В САЩ има доста частни колежи и университети – далеч повече отколкото в Западна Европа. И въпреки това съотношението между частното и публичното (спонсорирано от държавата и организации с идеална цел) висше образование е 3:1 в полза на публичното. При това, последното и расте с по-бързи темпове – след 1960 г публичните колежи и университети са се увеличили 5 пъти, а частните – само 2 пъти.

Те завършват - в частни или в публични университети

За политици, законодатели и образователни специалисти отдавна е ясно, че всестранна приватизация на висшето образование е не само обществено недопустима, но и практически неосъществима.

Причината за това е много проста –

висшето образование не може да бъде разглеждано като стока

(пазарен продукт), а студентите – като клиенти (консуматори). Възприемането на висшето образование като пазарна услуга е несъвместимо със същността му като институционална система за търсене на истини и натрупване на познания и с мисията му като дългосрочна инвестиция за благополучието на обществото. Управление на чисто пазарен принцип и липса на контрол от държавата биха довели до погазване на академичните норми и на академичната автономия, разбирана като свобода в научно-образователния процес; биха довели само до непосредствено краткосрочно задоволяване на нужди на клиенти и работодатели, без да се стимулира интелектуалното развитие на индивида.

Приватизацията на висшето образование доставя обаче някои предимства, когато тя се въведе само като частно финансиране/самоиздръжка при

запазване на академичните особености на управлението и контрола на държавата.

Тези предимства са по отношение на финансовата ефективност, на отчетността и финансовия контрол, както и по отношение на флексибилността и по-бързото откликване на нуждите на работодателите. По тази причина частното висше образование има място като форма, съжителстваща с публичното. Точно такъв е случая в САЩ, където са стигнали да заключение, че е необходим оптимален баланс между публичните и частните колежи и университети. Последните обаче в никакъв случай не трябва да доминират, защото мисията на висшето образование не бива да се жертва заради финансова ефективност. Двата вида, в подходящо съотношение, взаимно се допълват като отразяват и различни аспекти на обществените нужди.

Всъщност в САЩ бизнесът не се интересува твърде от приватизацията на висшето образование защото пазарните принципи на могат да бъдат достатъчно разгърнати. Тези, които обикновено поощряват приватизацията на университети и колежи са консервативни политици и законодатели.Частното висше образование няма твърде почва в бедни и развиващи се страни. Ако се изключат някои елитни университети като Harvard и Yale, които имат големи приходи и от дарения (и които могат да си позволят да спазват стриктно академичните норми), и чиито клиенти са традиционна богата класа, частните

колежи и университети в САЩ обикновено имат сравнително кратък живот и често банкрутират.

Какво наблюдаваме сега в България?

Отляво и отдясно, икономисти са се впуснали да предлагат разрешения на проблемите на образованието в България, включително и на висшето. Медийното пространство е пълно с призиви за въвеждане на пазарните принципи и приватизация без въобще да се отчитат особеностите на академичното образование и опита на САЩ и Западна Европа. Зад фасадата на въвеждане на пазарни принципи се предлагат разрешения на чисто академични проблеми, предлага се една анархистична либерализация на българското висше образование и освобождаването му от всякакъв държавен контрол – положение, каквото не съществува в никоя страна.

Изказват се протести, че контролът над университетите и финансовата им зависимост от Министерството на образованието и науката нарушавали академичната автономия. Такива твърдения показват едно профанско неразбиране на същността на академичната автономия като свобода на решенията какво да се преподава, как да се преподава и кой да преподава. Легитимното право на държавата да се намесва в организацията и управлението на държавните университети с оглед осигуряване на отчетност и отговорности не бива да се ограничава. Точно в частните университети академичното тяло е по-зависимо.

Протестира се срещу акредитацията на университетите и колежите като мълчаливо се отбягва факта че система за държавно акредитиране съществува във всички страни по света.

Твърди се, че научното израстване ставало бавно, бюрократизирано и централизирано. А същевременно, не се счита за задължително провеждането на изследователска дейност.

Протестира се срещу изискванията за определен брой хабилитирани лица в университетите. Иска се свобода за отваряне на некачествени филиали и използването на ‘гастролиращи’ преподаватели...

И като за капак се намеква, че държавата дискриминирала частните университети като финансирала само държавните.

Хубава пазарна картина се обрисува пред българското висше образование. Не е трудно да се досетим от къде произтичат идеите на неговите ‘приватизатори’.