група, келтски, романски или угро-фински народи са говорещите келтски, романски или угро-фински езици. На територията на Европа езикът служи и като средство за определяне на етническата принадлежност: българин е човек, чийто роден език е българският. С това отговаряме и на въпроса “що е българин?”.

При наличието на такова ясно и еднозначно определение човек не може да не се запита защо са всичките тези напъни у някои хора за отричане на славянската принадлежност на днешните българи. Обяснението не е скрито дълбоко: това е реакция на вредите, нанесени на българската национална кауза от руската политика в продължение на последните сто и двадесет години. В основата на всичко е руският панславизъм - идеята за обединяване на всички славяни под крилото, разбира се, на руската държава. Панславизмът успешно успява да отъждестви в съзнанието на повечето българи понятията “руско” и “славянско” и да създаде изключително странната прослойка, известна под името “русофили”. Върху това се наслагват руските посегателства към независимостта на България, толерирането на съседите й в неин ущърб и, като връх на всичко, окупацията й през 1944 и налагането на болшевишкия режим в нея.

Не можем да се упрекваме за чувствата, които предизвиква у нас всичко това, но горната реакция е в напълно грешна посока. Да захвърлиш част от собствената си идентичност, защото някой е използвал символите на тази идентичност за нечисти цели е идея, от която губи единствено носителят й. Тя прави този носител изключително лесен за манипулиране. Достатъчно е само да наплюят името му и той се отказва от него. Това е логиката на кучето, хапещо тоягата, с която го удрят, вместо да захапе ръката, която я държи.

По тази логика и останалите славянски народи не трябва вече да се наричат славянски. Германските пък - да не са германски, защото всички знаем за какво беше използвано прилагателното “германски” от нацистите. Романските народи също трябва да преразгледат миналото си - нали Мусолини непрекъснато се опитваше да възстановява Римската империя.

Само че тези българи, които не искат да са славяни, трябва да заговорят на някакъв друг, неславянски език. Например прабългарски. Иначе ще заприличат на онези македонисти, които се имат за преки потомци на Александър Македонски, пък говорят на български диалект.

Но ако сме последователни, трябва да се откажем и от българското си име. То също беше използвано за какво ли не. Местният филиал на КПСС се наричаше Българска комунистическа партия. Георги Димитров се представяше за българин. България беше смятана за най-верния съюзник на СССР. И май с право.

Тогава ще заприличаме на чеха Адолф Пръдличка, който след края на нацистката окупация на Чехия поискал да си смени името, защото било неприлично. Срам го било от него.

    - Как искате да се казвате? - попитали го в съда.
    - Йозеф Пръдличка - отговорил Адолф.

Впрочем, авторът познава лице, което след края на болшевишката окупация на България поиска да смени българското си име с унгарско, защото унгарците, за разлика от българите били истински антикомунисти. Съдът отхвърли молбата му. Но и да я беше уважил, това надали щеше да му помогне.

С това приключваме темата за славянството, но не и случая с проф. др. ист. н. Пл. Цветков.

Празник ли е 24 май?

След като разгромява славянството на българите в неговата цялост, професорът се заема с някои детайли. Той е против повсеместното окачествяване на 24 май като празник на “българската култура и славянската писменост”. (Кавичките са на професора - б.а.) Бидейки част от “българската култура”, той смята, че този ден не трябва да е празник, защото:

“Всъщност кирилицата е смес от гръцки букви с древнобългарски (“прабългарски”) рабоши, но може би по-съществено е, че тази азбука не се употребява и никога не се е употребявала от поляците, лужичаните, чехите, словаците, словенците и хърватите - все славянски народи. Всъщност хърватите и словаците са ползвали в определен момент само глаголицата, и то като тайнопис, но глаголицата е съвършено различна писменост от кирилицата. От друга страна, кирилицата се употребява от редица неславянски народи, между които сродните на българите чуваши и мордвини.” (“Славянският мит”, "Още инфо", 20 август 2006)

Този откъс е толкова интересен, че се изкушавам да го анализирам дума по дума. Досега знаехме, че всяка азбука се състои само от букви. Очевидно кирилицата е изключение - тя се състои от букви и рабоши. Рабош е дървена пръчка или дъсчица, напреки на която се поставят резки. После тя се разцепва на две по дължина и всеки си прибира своята половина. Нещо като разписка в два екземпляра.

