Такова е мнението на правозащитници и експерти по психическо здраве от голямата страна. Властите отново се опитват да сплашат, да дискредитират или директно да накажат и изолират от обществения живот свои опоненти, като използват този перфиден метод за репресия. За това пише The Washington Post.

През 60-те и 70-те години методът беше прилаган спрямо по-известни и по-малко известни руски дисиденти, което трябваше да бъде възприемано от обществеността в страната и извън нея като отказ от бруталните сталински насилия и едва ли не крачка към цивилизоването на режима. Нито в страната, нито извън нея се намери цивилизован човек, който да се хване на уловката.

Имаше надежда, че с хода на демократичните промени в Русия ще преустановят с тази античовешка практика. Но в публикацията на американския вестник се описват конкретни случаи, които са доказателство, че нищо кой знае какво не се е променило отпреди четвърт век.

На 23 март т. г. милицията нахлува с щурм в дома на Марина Трутко и със съдействието на медицински лица от Бърза помощ привежда домакинята в безпомощно състояние чрез насилствено прилагане на мощни транквиланти. При акцията била зле ударена и майката на “неблагонадеждната” Марина – 78-годишната Валентина.

Трутко разказва в интервю за дългата си епопея. “Сега съм с клеймо на психически болна.” В Русия това не е основание за обществено съчуствие, а присъда. Набедената за психически болна освен това не бива допускана да свидетелства в съда и при всяка нейна публична проява може на законно основание да бъде повикана Бърза помощ, която да я отведе.

Марина е станала неудобна на управниците в Дубна, където неведнъж е свидетелствала при граждански искове срещу местните власти и милицията. Прокуратурата й предявява обвинение за оскърбление на съда. Това тутакси предизвикало принудително психиатрично освидетелстване.

Случаят “Трутко” не е единствен, научаваме от “Уошингтън поуст”. Лекарите повсеместно са сътрудници на милицията и следствието. В практиката на руските психиатри съществуват диагнози като “необяснимо поведение” или “изострено чувство за справедливост”. В онази страна подобен тип поведение не само се диагностицира като психическо отклонение, но и води след себе си тежки серии от неприятности.

Сред симптомите на наказателните психиатрични присъди срещаме “субективност”, “подозрителност”, “неспособност да се вниква в междуличностните отношения”, “вербална агресия”…

Просто ако искат да те изкарат ненормален, понеже им пречиш, има подготвени достатъчно на брой произволни назовавания на стила в личното поведение, които могат да бъдат използвани като основание за репресия. А щом има такива "основания" – ясно, репресията просто се прилага.

При това масово.