Да сте виждали рабоши в азбуката? Аз не съм. Може би древнобългарските рабоши са нещо по-различно? Виждал ли е проф. Цветков древнобългарски рабош? Ако е, той трябва да ни каже къде, за да го видим и ние. Или може би това е грешка на езика и той просто е имал предвид знаци, изрязани на такъв рабош? В такъв случай на рабоша, който проф. Цветков ще ни покаже, трябва ясно да се вижда например буквата Б.

Но дори и това да стане, то няма да обори славянския характер на кирилицата. Във всяка азбука графичната форма на буквените знаци е условна и няма нищо общо със звуковата им стойност. Също така няма никакво значение откъде е взета тази форма - от друга азбука, от въображението на създателя й или от Марс. Същественото е, че кирилицата е азбука, създадена за нуждите на определен език - старобългарския. И понеже по-късно се ползва и от други славянски езици, тя с пълно право може да се нарече славянска.

Проф. Цветков определено не обича термина “прабългарски” и го заменя с “древнобългарски”. Прилагателното “древнобългарски” е русизъм и буквален превод на руското “древнеболгарский”. Правилният му превод е “старобългарски”. Защо проф. Цветков, при цялата си неприязън към всичко руско, го предпочита пред българската дума? Очевидно защото не знае, че е русизъм. Минаваме към следващото изречение.

“Всъщност, хърватите и словаците са ползвали в определен момент само глаголицата, и то като тайнопис.”

При хърватите този “определен момент” трае повече от 800 години. Според професора те в продължение на векове са преписвали евангелието на глаголица с едничката цел да го запазят в тайна. Е, не са успели, може би защото успоредно с това всеки божи ден са го чели в църквите. Но са направили каквото са могли.

Виждали ли сте хървати, г-н Цветков? Аз познавам няколко. Та те съвсем не са такива хора!

...но глаголицата е съвършено различна писменост от кирилицата.”

Съвършено различни писмености са кирилицата и китайската писменост. Първата е азбучна и се състои от 30-40 знака, а втората е идеографична и съдържа няколко десетки хиляди знака. Различни, но не съвършено, писмености са кирилицата и латиницата. И двете са фонетични, с общ произход и част от знаците в тях са еднакви по форма. Кирилицата и глаголицата не са различни писмености. Те са две графични форми на една и съща азбука, обслужваща един и същ език - старобългарския. Поне така пише в читанките.

И какво се оказва? Че словаците и хърватите все пак са използвали славянската азбука. А това, че поляците и чехите не са я използвали не я прави по-малко славянска.

И накрая г-н Цветков изважда най-страшния довод:

"От друга страна, кирилицата се употребява от редица неславянски народи, между които...”

Щом кирилицата се употребява от редица неславянски народи, тя, разбира се, не може да се нарича славянска писменост. От своя страна латиницата не може да се нарича латинска писменост, защото с нея си служат цял куп не латински народи от Финландия до Кирибати. Арабицата също не е арабска писменост, защото се ползва и от неарабски народи. Виж, арменската азбука може да се нарича арменска, докато на нея пишат само арменци. Но бих посъветвал арменците да си отварят очите на четири - току - виж...

Толкова глупости в три изречения наистина може да събере само хабилитирано лице. Това е толкова по-странно, като знаем, че по въпроси, незасягащи славянството това лице се изказва доста разумно. Този човек вероятно преподава някъде. Дали говори същото и на студентите си?

Г-н Цветков, 24 май не е станал празник поради повсеместното му окачествяване като такъв. Той дори по едно време беше отменен - от Тато. Повсеместно окачествявана като празник е датата 9 септември. Или 8 март. Когато 11 май е станал училищен празник, просто е нямало кой да го окачествява. Единствената официална българска институция тогава, Църквата, е била в ръцете на гърци. Избрали са го за празник образованите българи. Това е най-добрата атестация за един национален празник.

Вие и Тато желаете той да не се празнува. Тато искаше това, защото смяташе да ни прави съветска република. Защо го искате Вие, съвсем не ме интересува, защото резултатът е един и същ.

Съжалявам за острите думи, г-н професоре. Да ги кажа за мен е почти толкова неприятно, колкото и за Вас да ги чуете. То е нещо като да чистиш нужници. Но отговорността е само Ваша. Включително и за това, че ме принуждавате да си спечеля още един враг.

А, както е известно, приятелите идват и си отиват, докато враговете се натрупват.

Текстът е отпечатан и в "Про и Анти"

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо